Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 509 от 30.03.2017 г. по адм. д. № 131 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-307 от 22.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [номер] / протокол № 01358 / 14.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване”, а административната преписка е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. П. за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-15-2072 от 08.10.2015 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на § 5 от ПЗР на КСО.

Изложените съображения за неправилно прилагане на § 5, ал.3 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Й. А. С. от гр. [населено място] е оспорила касационната жалба в писмено заявление.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 2153-15-307 от 22.12.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [номер] / протокол № 01358 от...