Производството е по реда на чл. 208-228 АПК вр. чл. 323, ал. 4 ЗСВ.
Р. И. И. обжалва Решение № 8051/22.06.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело № 12844/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение по т. 4 от Протокол № 16/12.10.2016 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание „понижаване в ранг прокурор в Районна прокуратура“ за срок от една година на основание чл. 308, ал. 1, т.3 ЗСВ.
От ответниците Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е на позиция за правилност на решението, административният ръководител на Районната прокуратура – Благоевград не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Дисциплинарната отговорност на прокурора е ангажирана за неизпълнение на служебните задължения като наблюдаващ прокурор по чл. 22, ал. 2 и чл. 242, ал. 4 НПК под формата на бездействие, с което системно не са спазвани предвидените в чл. 242, ал. 4 НПК срокове и неоправдано са забавени 11 производства, а по едно от тях е възприето и допуснато нарушение по чл. 245, ал. 1 НПК. Неизпълнението на задълженията дисциплинарният състав на ВСС е квалифицирал по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСВ, в сегашната редакция – чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от закона, обявяващи за дисциплинарни нарушения съответно системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството.
2. Не са налице твърдените от касатора пороци при оценката на доказателствата в първоинстанционното решение. Фактическите изводи съответстват на доказателствените източници, а истинността им не е компрометирана от нарушение на правилата на логическото мислене, в което би намерила израз необосноваността на съдебното решение.
а. Представените от органа на съдебната власт официални обобщени справки за периода 2010 –...