№ 674

София, 11.08.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 494 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба на М. П. М., П. М. М. и Н. М. М., подадена чрез процесуалния им представител адв.С., и касационна жалба от „Булгарогруп“ ЕООД срещу въззивно решение 193 от 15.07.2021г., постановено по в. гр. д.№143/2021г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение от 02.11.2020г. по гр. д.№3151/2019г. на Районен съд – Плевен за уважаване на предявените от А. Л. А. срещу Д. И. Д., „Булгарогруп“ ЕООД, М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.42, ал.2 ЗЗД, вр. чл.26 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на недвижими имоти, а срещу последните трима ответници – по чл.108 ЗС.

Касаторът „Булгарогруп“ ЕООД счита, че е налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Д. И. Д. не взема становище.

Касаторите М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. считат, че е налице основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбите А. Л. А., в подадени чрез процесуален представител адв.Д. писмени отговори оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от А. Л. А. срещу Д. И. Д., „Булгарогруп“ ЕООД, М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. искове за прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.2 ЗЗД извършената упълномощителна сделка с упълномощител А. Л. А. и пълномощник Д. И. Д. по пълномощно с рег.№371/31.08.2015г. за удостоверен подпис и рег.№372/31.08.2015г. за удостоверено съдържание по регистъра на Кметство – [населено място], обл.Плевенска; за прогласяване нищожността на основание чл.42 ЗЗД, вр. чл.26, ал.2 ЗЗД като сключен от представител без представителна власт договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.09.2015г., обективиран в нотариален акт №37/2015г., за продажба на пет поземлени имота в землището на [населено място], [община], с начин на трайно ползване: нива, подробно описани; за признаване за установено по отношение на „Булгарогруп“ ЕООД, че ищцата е собственик на процесните пет недвожими имота; за ревандикация на процесните недвижим имоти от ответниците М. П. М., П. М. М. и Н. М. М.. С оглед нищожността на първия договор за покупко-продажба е прието, че последващите разпоредителни сделки с имотите нямат вещно-прехвърлително действие. Прието е за неоснователно възражението на М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. за придобивна давност.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Бланкетно е посочено от касатора „Булгарогруп“ ЕООД основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно.

Касаторът „Булгарогруп“ ЕООД поставя следните въпроси: 1“Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по графологична експертиза без вещите лица да имат достъп до обекта на изследването?“; 2“Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство – наказателно разследване, без да има влязла в сила присъда?“;

3“Следва ли гражданският съд да събира доказателства относно истинността на частен документ при липса на постановена осъдителна присъда за използването му и при положение, че наказателното производсто е прекратено по отношение на използвалият документа?“.

Настоящият касационен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Булгарогруп“ ЕООД, тъй като поставените от касатора въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение и не е бил поставен за разрешаване, видно от съдържанието на въззивната жалба на „Булгарогруп“ ЕООД, в която таково оплакване не е релевирано. Отделно от това, видно от заключението на л.299 и сл. от първоинстанционното производство, за изследване е представено ксерокопие на процесното пълномощно, като вещото лице е заявило, че ксероксното копие е със сравнително добро качество, позволяващо извършването на сравнително, графическо изследване. В съдебното заседание за приемане на заключението вещото лице е пояснило в отговор на въпрос на процесуалния представител на дружеството-ответник, че: копието, когато е с добро качество, позволява извършването на почеркова експертиза, както и че: не е проблем, че е копие, тъй като различията са съществени, а също така вещото лице е заявило, че е виждал пълномощното в прокуратурата и че пълномощното по делото и това в прокуратурата са едно и също. Вторият от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си въззивният съд да е възприел експертното заключение по делото, което да не е основано на собствено изследва на пълномощното и сравнителния материал от вещото лице, а то да е основано на съдържанието на експертно заключение, събрано в друго производство. Както е посочил и въззивният съд в решението си, основното заключение на вещото лице по настоящото дело е относно авторството и то е изготвено от вещото лице, след като е изследвало процесното пълномощно в ксероксно копие, с което вещото лице е заявило, че може да изпълни задачата, предвид качеството на копието и характера и степента на констатираните несъответствия в подписа в сравнение със събрания по делото сравнителен материал – четири заявления за издаване на документ за самоличност от А. А. през периода от 2007 до 2015 г. Третият въпрос е поставен общотеоретично и не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Така като е поставен въпросът съдържа в себе си отговора, който е положителен след като няма постановена присъда /която след като влезе в сила е задължителна за гражднаския съд, който разглежда гражднаските последици на деянието – чл.300 ГПК/ и наказателното производство е прекратено /наличието на такова би било предпоставка за спиране на производство пред гражданския съд - чл.229, ал.1, т.4 ГПК/. Отделно от това, не са налице и сочените от касатора допълнителни основаня за допускане на касационно обжалване – не е посочена практиката на ВКС, на която касаторът счита, че въззивното решение противоречи – чл.280, ал.1, т.1 ГПК и няма обосновка за допълнително соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторите М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. поставят следния въпрос: „Налице ли е добросъвестно владение от страна на жалбоподателите и придобили ли са същите имота, позовавайки се на придобивна давност?“. Поставният въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Отделно от това по поставения въпрос няма обосновка за допълнително соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които не са аргументирали разрешен от въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, принципно е разбирането в практиката на ВКС /напр. решение по гр. д.№829/2009г. на ВКС, ІІг. о., решение по гр. д.№606/2008г. на ВКС, Іг. о., и др.; за предпоставките виж решение по гр. д.№6161/2014г. на ВКС, ІІІг. о./, че владелецът не е добросъвестен или престава да бъде добросъвестне когато срещу него е насочен иск за собственост на имота или когато по повод на участие в друг съдебен спор узнае за претенциите на трети лица към праводателя му. В решение по гр. д.№2014/2009г. на ВКС, Іг. о. е прието, че съгласно чл.70, ал.1, изр.1 ЗС владелецът е добросъвестен когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена; че първоначално съществуващата добросъвестност може да отпадне, ако настъпят последващи обстоятелства, каквито представлява предявяването на иск от действителния собственик на имота за връщане на имота. От предявяването на този иск владелецът престава да се счита за добросъвестен. Както е прието в решение по гр. д.№6161/2014г. на ВКС, ІІІг. о., разликата между добросъвестното и недобросъвестното владение е дефинирана в чл.70, ал.1 ЗС с оглед правното основание и неговата юридическа годност да породи собственост, наред с отрицателното условие владелецът да не знае – към определен момент, по аргумент от чл.70, ал.1, изр. посл. ЗС, две изрично посочени обстоятелства, към които предпоставки по законодателен или тълкувателен път са приравнени и други случаи. Оборимата презумпция на чл.70, ал.2 ЗС се отнася до отрицателното условие за знание. Оспорването на владението без реализиране или изтъкване на основанието, което го изключва, не води до прекъсването му и изгубване на качестното. Искът по чл.108 ЗС за връщане на вещта обаче винаги има това действие, при условие, че самият иск се проведе успешно. Но за да прекъсне едно владение, изявлението на собственика следва да стане или да се счита известно на владелеца. В общия случай в практиката на ВКС се възприеме разрешението, което свързва загубването на качеството с конкретното узнаване за предявената относно вещта пречка, най-честно при връчване на съдебните книжа, налагане на обезпечителни мерки или узнаване за заведено дело или неговия предмет по друг начин. Както е прието в посоченото от въззивния съд решение по гр. д.№1962/2019г. на ВКС, І г. о., при изчисляване на сроковете се съобразява вида на владението праводателя и приобретателя, като при еднородно добросъвестно владение и за двамата сроковете се събират до общ петгодишен срок. В случая най-късният момент на узнаването, който би могъл да се приеме, е на 14.01.2020г. – връчване на препис от исковата молба и доказателствата на П. М. М. и Н. М. М./л.116 и л.117/ и на 06.02.2020г. – узнаване за делото от М. П. М. със запознаване с исковата молба и доказателствата към нея /признание в молбата му на л.113/, към които дати, считано от 14.09.2015г. с присъединяване владението на праводателя им „Булгарогруп“ ЕООД, не е изтекъл общ петгодишен давностен срок, както като краен извод е приел и въззивния съд за да приеме възражението им за придобивна давност за неоснователно.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 193 от 15.07.2021г., постановено по в. гр. д.№143/2021г. на Окръжен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: