Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

Гр. София, 12.08. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 468/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260066/06.11.2020 г. по в. т.д.№ 407/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 1-ви състав. Решението се обжалва в частта, с която въззивният съд е обезсилил решение № 138/13.04.2020 г. по т. д.№ 261/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на касатора – ищец обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдените 80 000 лв., причинени му при ПТП на 16.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г.; и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо, като с оглед изхода на спора е пререшил и въпроса за дължимите такси и разноски.

Касационно обжалване на решението в посочената част е допуснато с определение № 138 от 15.03.2022 г. при условията на чл.288 ал.1 т.3 ГПК по въпроса относно предпоставките за допустимост на иска по чл.288 ал.11 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд в хипотеза на несъгласие с размера на обезщетението и дали за допустимостта на този иск е от значение в какъв /неудовлетворен/ размер е била заявена претенцията за доброволно плащане пред фонда.

В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е необосновано...