София, 22.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар Лилия Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов

дело N 1107-2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична Община/СО/ срещу въззивното решение от 11.05.10г. по т. д.№2959/09 на САС,т. отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т. д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена СО да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по следните обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателя така:

-следва ли да определи като нищожна клаузата на чл.17 ал.1 от договора между страните от 16.06.05г. за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1% от дължимото плащане без да е бил уговорен краен срок, до който тя може да се начислява

-допустимо ли е намаляване поради прекомерност на уговорената между страните неустойка на основание чл.92 ал.2 ЗЗД

-допустимо ли е присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение

Ответникът по касационната жалба поддържа, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ...