О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр.София, 09.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май , две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2073/2021г.
Производството е образувано по реда на чл. 288 от ГПК по постъпила касационна жалба на С. М. М., чрез адв Ж. Х. срещу въззивно решение №98 от 28.12. 2020г по в гр. д. № 317/2020г на Бургаски апелативен съд, поправено с решение №100010 от 24.02.2022г .След отмяна на решение №535 от 23.122019г по т. д №503/2019г на Бургаски окръжен съд, по реда на чл.422 ГПК е прието за установено, че към 07.06.2018г ищецът „Банка ДСК”ЕАД има спрямо касатора С. М. М. вземания за част от предявени с иска суми, дължими по договор за банков кредит сключен на 03.12.2004г, обезпечен с ипотека и изменен с допълнително споразумение от 20.11.2009г, към датата на образуване на заповедно производство по чл. 417 ГПК обявен от кредитора за предсрочно изискуем, поради неплащане.
Въззивният съд е уважил в една част установителния иск на банката като е приел, че към 07.06.2018г, когато е сезиран заповедния съд съгласно заповед №2182/ 08.06.2018г на БРС , кредиторът има вземания за главница в размер 30276 евро, със законна лихва считано от 07.06.2018г; възнаградителна лихва 30587 евро дължима за периода 20.06.2010г -06.06.2018г;лихвена надбавка за забавено плащане (по т.20.1 от Общите условия) 2448,69 евро дължима за периода 20.06.2010г -06.06.2018г и 1597,63 евро (по т.20.2 от ОУ) за периода 28.11.2017-06.06.2018г ; такси за управление в размер на 175 евро, със законната лихва от 07.06.2018г ; такса подновяване на ипотеката от 139,53 евро и такса предсрочна изискуемост от 60 евро, със законната лихва от същата дата, като за разликата(по Заповед № 2182 от 08.06.2018 г. по ч. гр. дело № 4307/2018 г. на Бургаския районен съд)в частта за възнаградителна лихва в размер на 34089,09 евро, дължима за периода от 20.06.2010г. до 06.06.2018 г.;обезщетение за забавено плащане (лихвена надбавка по т. 20.1 от общите условия) в размер на 3005,07 евро, дължимо за периода от 21.08.2010г. до 27.11.2017г.;обезщетение за забавено плащане (лихвена надбавка по т. 20.2 от общите условия)в размер на 2932,12 евро, за периода от 28.11.2017г. до 06.06.2018г.; искът е отхвърлен, в която част въззивното решение не е обжалвано от ищеца .
Искът е основан на договор от 03.12.2004 г. по силата на който който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на ответника С. М. кредит на стойност 40000 евро за покупка на недвижим имот в [населено място].Договорът е обезпечен с ипотека. Сумата е усвоена, следвало е да бъде върната за 15 години (180 месеца) при подробно описани лихвени условия, които били променени с анекс от 20.11.2009 г, установил и последния актуален погасителен план.Лихвените условия по първоначално действалият договор не са поставили длъжника в неравноправно положение като потребител Допълнителното споразумение е оспорено от длъжника като недействително и изследвано от съда за неравноправни клаузи .В него страните са уговорили нов гратисен период за главницата, промяна в лихвения процент от 12,45% на 12,95% и падежна дата на 20-то число на текущия месец за погасителните вноски, но и капитализиране на неизплатеното до тогава, част от която сума са представлявали начеслени лихви.Последното плащане от страна на длъжника, както е установено и от притата по делото счетоводна експертиза, е осъществено на 17.07.2010г, след което ответникът напълно е преустановил изпълнението на договора .При договорените условия кредиторът е счел предсрочната изискуемост на целия дълг (остатък по главница 32 106 евро ) за настъпила автоматично, като на 11.11.2011г е пристъпил към изпълнение по реда на заповедното производство. Издадена е била заповед по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 9823/2011 г. на РС – Бургас. Поради подадено възражение от длъжика е бил предявен установтелен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, като с решение 115 от 08.12.2014г по т. д № 297/2014 та Бургаски АС (влязло в сила на 20.01.2016г поради недопускането му до касационно обжалване), искът е отхвърлен, но не поради несъществуване на дълга, а като преждевременно заведен и незаконосъобразно основан на предсрочна изискуемост, тъй като предсрочна изискуемост не е настъпила - не е била обявена на длъжника. В това решение съдът (на въззивна инстанция) е съобразил задължителните указания по ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
След влизане в сила на решението по чл. 422 ал.1 ГПК, поради продължаващо необслужване на кредита, на 20.11.2017г с върчване на нотариална покана до длъжника банката отново е обявила предсрочна изискуемост на остатъка. Банката е посочила отделно размерите на претендираните главница, възнаградителни лихви, надбавки и др. вземания, формирали дълга съгласно договора според счетоводните записвания до този момент съгл чл. 60 , ал.2 ЗКИ .При непогасена главница, заявена в същия размер като през 2011г (32076 евро) , възнаградителната лихва вече е начислена от банката на 34089,09 евро, като дължима за периода от 20.06.2010 г. до 06.06.2018г За същия преиод, с помощна на заключение на вещо лице, въззивният съд е приел за установено вземане за възнаградителна лихва в размер на 30 587 евро, като е отхвърли възражението на длъжника за погасяване на вземането при кратка погасителна давност съгл. чл. 111 , б.”в” ЗЗД , обхващащо периода след датата 20.06.2015г, до сезирането на заповедния съд с така преоформената претенция на банката .
В настоящия процес ищецът е изложил нови обстоятелства като основание на претенцията, поради което искът е приет и разгледан като допустим и от двете съдебни инстанции.Ответникът е поддържал, че претенциите са преклудирани, тъй като спорът между страните бил разрешен с отхвърляне на иска . Поддържал е , евентуално, че предсрочната изискуемост в отношенията му с кредитора вече е настъпила като резултат от изявленията на ищеца в исковото и заповедното производство през 2011г, на основание разясненията, вече дадени с приемането на ТР №8/2019 по т. д №8/2017г ОСГТК Изтъкваният по - ранен момент на предсрочна изискуемост е обосновал и възраженията за изтекла погасителната давност, засягаща главницата и договорните лихви в една част .
Възражението за изтекла давност е отхвърлено от въззивния съд, приел че до обявяването на предсрочна изискуемост от кредитора през 2017г, което заявление е съобразно с влязлото в сила решение между страните и постановеното с него, че през 2011г предсрочна изискуемост не е настъпила, изискуеми са били договорените анюитетни вноски и задължението се е формирало от тях. Тези месечни плащания не са „периодични плащания” съгласно ТР№3/18.05.2012г ОСГТК и за тях чл. 111 б.”в” ГПК не се прилага, тъй като се касае за изпълнение на основното задължение на части .
След като е приел, че обявяването на дълга за предсрочно изискуем е надлежно упражнено от кредитора към 2017г.(срокът на договора, по който след 2010г длъжникът е преустановил плащанията, е изтичал към м. декември 2019г), въззивният съд на свой ред е проверил дали заявената главница-просрочена и такава по вноските, които към 2017г не са падежирани, е съдържала недопустимо от закона капитализиране на лихви . Предвид прието от окръжния съд заключение на вещо лице, капитализиране в резултат на анатоцизъм е установено до размера на 1675 евро, за която сума размерът на главницата е намален. За установената сума искът е отхвърлен. .Отхвърлени са също така и правоотлагателните и правоизключващите възражения на длъжника, че поради допуснатото капитализиране в така установата част, предвид недействителната клауза в допълнителното споразумение за размера на дълга, последният не дължи връщане на кредита, респ. не е изпаднал в забава. По спория въпрос действителни ли са уговорките за лихви и за размера на възнаградителната лихва, прилагането на императивните правила за защита на поребителите е довело въззивния съд до извод, че оспорваната от ответника фиксирана надбавка „риск” от 3,05% не е в нарушение на З.. В случая лихвата е съдържала фиктиран и променлив компонент, като оспорваният фиксиран компонен е бил предвиден при ипотечни кредити, отпускани без обследване на доходите на кредитополучателя След като потребителят е имал възможност да избира дали да установява доходите си, или да спести на банаката тази информация, като приеме обявеното процентно завишаване на лихвата с надбавка „риск” от 3,05%, касае се за индивидуално договорена клауза по смисъла на чл. 146,ал.1 З..Банката е доказала в кои случаи е прилагала този механизъм. При сключване на допълнителното споразумение от 20.11.2009г е бил посочен в нов размер на възнаградителната лихва – 12,95% заради изменение на променливия компонент, като въззивният съд е приел за основателно възражение, че изменението е резултат от неравнопоставеност, тъй като кредитополучателят е бил лишен от възможност да повлияе този размер, едностранно и немотивирано наложен. Клаузата е приета за неравноправна, като съдът е приел за приложима възнаградителната лихва по първоначелния договор от 12,40% За исковия период, през който същата не е заплащана от длъжника , същевременно и предсрочна изискуемост не е била обявена от кредитора (20.06.2010г – 06.06.2018г),размерът е преизчислен на 30 578,58 евро и присъден с решението Включена е претендирата от банката санкционна надбавка за забава при нейното плащане, за същия период, по отношение на който - както вече се изтъкна, въззивният съд е ревизирал проинстанционното решение като не е приложил института на погасителната давност .
Първоинстанционният съд е приел, че при нищожно допълнително споразумение към първоначалния договор, макар да са нищожни само отделни клаузи от него задължението е било преизчислено и кредитът изобщо не би могъл да бъде надлежно обявен от банката за предсрочно изискуем, в който и да било момент и независимо че плащането е преустановено, но е съобразил решението си със задължителните указания в ТР №8/2019г като е приел за установени вноските, които не са обхванати от погасителна давност – пет години за главницата, три години за лихвите .Резултат, оспорван пред въззивната инстанция и от двете страни и ревизиран с въззивното решение .
Касаторът С. М. обжалва решението на АС Бургас като недопустимо постановено, неправилно и незаконосъобразно
В приложеното към жалбата пространно изложение се посочват основания на чл.280,ал.1т.1 и т.3 ГПК,чл. 280 , ал.2 ГПК поради недопустимост и очевидна неправилност на решението - в обжалваната част.
В депозиран отговор, ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускане до касационно обжалване.Предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, въззивният съд е дал разрешение по спора съгласно установената задължителна съдебна практика .Претендира се юрисконсултско възнаграждение
Формулирани са множество въпроси в два раздела на изложението, които по съдържание и насока се припокриват и следва да бъдат обобщени в следните групи:
- І. Въпроси, насочващи съм недопустимост на решението по повторно предявен по реда на чл. 422 ГПК иск, поради забраната за пререшаване в чл. 199, ал.1 ГПК и формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сира решение, при отхвърлен в предходен процес установителен иск на банката – кредитор по реда на чл.422, ал.1 ГПК , на същото основание и по същия договор за кредит (въпроси по р. Първи т.1-2,7) Преклудират ли се фактите относно вноските с настъпил падеж (въпрос по р. Първи т.3),длъжен ли е въззивния съд да обсъди възражението (въпрос по р. Първи т.4 ),допустим ли е искът когато към главницата се капитализират договорни лихви и се заявяват като главница (въпрос по т.9 )
На първо място, не е налице основание решението на въззивната инстанция да бъде допускано до проверка относно неговата допустимост, не е налице и основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по поставените в тази връзка въпроси .
Решението по приключилото между страните дело има значението на съдебно решение по преждевременно предявен иск, както е приел и въззивния съд.С него не е отречено материалното право, то може да получи съдебна защина при последващо предявен иск, когато обстоятелствата на които е основано, настъпят. Силата на пресъдено нещо по постановеното вече решение не препятства това равитие . Сила на пресъдено нещо обаче се формира по въпроса надлежно ли е упражанил кредитора право да обяви дълга за предсрочно изискуем, към м. ноември на 2011г и в хода на висящия тогава исков процес .Отрицателният отговор на въпроса, даден с влязлото в сила решение, е задължителен за страните, следва да бъде зачетен съгласно чл. 297 ГПК, от което следва, че при последващо развитие на правоотношението-след като длъжникът М. е преустановил плащането на задължението си изцяло, кредиторът ще може да упражни право да обяви дълга за предсрочно изискуем.От чл. 299 ГПК следва, че отрицателното установявне спрямо предсрочната изискуемост на целия дълг по приключилото т. д №.254/2014г на Апелативен съд – Б. с влязло в сила решение е спор, разрешен между страните, както е приел и въззивния съд. От цитиранана в изложението на касатора практика на ВКС не следва обратното и същата се привежда неотносимо .Законът не разпорежда преодоляване на непререшимостта поради по-късно приети тълкувателни решения, с които влязлото в сила решение не е съобразено.
Правоустановителното действие на решението засяга тези факти, както и взетите предвид от съда до постановяване на решението и не преклудира последващо настъпилите факти, дали основание на разгледания иск основан на допустимо упражнено право. Допустим е и иск, с който изцяло или частично се претендира вземане на основание, което е в противоречие с имперанивна норма на закона и е нищожно.Този иск подлежи на разглеждане и отхвърляне от съда, когато порокът се установи, както е процедирал и въззивния съд.Поради това и поставеният в т.9 от изложението въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване .
- ІІ. Въпроси за процесуалните задължения на въззивния съд:да обсъди всички възражения и доводи на страните, всички релевантни доказателства и да изложи мотиви (въпрос по р. Първи т.10 ),да се произнесе в рамките на обжалването (въпрос по р. Първи т.11 ), да изложи мотиви за липсата на представен погасителен план( въпрос по р. Първи т.6); да обсъди заключението на вещо лице в съвкупност с останалинте доказателства (въпрос по р. Първи т.8)
По поставените в тази група общи процесуалноправни въпроси, основание за допускане до касационен контрол не се се обосновава. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като решаващ съд да обсъди съвкупно доказателствата, както и всички доводи и възражния на страните.Въззивният съд обсъжда възраженията на страните задължително, но ги разглежда в рамките на спорния предмет по делото, съобразява се с този предмет като преценява относимостта на доводите и възраженията, към спорните права и задължения, предвид разясненията в ТР №1/2013г ОСГТК за служебните задължения на въззивната инстанция. Съдът съобразява релевантните факти, в случая - последният действащ между страните погасителен план.Представянето на действалият до постигането на допълнителното споразумение погасителен план не е от значение за претендираните вземания, както са заявени от кредитора и оспорвани от длъжника . Фактът на последния погасителен план е релевантен, тъй като допълнителното споразумение от 2009г което го утвърждава в процесните договорни отношения, не е възприето за изцяло нищожно, нищожност съдът е установил при отделни клаузи. Поставените в този раздел въпроси не са съобразени с фактите по делото, възприети от въззивния съд и обуславящи на изводите му .
- ІІІ. Може ли с покана за доброволно изпълнение, или с искова молба да се обяви предсрочна изискуемост, (въпрос по р.Втори т.3 ), това обстоятелство по чл.235 ГПК ли е (въпрос по р.Първи т.5 ),обявява ли се предсрочна изискуемост надлежно по този начин (въпрос по р.Втори т.3 )и без да съдържа информацията по чл. 60,ал.2 ЗКИ - размер, период, информация за вноски с ненастъпил падеж (въпрос по р. Втори т.4 )
Всички въпроси от тази група са неотносимо поставени и се основават на твърдения, противоположни на възприетите при изяснената фактическа обстановка по делото.
Касаторът настоява обявяването на предсрочната изискуемост да се свърже с действия, за които в практиката се приема, че биха могли да я произведат, но не и в случая, тъй като между страните има влязло в сила решение, към момента на постановяването му отричащо дълга да е станал предсрочно изискуем .Именно поради това, при отчитане на новите обстоятелства, а именно че длъжникът продължава да не погасява задължението си съгласнсо договора, кредиторът може да упражни потестативното право.
Дали да обяви предсрочната изискуемост на целия дълг или част от него, решава кредиторът, а не длъжник, който е спрял да плаща.Възраженията на длъжника не могат да обусловят привързване на изявлението на кредитора към процесуални факти по приключилия спор (искова молба, връчена заповед за изпалнение ), щом в този спор е съдебно отречено предсрочната изискуемост да е била обявена, без да е отречено, че непогасен дълг съществува.
Дали кредиторът е обявил предсрочната изискуемост съобразно закона, при спор решава съдът. Влязлото в сила решение е задължително за страните Щом дългът съществува и не е бил надлежно и законосъобразно обявен за предсрочно изискуем, както е прието с влязло в сила решение, продължаващото негово непогасяване според уговореното дава ново основание на кредитора да волеизяви предсрочна изискуемост, както в случая е подходила и Банка ДСК .
Да се поддържа, че за едната страна по договора (кредитор)предсрочна изискуемост на целия дълг не е налице, а по отношение на другата страна (длъжник) да се приема обратното, означава да се накърни принципа за равенство на страните пред закона и подобна теза не може да бъда обоснована с предпоставките на чл.280 , ал.1 т.3 ГПК .
Като материалноправни, в следващия раздел а изложението също така се поставят въпросите :
- какво и значението на погасителния план (въпрос по р. Втори т.1 );възнаградителните лихви по банков кредит погасяват ли се с кратка давност съгласно чл.111 ЗЗД (въпрос по раздел втори, т.2 ),когато предсрочната изискуемост е обявена на дължика с П. или искова молба по предходно между страните производство по чл.422ГПК;докога следва да се начисляват възнаградителни лихви (въпрос по р. Втори, т.5 )
Въпросите за прилагането на погасителната давност при възнаградителните лихви и за част от главницата, е обуславящ за изводите на съда по отхвърленото възражение на длъжника.
Не е налице основание по чл. 280 , ал.1 и т.3 ГПК.При постановяване на обжалваното решение е отчетено обстоятелство, игнорирано при формулирането на въпросите.От касатора се постулира теза, изведена от разясненията в ТР №8/2019г по т. д №8/2017г ОСГТК, но същите са неприложими по отношени на вече постановени и влезли в сила решения.,които не са съобразени с даденото от ОСГТК тълкуване, както вече се изтъкна. Претендира се служебно възприемане на настъпила предсрочна изискуемост с първото заповедно производство и искова молба по чл. 422 ГПК, което ще е в разрез със задължителната на страните сила на влязлото в сила решение .
На следващо място, договорни лихви и надбавки са били част от месечната вноска и до обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на вноските съгласно погасителния план, давност за тях отделно не се прилага.
При надлежно обявена предсрочна изискуемост, погасителният план престава да не регулира отношенията между страните по кредита, той отпада.Отговорът на този въпрос няма да доведе до други изводи по спорния предмет на делото, освен оспорваните от касатора .
Въпросът тече ли давност за отделните вноски, както и въпроса докога се начисляват договорните лихви, е решен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС,включително тълкувателната практика. По отношение на вноската не може да се поставя въпрос за кратка давност в една нейна част и обща давност в друга.
Поради това по въпросите, концентрирани върху прилагане на погасителната давност, значението на погасителния план и за пределният момент, до който се начисляват договорни лихви, касаторът не обосновава допускане до касационно обжалване .Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС , включително задължителната .До обявяване на кредита за предсрочно изискуем, вземането се формира от размера на уговорените погасителни вноски Задължението на кретитора при заявление за изпълнение по чл. 417 ГПК да приложи извлечение за размера на непогасената главница, договорената възнаградителна лихва и други надбавки, съответно да ги посочи по размер, не извиква възможност съдът да прилага погасителната давност по изтъквания от касатора начин, включително кратката давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД по отношение на договорните лихви .Случаят, за който в решение №.130/2020г по т. д № 1829/2018г на Първо т. о на ВКС е прието, че кратката давност е погасила вземане за лихви, е различен от настоящия. Изискуемост е била настъпила както за цялата главница, така и за договорите лихви .Считано от момента на изискуемост за всички вземания, кредиторът е бездействал повече от три години . До разделна преценка, свързана с изискуемостта и началния момент на погасителна давност, би могло да се стигне и поради уговорки, в резултат на които вземането за лихви има самостотелна, отделна изискуемост, уговорена с първоначални, или допълнителни споразумения при договори за кредит с разсрочено погасяване, т. е когато изискуемост на акцесорно вземане е договорена разделно спрямо вноските по погасителния план и в тези случаи, ако длъжникът не изпълнява и кредиторът бездейства за тези свои акцесорни вземания, произтичащи от лихви, институтът в чл 111 б.”в” също ще се прилага на общо основание .Както се изтъкна, настоящият случай е различен.
Не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпроса следва ли изявлението до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост, за да породи преобразуващ ефект, да съдържа реквизитите по чл.60, ал.2 ЗКИ(въпрос по т.4 раздел Втори от изложението ), Отговорът е отрицателен и следва от разясненията, дадени с приемането на ТР №8/2019г по т. д № 8/2017г ОСГТК.
Поставен е въпрос налице ли е очевидна неправлност на решението ако съдът е приел че с неравноправна клауза в допълнително споразумение е увеличен лихвен процент, но този извод не е намерил отражение в диспозитива и лихва е присъдена в увеличен размер (въпрос по р. Втори т.6 )
Обстоятелството, което касаторът свързва с очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 , ал.2 ГПК , в случая е обоснован с констатирана и понастоящем отстранена по съдответния ред явна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение, като не и налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка на така изтъкваната неправилност .
Ответникът по жалбата Банка ДСК АД претендира юрисконсултско възнаграждение, което искане следва да се уважи с присъждането му до размера на сумата 400 лв
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд състав на ІІІ г. о .
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение №98 от 28.12. 2020г по в гр. д. № 317/2020г на Бургаски апелативен съд, поправено с решение №100010 от 24.02.2022 г.
Осъжда С. М. М. да заплати на Банка ДСК ЕАД сумата 400 лв. юрисконсултско възнаграждение
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .