Производство по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.323, ал.1 и чл.314, ал.7 във връзка с ал.4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Е. И. Д. – съдия в Софийски градски съд срещу решение по т.4 от протокол №[номер]/26.07.2017 г. от заседание на СК на ВСС, с което по т.4.1 СК на ВСС потвърждава наложеното със Заповед №[номер]/13.07.2017 г. на К. Т. – административен ръководител – председател на СГС, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ – „забележка“ на Е. И. Д. – съдия в СГС.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради неспазване на установената от закона форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. В жалбата и писмено становище към нея поддържа, че не е накърнено конституционно прогласено право и престижа на съдебната власт с неподписването на протокола за съдебно заседание от 02.05.2017 г., поради което лишеният от свобода не е освободен незабавно условно предсрочно след влизане в сила на определението на съда на 10.05.2017 г. и е останал в мястото за лишаване от свобода още 6 дни. Подписването на протокола не е необходимо, за да се приведе в изпълнение влязлото в сила определение. Липсват мотиви за постановяване на оспорения акт, а доколкото такива се съдържат в акта, те са в посока за основателност на възражението на Д..На заседанието на СК на ВСС не е проведено обсъждане, а след направено изказване на Г.К. е пристъпено към гласуване на процесното решение. От административния ръководител на СГС и от СК на ВСС не е обсъдена практиката в СГС, в производствата по издаване на определения по чл.440 от НПК за условно предсрочно освобождаване, да се процедира както в производствата по чл.64 от НПК /мерките за неотклонение/. Тъй като следва да се предприемат мерки за незабавното изпълнение на акта, секретарят изготвя писмо до съответното служебно място /районно полицейско управление или място за лишаване от свобода/, което подпечатва и изпраща. Това писмо има вид на препис – извлечение от определението, като както е посочено в обяснението на съдия Д. „обикновено се налага да се подпише първо преписа на определението“. Това възражение на жалбоподателя не е било обсъдено в хода на дисциплинарното производство, поради което е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Не е взето предвид и възражението на Д., че привеждането в изпълнение на съдебните актове е възложено на съдебната администрация. От субективна страна, съдия Д. оспорва заключението на дисциплинарния орган, че нарушението е извършено виновно. Д. твърди, че не е бил информиран от съдебния секретар за изготвения протокол от с. з. на 02.05.2017 г. Не се установява как е качен протоколът в електронната система на съда. Навежда доводи и за прекомерна натовареност на съдиите в Софийски градски съд, поредица от почивни дни и командировка в чужбина са направили обективно невъзможно подписването на протокола. Според Д., не са взети предвид положителните данни от харктеристиката на съдията.

Ответникът по жалбата - Съдийската колегия на ВСС, в с. з. се представлява от В. М. – служител с юридическо образование и излага доводи за неоснователност на оспорването.

Заинтересованата страна – Административен ръководител – Председател на Софийски градски съд, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

Със заповед №[номер]/13.07.2017 г. на административния ръководител – председателят на Софийски градски съд, на основание чл. 314, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) във връзка с чл.311, т.1 ЗСВ във връзка с чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ, за извършено нарушение по чл.307, ал.1, ал.2 и ал.3, т.2, предл.3 и т.3, предл.2 от ЗСВ, след като са приети обясненията по чл.313, ал.1 от ЗСВ, при спазване на сроковете по чл.310 ЗСВ и изискването по чл.308, ал.4 от ЗСВ, е наложено на съдия Е. Д. от СГС, дисциплинарно наказание "забележка". Наказанието е наложено на Д. за това, че в периода 02.05.2017 г. – 14.05.2017 г. не е подписал съобразно изискванията на процесуалния закон – чл.311, ал.2 от НПК във връзка с чл.52, ал.1 от ПАС отм. във връзка с чл.17 във връзка с чл.440, ал.2, изр.2 от НПК, протокол от съдебно заседание, проведено на 02.05.2017 г. по ч. н.д.№[номер]/2017 г. по описа на СГС, НО, 16 състав. В с. з. с определение по реда на чл.437 и сл. от НПК, е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения С. С. от изтърпяване на останалата му част от наложено му наказание „Лишаване от свобода“, определено по нохд №[номер]/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд. Неподписването на протокола е станало причина С. да не бъде освободен незабавно предсрочно след влизане в сила на определението на 10.05.2017 г. и да остане на мястото за лишаване от свобода шест дни без основание, което е довело до накърняване на престижа на съдебната власт пред страните по делото и до създаване на предпоставки за отслабване на общественото доверие в СГС.Зедта е съобщена на Д. на 13.07.2017 г., видно от отбелязване върху нея на л.32 по адм. д.№[номер]/2017 г.

По делото на л.66 е представено и мотивирано предложение от Комисията „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората къв Висшия съдебен съвет“ към СК на ВСС, обсъдено на заседание от 19.07.2017 г., с което се предлага на СК на ВСС да приеме решение за потвърждаване на заповедта на председателя на СГС. В мотивите на предложението за налагане на дисциплинарното наказание от комисията е посочено, че от справка с вх.№[номер]/12.05.2017 г. от Б. П. – системен администратор в СГС, както и от обяснения от 10.05.2017 г. от Б. Г. – съдебен секретар е установено, че протоколът от посоченото открито с. з. от 02.05.2017 г. по чнхд №[номер]/2017 г. по описа на СГС, НО, 16 състав, е изготвен от Г. и е изпратен за проверка на 02.05.2017 г. в 15.30 часа в споделена със съдия Д. папка на 16-ти състав на НО. На 10.05.2017 г. председателят на СГС е сезиран с молба от адвокат К. Д. – защитник на С. С., в която се излагат доводи, че протоколът от откритото съдебно заседане от 02.05.2017 г. не е подписан от председателя на състава, поради което независимо от влизането в сила на определението по чл.437 и сл. от НПК, същото не е изпратено в Затвора – [населено място]. Съдебният протокол е подписан от съдия Д. на 15.07.2017 г., на същия ден е изпратено в Затвора-гр.С. и лицето е било освободено. В становищата и обясненията си съдия Д. обосновава обективната си невъзможност да подпише протокола с редица фактори: поради посетеното от него обучение, проведено в Испания в периода 10.05.2017 г. – 12.05.2017 г., трите поредни почивни дни, наличието на други съдебни дела и заседания. Поддържа, че е подписал в първия възможен за него момент определението. Комисията не е възприела тези доводи за основателни и е дала становище, че заповедта е издадена от компетентен дисциплинарно наказващ орган, при спазване на сроковете по чл.310, ал.1 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание.

В изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 3 ЗСВ административният ръководител е изпратил заповедта и преписката по нейното издаване на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която в заседанието, проведено на 26.07.2017 г., е разгледала заповедта и по т.4.1 от протокола е постановила процесното решение. Видно от приложения стенографски протокол № [номер] от 26.07.2017 г., решението е прието със 7 гласа „за“, 5 „против“ и 0 гласа „въздържал се“. Решението на СК на ВСС е било съобщено на Е. Д. с писмо изх.№ВСС-[номер]/17 от 02.08.2017 г. (л.22 по делото), което му е връчено на 14.08.2017 г. видно от разписка върху писмото. Представена по делото /л.7/ е и компютърна разпечатка, видно от която протокол №[номер]/26.07.2017 г. с процесното решение на СК на ВСС е публикуван на сайта на ВСС на 27.07.2017 г. С жалба вх. № ВСС-[номер]/27.07.2017 г. съдия Е. Д. е оспорил решението пред Върховен административен съд.

В разпоредбата на чл.314, ал.1 от ЗСВ, на основание на която е издадена Заповед №[номер]/13.07.2017 г. на административния ръководител на СГС, е предвидено, че дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Според чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Според чл.314, ал.4 от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. С оспореното от съдия Д. решение, СК на ВСС е упражнил едно от тези правомощия като е потвърдил наложеното със заповедта дисциплинарно наказание.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК във връзка с чл.314, ал.7 ЗСВ във връзка с чл.323 от ЗСВ и от процесуалнолегитимирано лице – адресат на процесното решение на СК на ВСС. Жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и е процесуално допустима.

Според становището изразено в ТР№ 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на ОС на съдиите от първа и втора на ВАС, в изпълнение на правомощията си по осъществяване на кадровата политика в съдебната власт и реализиране на дисциплинарната отговорност на магистратите, Висшият съдебен съвет приема решения, които са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд от заинтересованите лица, чиято правна сфера е непосредствено засегната по неблагоприятен начин от акта, което обуславя и правния им интерес.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.2, предл.2 и т.3, предл.2 от ЗСВ, а именно: бездействие, което неоправдано забавя производството по частно наказателно дело №[номер]/2017 г. по описа на СГС, НО, 16 състав и накърнява престижа на съдебната власт. При извършена проверка по молба от адв.К. Д. – защитник на подсъдимия С. по чнхд №[номер]/2017 г. по описа на СГС, НО, 16 състав, е констатирано, че протоколът на съдебното заседание, проведено на 02.05.2017 г. по посоченото наказателно дело, технически е бил изготвен от секретаря на състава на 02.05.2017 г., но е подписан от съдия Д. след изтичане на установения в закона срок – едва на 15.05.2017 г. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.440, ал.2, изр.2 от НПК, тъй като определението по реда на чл.437 и сл.НПК, е влязло в сила на 10.05.2017 г., а е изпратено за сведение и изпълнение на Затвора – [населено място] едва на 15.05.2017 г. – поради което лишеният от свобода С. С. не е освободен незабавно условно предсрочно след влизане в сила на определението на съда на 10.05.2017 г. и е останал в мястото за лишаване от свобода за срок от 6 дни без основание за това и е уронен престижа на съдебната власт, като са създадени предпоставки за отсабване на общественото доверие.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед №[номер]/06.07.2017 г. на административния ръководител на СГС, по получен сигнал от адв.К. Д. – защитник на С. И. С. по н. ч.д.№[номер]/2017 г. срещу съдия Е. Д. председател на 16-ти състав на Наказателно отделение на СГС, дисциплинарно производство на основание чл.310, ал.1 във връзка с чл.311 ЗСВ, по реда на глава 16 от ЗСВ във връзка с данни за извършени нарушения на чл.311, ал.2 от НПК във връзка с чл.52, ал.1, т.1 от Правилник за администрацията на съда /ПАС отм. / във връзка с чл.17 от НПК във връзка с чл.440, ал.2, изр.2 от НПК при администрирането на ч. н.д.№[номер]/2017 г. В хода на извършена предварителна проверка са събрани обяснения от 10.05.2017 г. и от 05.07.2017 г. от Б. Г. – съдебен секретар в СГС, докладна от 10.05.2017 г. и от 05.07.2017 г. от В. Д. – съдебен деловодител в СГС, справка с вх.№[номер]/12.05.2017 г. от Б. П. – системен администратор в СГС, становище на съдия Е. Д. от 19.06.2017 г., справка рег.№[номер]/06.07.2017 г. на инспектор „РД“ Т.Р. при Затвора – [населено място] и справка от 06.07.2017 г. от завеждащ служба „Съдебно деловодство – Наказателно отделение“ – Л. П.. Със заповед №[номер]/ 06.07.2017 г. е предоставена възможност на съдия Е. Д. на основание чл.313, ал.1 от ЗСВ в 3-дневен срок да даде обяснения и да ангажира доказателства от значение за производството. Съдия Д. е подал писмено обяснение по чл.313, ал.1 от ЗСВ с вх.№[номер]/07.07.2017 г.

Оспореното решение е взето в предвидената форма и от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. След проведени разисквания СК на Висшия съдебен съвет е възприел мотивите на заповедта на административния ръководител на СГС и преписката във връзка с нея, и с резултат 7 гласа "за", 5 "против" и 0 "въздържали се" е потвърдил наложеното наказание. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на мотиви при постановяване на съдебния акт, тъй като същите се съдържат подробно и изчерпателно изложени освен в проведените обсъждания от СК на ВСС на заседанието по протокол №[номер]/26.07.2017 г. и в предложението на комисията по дисциплинарна дейност към Инспектората на ВСС при СК на ВСС, в заповедта на административния ръководител и дисциплинарната преписка към нея. Пълно, ясно и точно са описани фактите и обстоятелствата във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение от съдия Д., доказателствата, които ги установяват, и възоснова на направеното обсъждане е посочена и правната квалификация на нарушението. В дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице – уведомявано е своевременно, дадена му е възможност за писмени обяснения и е представило такива.

В производството по постановяване на решение по т.4.1 от протокол №[номер]/26.07.2017 г. от заседание на СК на ВСС не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност.

Дисциплинарното нарушение е безспорно установено, както и субективния момент на виновно поведение на съдията при извършване на дисциплинарното нарушение. Съдия Д. е знаел и е могъл да предвиди, че неподписването в срок на протокола от с. з. води до неоправдано забавяне на производството, уронва престижа на съдебната власт и накърнява конституционно прогласеното право на неприкосновеност на личността. С поведението си съдия Е. Д. е нарушил пряко служебните си задължения – произтичащи от чл.311, ал.2 от НПК, вр. чл. 52, ал.1, т.1 от Правилник за администрацията в съдилищата /ПАС/ „отм.“ вр. чл.17, вр. чл. 440, ал.2, т.2 от НПК.

От разпоредбата на чл. 307, ал.1 ЗСВ, в актуалната редакция към момента на издаване на оспорения акт е видно, че на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение. Според ал.2 на чл.307 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. В заповедта цитираното нарушение е квалифицирано по чл.307, ал.3, т.2, предл.2 и т.3, предл.2 от ЗСВ. Според чл.307, ал.3, т.2 и 3, дисциплинарни нарушения са: действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Цитирани са също неспазените от магистрата разпоредби на НПК. Според чл.440, ал.1 от НПК приложима във връзка с молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание по чл.437 от НПК, по тази молба съдът се произнася с мотивирано определение. На основание чл.440, ал.2 от НПК, в приложимата му редакция към датата на извършване на нарушението - (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), определението на съда подлежи на обжалване от осъдения и от началника на затвора и на протест от прокурора по реда на глава двадесет и втора. Определението се изпълнява незабавно след изтичането на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на осъдения. В заповедта на административния ръководител на СГС е цитирана и разпоредбата на чл.52, т.1 от действалия към момента на извършване на нарушението Правилник за администрацията в съдилищата /ПАС/, издаден от Висшия съдебен съвет, отм. ДВ. бр.47 от 13 Юни 2017г., която предвижда, че съдебният секретар съставя протоколи за откритите съдебни заседания под диктовката на председателя на състава, които са на разположение на страните в тридневен срок от съдебното заседание. Според приложимата също разпоредба на чл.311, ал.2 от НПК, протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар. Предвид неспазването на тези разпоредби, се налага извода за извършено от магистрата нарушение под формата на бездействие – неподписване на протоколното определение от 02.07.2017 г. в определените по посочените разпоредби срок и ред. От преписката по делото се установяват по безспорен начин и настъпилите вреди изразяващи се в задържането на предсрочно условно освободеното лице 6 дни над законоустановения срок, без правно основание за това. Установява се безспорно и причинно-следствената връзка от бездействието на съдията с настъпилия вредоносен резултат, както и субективния елемент – виновно поведение на магистрата. Същият е познавал нормативната уредба на процедурите по предсрочно условно освобождаване и изискванията за спазване на реда и сроковете за провеждането й. Предвид същността на професионалното му положение и задължения, е знаел и е могъл да предвиди настъпването на вредоносни последици за осъденото лице от неспазването на тези изисквания. Предвид на това може да се приеме за безспорно установено и виновното извършване на визираното в заповедта на администативния ръководител на СГС и процесното решение на СК на ВСС дисциплинарно нарушение от съдия Д.. Необосновани и неотносими са доводите на съдия Д., предвид императивната норма уредба посочена по-горе, за наличие на изброените от него в становищата и обясненията му обективни пречки за неподписване на протокола от с. з. от 02.05.2017 г. Съдът намира, че нито една от посочените причини не е достатъчно основателна, за да оправдае и обясни допуснатото дисциплинарно нарушение.

В заповедта на административния ръководител, потвърдена с процесното решение на ПК на ВСС е посочена точно и ясно правната квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение, описани са точно и ясно фактите и обстоятелствата във връзка с извършването му и доказателствата, които ги установяват. Налице са основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че в случая се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираното в заповедта на административния ръководител на СГС нарушение от съдия Д., както и наличието на субективния елемент на негово виновно поведение (действие или бездействие). Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават по убедителен начин, констатациите от проведеното дисциплинарно производство. Извършена е преценка по чл.309 ЗСВ при определяне на наказанието от дисциплинарния орган. Наложеното най-леко дисциплинарно наказание от административния ръководител е съобразено и данните за наличия/липса за предходни нарушения и дисциплинарни производства за магистрата.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че следва да се отхвърли оспорването срещу решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, като издадено при спазване на административно производствените правила, както и точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение + РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. И. Д. – съдия в Софийски градски съд срещу решение по т.4 от протокол №[номер]/26.07.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което по т.4.1 Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет потвърждава наложеното със Заповед №[номер]/13.07.2017 г. на административния ръководител – председател на Софийски градски съд, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВ – „забележка“ на Е. И. Д. – съдия в Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред петчленен състав на Върховния административен съд от съобщаването.