Производството е по реда на чл.208 - чл.228 от АПК във вр. с чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е касационна жалба от [фирма], с управител С. Х., чрез адв. М. Д., срещу решение № 697/20.04.2016г., постановено по адм. д. № 257/2017г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02002016001912-091-001/ 10.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с Решение № 307/ 27.12.2016 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Б. към ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Б., при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд–Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02002016001912-091-001/ 10.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с Решение № 307/ 27.12.2016 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Б. към ЦУ на НАП., с който на [фирма] са определени задължения за ДДС в размер на 100 000 лв. относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от [фирма].

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката...