- 10 -
РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. София, 16.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 26.01.2022 (двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 1533 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3448/22.02.2021 година, подадена от „Енерго-П. П. АД гр. Варна, против решение № 57/11.01.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 2773/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 3382/23.07.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХ-ти състав, постановено по гр. д. № 18 216/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че Г. Д. Н. не дължи на „Енерго-П. П. АД гр. Варна сумата от 5371.50 лева, представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода от 06.12.2017 година до 05.12.2018 година по отношение на обект в [населено място], [улица], № 169, с клиентски № [№] и абонатен № [№], за която сума е издадена фактура № [№]/23.10.2019 година.
В подадената от „Енерго-П. П. АД гр. Варна касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Г. Д. Н. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Н. е подал отговор на същата с вх. № 6792/09.04.2021 година, с който е изложил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
„Енерго-П. П. АД гр. Варна е било уведомено за обжалваното решение на 21.01.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3448/22.02.2021 година, като 21.02.2021 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 60 603/28.07.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД и за това след отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС налице ли е правно основание за корекция на сметките на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия.
По отношение тези два въпроса е налице съдебна практика, която е намерила израз в решение № 21/01.03.2017 година, постановено по гр. д. № 50 417/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година и решение №150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така в решение № 76/08.04.2021 година, постановено по гр. д. № 2209/2020 година и решение № 75/13.04.2020, постановено по гр. д. № 2206/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същата правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Тава прави правилото на чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. Посоченото разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, съответно юридическо лице-нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за продажба (чл. 183 и следващите от ЗЗД), съответно на договора за търговска продажба (чл. 318 и следващите от ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача-да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл. 48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че според констативен протокол № 1105193/05.12.2018 година, при извършената от служители на „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна проверка на електромера на Г. Д. Н., било установено натрупано в регистър 1.8.3 количество електроенергия в размер на 28 112.40 kWh. Електромерът бил свален и поставен в запечатан плик и пломбиран с пломба № 507141, след което бил изпратен за проверка в БИМ. Протоколът бил съставен в присъствието на клиента и бил подписан от него и съставителите. От констативен протокол № 2441/16.10.2019 година., изготвен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна се установявало, че изследваният електромер бил постъпил в опаковка с пломба № 507141. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено било наличие на преминала енергия на тарифа ТЗ от 28 112.40 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност на измерването на електрическа енергия. От становището от 23.10.2019 година, изготвено от специалист „ЕК“ за начисление на електроенергия било видно, чеза периода от 06.12.2017 година до 05.12.2018 година била начислена допълнително електрическа енергия от 28 112.40 kWh. Записано било, че корекцията била извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество електроенергия. От представената по делото фактура № [№]/23.10.2019 година, се установявало, че за периода от 06.12.2017 година до 05.12.2018 година била начислена сумата от 5371.50 лева. От заключението на вещото по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза било видно, че процесният електромер бил произведен през 2016 година и същата година бил минал задължителна проверка. Към 22.10.2016 година бил монтиран в обекта на потребление в [населено място], [улица], № 169. Срокът му на метрологична годност бил шест години. Извършено било обаче неправомерно претарифиране с цел неотчитане на потребената електроенергия във визуализираните на дисплея регистри. Така в 1.8.3 се били оказали 28 112.40 kWh. Съществували данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, доказано от независимото изследване в БИМ. Извършените математически изчисления по фактура № [№] били коректни, извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3. на електромера. Налице били техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електроенергия, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.
Въз основа на така приетата от него фактическа обстановка, съставът на Окръжен съд Варна е направил правните си изводи, при което е приел, че съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса „Енерго-П. П. АД гр. Варна следвало да установи при условията на пълно и главно доказване валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазило реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на ПИКЕЕ. Безспорно било, че Г. Д. Н. бил потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ и че Общите условия били влезли в сила по отношение на него. Като основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явявал констативен протокол № 2441/16.10.2019 година на БИМ. Следвало да бъде съобразено това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентирали принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят бил предвидил, че с ПИКЕЕ следвало да бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електроенергия от операторите на съответните мрежи“ били разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране (чл. 47, във връзка с чл. 41 и чл. 45), така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната електроенергия. Целта била да се гарантират правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената електроенергия в хипотезите, в които не следвало да се установява виновно поведение от тяхна страна. Към датата на извършената проверка-05.12.2018 година било постановено решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия (обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година), с което след като било обезсилено в една част и отменено в друга решение № 12 897/01.12.2015 година, постановено по адм. д. № 9462/2014 година на ВАС-четвърто отделение, били отменени нормите в ПИКЕЕ, приети по т. 3 от протоколно решение № 147/14.10.2013 година на ДЕВР (обнародвано в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година), с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, както и решение № 2315/21.02.2018 година, постановено по адм. д. № 3879/2017 година на ВАС-четвърто отделение (в сила от 23.11.2018 година), с което били отменени и останалите действащи след решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия текстове от ПИКЕЕ-чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Същото било потвърдено с решение № 13 691/08.11.2018 година, постановено по адм. д. № 4785/2018 година на ВС-петчленен състав и било в сила от 23.11.2018 година. С това нормите на ПИКЕЕ били отменени вече в цялост. При тези данни следвал изводът, че към момента на начисляването на допълнителното количество електроенергия нямало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период-чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Същевременно, нямало действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, „Енерго-П. П. АД гр. Варна не можело да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване. След отмяната на чл. 41-47 от ПИКЕЕ, а в последствие и на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, съставът на Окръжен съд Варна намирал, че изобщо липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и приложение на корекционните процедури по ПИКЕЕ. Представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка били съставени в нарушение на закона и затова не можели валидно да установят наличието на задължение на Г. Д. Н. спрямо „Енерго-П. П. АД гр. Варна. В същото време, в действащите ОУ също липсвали норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препращал чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 38 от 2018 година, в сила от 8.05.2018 година), доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите не можело да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти били неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия се регулирали от специален закон-ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган-КЕВР, имала задължително участие, каквото участие не било предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържала регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. З., било невъзможно само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъдел установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества електроенергия. Този извод се налагал и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги. Не се установявало и при какви данни в тарифа 1.8.3 бил монтиран процесния електромер 1114021666180687 на 11.05.2016 година, а не както било посочено от вещото лице, че е монтиран на 22.10.2016 година, видно от протокол № 1093865. „Енерго-П. П. АД гр. Варна било посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл. 183 от ЗЗД. Ако било установено с надлежни доказателства консумацията на електроенергия в размер на 28 112.40 kWh. от клиента, би могло да се търси плащане, но не било така. Още по-малко сумата в посочения размер от 5371.50 лева, доколкото не било ясно по каква разценка и за кои подпериоди била приложена. Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза било посочило, че сумата от 5371.50 лева с ДДС е математически вярно изчислена, но за показаните в становището от 23.10.2019 година подпериоди и цени, без последните да били тези, одобрени от КЕВР за дневна, нощна и върхова. Твърдяло се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсвали по делото.
От протокол № М 1093865/11.05.2016 година на „Енерго-П. П. АД гр. Варна е видно, че електромер с фабричен № 1114021666180687 е бил монтиран в обекта на Г. Д. Н. в [населено място], [улица], № 169, като нов, с нулеви показатели в регистрите за дневна и нощна тарифа. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри, но както е посочено в заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н. В. В. електромерът е произведен през 2016 година и в същата година е минал задължителната метрологична проверка в БИМ и към 11.05.2016 година вече е бил монтиран в обекта на Н.. Срокът му на метрологична годност е шест години и изтичал през 2022 година, поради което към датата на проверката-05.12.2918 година е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия. Технически не е възможно към датата на монтажа показанията в регистър 1.8.3 да са различни от нулеви, при положение, че електромерът е бил нов, неупотребяван и не е включван към електрическата мрежа.
Същевременно е установено, че електромерът е изправен и отчита в класа си на точност-не са установени грешки по-големи от допустимото. Налице е извършена намеса в софтуера на електромера, която е довела до отчитане на част от преминаващата през него електроенергия в регистър 1.8.3, а не през регистри 1.8.1и 1.8.2, като само данните от последните два регистъра са били визуализирани на дисплея и са били отчитани реално. Самият електромер не съхранява електроенергия и доколкото е отчел такава, то тя трябва да е преминала през него, т. е. да е достигнала до потребителя. Предвид на това реалното потребление трябва да включва както данните от регистри 1.8.1 и 1.8.2, така и данните от регистър 1.8.3, като в този случай това потребление е различно от реално отчетеното от дисплея на електромера количество електроенергия. Наред с това в заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н. В. В. е посочено, че след като има показания в електромера количеството електроенергия, преминало през регистър 1.8.3 е доставено на абоната и съответно потребено.
Предвид на това Г. Д. Н. дължи на „Енерго-П. П. АД гр. Варна стойността на тази електроенергия като цена по сключения между тях договор за продажба на електроенергия. Доставчикът може да извършва корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната. Отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ, отнасящи се до начина на извършване на проверките и извършването на корекциите на сметките на клиентите в посочените в тях случаи не е основание за обратното. Тези разпоредби поначало не изключваха приложението на общите правила за хипотезите попадащи извън изброените в тях случаи, поради което не препятстваха приложението на чл. 183 от ЗЗД, затова това не може да стане и след тяхната отмяна, като посочената разпоредба не изисква виновно поведение на потребителя за да възникне задължението за заплащане на цената. Що се отнася до размера на дължимата се за отчетената в регистър 1.8.3 от електромера електрическа енергия сума, то от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая не е използвана методика за изчисление по ПИКЕЕ, тъй като не се налага определянето на стойността на неотчетена, поради грешка или неизправност на СТИ, електроенергия, а на такава която е отчетена в електромера, но невизуализирана на дисплея, т. е. количеството е точно определено, а самата стойност е определена по цени за технологични разходи и е коректно определена.
С оглед на всичко това предявеният от Г. Д. Н. срещу „Енерго-П. П. АД гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.
Предвид изхода на делото Г. Д. Н. ще трябва да заплати на „Енерго-П. П. АД гр. Варна сумата от 4728.86 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение от 1190.00 лева (1428.00 лева с ДДС) е по-високо от минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения-598.56 лева, но не прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 57/11.01.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 2773/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Н. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна, В. Т. Г, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Г. Д. Н. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 5371.50 лева, представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода от 06.12.2017 година до 05.12.2018 година по отношение на обект в [населено място], [улица], № 169, с клиентски № [№] и абонатен № [№], за която сума е издадена фактура № [№]/23.10.2019 година.
ОСЪЖДА Г. Д. Н. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна, В. Т. Г, [улица] сумата от 4728.86 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.