Образувано е по касационна жалба от В. С. Р. от гр. С., подадена чрез пълномощник адв. М. К.иева против решение от 10.10.2011г. по ахд. №1745/2004г. на Софийски градски съд , Административно отделение, III -"Б" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №РД-4685 от 20.04.2004г. на кмета на район "Панчарево", Столична община. Излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и е необосновано. Твърди, че е установено от СТЕ, че в процесния имот е застроена сграда, а имотът е предоставен за ползване, за което нямат нарочен документ, но е представено удостоверение, че в архива липсват данни за правоимащите лица с предоставено право на ползване. Твърди, че е поискано от съда издаване на удостоверение за снабдяване с информация от държавния архив относно съхраняване на списъци за лицата с предоставено право на ползване, с което съдът я лишил от възможността да докаже искането си. Молят, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства.
Ответникът - кметът на район "Панчарево", СО, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни -
И. С. Д., В. С. Д., Д. Б. Й., Е. С. А., Т. Д. И., Е. Д. Т., Б. Б. Д., Ц. Р. Д., И. Ц. Д., И. Д. И., В. В. С., Г. В. Н., С. В. И., Е. Р. Г., Л. Р. Л., Б. Р. Г. и Р. Д. Г.
чрез пълномощника си адв. К. оспорват жалбата и излагат, че обжалваното решение е правилно.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост
след като не е представен документ по смисъла на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Смята, че са неоснователни твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради недопускане събирането на гласни доказателства за установяване на факти, за които е въведено изрично изискване за представяне на официален документ. Излага, че първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че в полза на касатора не е възникнало правото да придобие собствеността върху процесното място по реда на §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за придобиване право на собственост. Предлага, да се остави в сила обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по 211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение от 10.10.2011г. по ахд. №1745/2004г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III -"Б" състав, е отхвърлена жалбата на В. С. Р. срещу заповед №РД-4685 от 20.04.2004г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която й е отказано да придобие право на собственост при условията на §4а, 4д и 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл.№502, , кад. лист Г-10-4-В, м. "Косанин дол", землището на с. Б., район "Панчарево", като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и административнопроизводствените правила от компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че не са налице на изискванията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от ползвателката, след като не е представен документ по смисъла на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна. От доказателствата по делото се установява, че
по молба № 403 от 02.06.1992 г. на жалбоподателката, със заповед № РД-46-85/20.04.2004 г. на кмета на район „Панчарево" е отказано право на придобиване на собственост върху имот пл.№502, кад. лист Г-10-4-В,
в. з "Косанин дол", землището на с. Б., район "Панчарево"
, поради това, че не е представен документ за право на ползване, съгласно §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По протоколи № № 48 от 1999 г. и 2004 г.
на техническа комисия по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието
, че имот № 502 попада в УПИ ХХVIII, кв.49, за който молителката не притежава документ за ползване, поради което макар в имота да е построена сграда в съответствие с техническите изисквания на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, молителката не може да придобие собствеността върху земята.
Въз основа на протоколите е издадена процесната заповед.
В хода на производството пред първоинстанционния съд в продължение на 7 години не са представени документи, от които да се установява придобито право на ползване за имота от молителката въз основа на някой от актовете по §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и че в конкретния случай те не са налице. В случая претендираното основание за издаване на заповед по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от жалбоподателката е ПМС №76/1977г. което изрично е посочено в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като в молбата си жалбоподателката е посочила, че ползва имота от 1967г., въз основа на което се претендира, че е предоставено право на ползване. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, въз основа на която обективно и законосъобразно е приел, че претендирания имот №502
е идентичен с част от имот № 2627, кад. лист Г-10-4-В, както и че част от имота е образуван УПИ ХХVІІІ-502, кв.49. Установено е, че в разписния списък към плана на новообразуваните имоти – в. з "Косанин дол" ,
имот 6082.2627 е записан на наследниците на Л. И. Д. въз основа на протокол № 5127/01.08.1997 г. Също така е установено, че в разписния лист към кадастралния план на м.”Панчарево”, в. з "Косанин дол"
имот пл.№502, кад. лист Г-10-4-В е записан на името на жалбоподателката, а поземлен имот пл.№ 2627, от същия кад. лист е записан на името на наследниците на Л. И. Д.. При тези фактически установявания правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството по §4а от ПЗР на ЗЗСПЗЗ не се решават спорове за собственост.
В случая жалбоподателката не се е легитимирала с документ, от който да е видно, че е предоставено право на ползване по някой от актовете по §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В продължение на повече от седем години и проведени повече от десет съдебни заседания жалбоподателката е имала възможност да докаже придобито право на ползване въз основа на някои от актовете посочени в §63. Отказът на съда да издаде удостоверение на жалбоподателката за снабдяване с друго удостоверение от Държавен архив относно изгубен списък с лицата, на които е предоставено право на ползване в м. "Косанин дол", не обуславя допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото жалбоподателката претендира, че е титуляр на право на ползване, е имала възможност и без издаване на съдебно удостоверение да изиска от Държавен архив сведение относно липсващи документи за предоставено право на ползване. За трансформацията на правото на ползване в право на собственост е необходим официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Министерски съвет. В производството пред първоинстанционния съд, въпреки дадената възможност на жалбоподателката, не е представен документ издаден въз основа на актовете по §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Съществен елемент от сложния фактически състав по производството по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на акт на органите по §4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, въз основа на които е придобито правото на ползване от ползвателя, който претендира трансформирането му в право на собственост. Първоинстанционният съд правилно е установил, че липсват материалноправните предпоставки за признаване на жалбоподателката право да придобие собствеността върху процесния имот, които настоящият съдебен състав приема изцяло.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.10.2011г. по ахд. №1745/2004г. на Софийски градски съд , Административно отделение, III -"Б" състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Р. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Ч./п/ М. Д.
М.Д.