Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 5078/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. В. против решение № 442 от 02. 03. 2021 г. по адм. дело № 2467/ 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 606/ 08.07.2019 г., издадена от кмета на община „Родопи“ за премахване на незаконен строеж, представляващ „пристройка № 5 към източната фасада на двуетажна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 66651.108.15, м. „Корията“ по кадастралната карта на [населено място], община „Родопи“. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е нищожно. По същество излага съображения, че съдебният е постановен в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде прогласено за нищожно или евентуално отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на строежа да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът-кметът на община „Родопи“ оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдебният акт отговаря на всички изисквания за валидност – същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал.1, т. 1 АПК. Предмет на оспорване е заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Спорът относно законосъобразността на административния акт несъмнено попада в хипотезата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК и е подведомствен на административния съд. Съдебният акт е изготвен в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписан от съдията. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно, а доводът на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователен.

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби.

Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 7 от 08.02.2019 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя като собственик на строежа, който в указания срок представя писмено възражение. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а доводите в обратен смисъл са неоснователни.

В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж – пристройка № 5, към източната фасада на двуетажна сграда. Пристройката е изградена с тухлена зидария, с размери 2.40м. / 2.20м. и височина на стрехата 2,80 м. Покривът е дървен, едноскатен, покрит с ламарина. Монтирани са врата и прозорец. Строежът се намира в поземлен имот с идентификатор 66651.108.15, м. „Корията“ по кадастралната карта на [населено място], община „Родопи“, собственост на жалбоподателя Вършилов. Строежът е от пета категория, изграден е след 2006 г., без проект и разрешение за строеж, в имот, представляващ земеделска земя, без промяна на предназначението, в нарушение на условията и реда за застрояване, предвидени в чл. 2 и чл. 4 от Наредба № 2 / 1998г. за застрояване в земеделските земи (отм.) и в противоречие с изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 4 и и чл. 11, ал. 2 от действащата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им. Изложеното мотива изводите на административния съд, че строежът е незаконен, не е търпим и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим, тъй като не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1, от ПЗР на ЗИДЗУТ, се споделя от настоящата инстанция. С оглед представените документи за собственост, в които пристройката, предмет на заповедта за премахване, не е описана, следва да се приеме, че строежът е изпълнен след 2006 г. Представените декларации не установяват различен период на изграждане, тъй като от съдържанието им не може да се направи извод, че се отнасят за описания в заповедта строеж. Поради това същите правилно не са взети предвид от съда.

Независимо от посоченото по - горе относно времето на строителството, за пълнота на изложението и с оглед доводите на жалбоподателя и представените декларации, следва да се посочи, че дори да се приеме, че строежът е изграден преди 1987г. и завършен до 31.03.2001 г., то предпоставките за търпимост, предвидени в §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, отново не са изпълнени. Ако се приеме, че постройката е изградена в периода до 1987 г., то същата е недопустим строеж и по тогава действалите правила и нормативи, тъй като не съответства на разпоредбите на чл. 108, ал. 2 и ал. 7 ППЗТСУ (отм.), в относимите редакции. Цитираните текстове, предвиждат в местата за земеделско ползване, въз основа на застроително решение, да се разрешава строеж на леки постройки за сезонно ползване – за подслон и съхранение на селскостопански инвентар, със застроена площ до 20 кв. м., а процесният строеж не попада в посочената категория обекти. Същият е недопустим и по сега действащите правила и нормативи, тъй като не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗУТ и на чл. 12, ал. 3 ЗУТ относно строителство в земеделска земя, без промяна на предназначението, както и на цитираните по - горе разпоредби от Наредба № 19/ 2012 г. Следвателно строежът не може да се определи като търпим съгласно изискванията на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а с оглед обстоятелството, че не е деклариран пред одобряващите органи, същият не попада и в обхвата на §16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Разпоредбата § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ също е неприложима, тъй като, както се посочи, строежът не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 20.08.2019 г.). Направените от жалбоподателя в хода на делото искания за събиране на доказателства са уважени от съда, като на страната е дадена възможност да осигури явяването на допуснатите свидетели и да внесе депозит за вещо лице по допусната по негово искане съдебно-техническа експертиза. Това обаче не е направено от жалбоподателя и делото е решено без тези доказателства. В случая заличаването на допусната експертиза не представлява съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, тъй като законността на строежа може да се установи с писмени доказателства, а времето на извършване на строежа следва да се изясни чрез събиране на гласни доказателства, каквито не са ангажирани от страната.

Решението на съда е постановено след обсъждане на доводите на жалбоподателя и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за прогласяване за нищожно, както и за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски по водене на делото от страна на ответника, касационният жалбоподател следва да заплати на община „Родопи“ разноски в по делото в размер на 600.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат в касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 442 от 02.03.2021 г. по адм. дело № 2467/2019 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Д. В. от [населено място], [община], [улица] да заплати на община „Родопи“, гр. Пловдив, ул. „С. В. № 1а сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева