Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощен юрисконсулт П., против решение № 5443 от 28.07.2016г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав по адм. д.№ 4782/2015г. С атакуваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на [фирма] срещу мълчаливия отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ да утвърди цени на електрическа енергия, предложени със заявление за утвърждаване на електрическа енергия с вх.№Е-13-49-29/29.03.2013г, като е прекратил производството в тази част и е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР в частта му по раздел IV, т. 8, т.8.1 и т.8.2 за утвърждаване на цени без ДДС на ел. енергия, считано от 01.08.2013. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 1680 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован – касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Решението е обжалвано и в частта, с която съдът е приел, че оспорването на мълчалив отказ по заявление с вх.№Е-13-49-29/29.03.2013г на електроразпределителното дружество за определяне цена на електрическата енергия, е недопустимо и в тази част е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното производство е прекратил. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката да се върне на административния орган КЕВР за постановяване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. С., който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е установил фактите по спора, въз основа на които е извел правилни правни изводи, че обжалваната част от решението е издадена при спазване на административно производствените правила и при съобразяване с материалния закон. Според участващия по делото прокурор правилно съдът е приел, че утвърдените с обжалваното решение цени за пренос на електрическа енергия по нива напрежение – средно и ниско, са определени правилно, при съобразяване с разпоредбите на чл.31, т.1 и чл.36, ал.1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и чл. 5, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е използван регулаторния метод „горна граница на приходите“, който е свързан с качеството и ефективността на управление на електроснабдителните дружества. Изразява становище, че утвърдените цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на регулаторния орган и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители, както и създаване на стимули за ефективна дейност
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Връховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на [фирма] за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на ДКЕВР, сега КЕВР, да утвърди цени на електрическа енергия, предложени със заявление за утвърждаване на цени на електрическа енергия вх.№Е-13-49-29/29.03.2013г. и с оспорване на решение №Ц-25 от 29.07.2013г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, в частта му по раздел IV, т. 8, т.8.1 и т.8.2, с която са определение цени без ДДС, по които [фирма] продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение и начина на заплащане на цени за мрежови услуги и необходимите годишни приходи за енергия за първата ценова година от третия регулаторен период на на [фирма] - 605 677 хил. лв.; Прогнозни количества електрическа енергия за първата ценова година от третия регулаторен период– 6 135 004 МВтч и компонента за дейността „краен снабдител“ – 3%.
Съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ и в тази част е прекратил производството по делото. За да стигне до извод за недопустимост на оспорването в тази част, съдът приема, че оспорващата страна няма правен интерес, тъй като производството по издаване на процесното решение е започнало по заявление за утвърждаване на цени на електрическа енергия вх.№Е-13-49-29/29.03.2013г., поради което не е налице мълчалив отказ, а произнасяне с изричен акт по отношение на заявените цени, като определянето на тези цени в решението на КЕВР е било и предмет на първоинстанционното производство.
В оспорената част по раздел IV, т. 8, т.8.1 и т.8.2 решението е потвърдено като законосъобразен административен акт. За да достигне до този резултат, съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния акт са изложени отделно и са формулирани в две части – мотиви, относими към всички електроразпределителни дружества и мотиви по конкретното заявление на оспорващото дружество.
Като неоснователен е преценен доводът на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил относимата за ценовия период разпоредба на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, обнародван в Държавен вестник бр.59/2013г., поради което е преценил като неоснователни доводите за допуснати нарушения на процедурните правила, предвидени в Наредба №1/2013г. за регулиране цените на електрическата енергия отм. .
След подробен анализ на приетата съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съдт е приел, че не са допуснати релевираните нарушения на материално-правни разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА). Съобразявайки експертното заключение, съдът приема, че ценообразуващите елементи, приети от регулаторния орган са икономически обосновани и съответстват на изискванията на Наредба за регулиране цените на електрическата енергия. Съдът е разгледал възраженията на оспорващата страна и при съобразяване на експертното заключение е преценил тези доводи като неоснователни. По тези съображения решаващият съд е потвърдил решение №Ц-25 от 29.07.2013г. на ДКЕВР, сега КЕВР, в оспорените части по раздел IV, т. 8, т.8.1 и т.8.2.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в конкретния случай правилно е преценено от съда, че е налице недопустимост на производството по оспорване на мълчалив отказ за утвърждаване на цени на електрическата енергия за заявлението на дружеството. В касационната жалба се твърди, че със заявление вх.№Е-13-49-29/29.03.2013г. дружеството е предложило за утвърждаване цена на електрическата енергия и по това заявление регулаторния орган не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ, който подлежи на оспорване.
Настоящият състав прецени тези доводи за неоснователни. Противно на твърдението на касационния жалбоподател със заявлението не е предложена за утвърждаване цена на електрическа енергия, а са заявени за утвърждаване цени на мрежови услуги.
[фирма] извършва дейност по разпределение на електрическа енергия в качеството на оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б от ПЗР и чл. 88 от ЗЕ в рамките на обособена територия, обхващаща Ю. Б. За извършване на дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия, дружеството притежава издадена от ДКЕВР лицензия № [номер]/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия в рамките на горепосочената обособена територия за срок от 35 г. [фирма], в качеството му на краен снабдител, е определен от КЕВР метод за регулиране на цените "горна граница на приходите", съгласно чл. 4, ал.1, т.2, б."б" от НРЦЕЕ, съответно чл. 4, ал.2, т.2, от Наредба № 1 / 2013 г. Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, на дружеството са утвърдени цени и ценообразуващи елементи за първия ценови период от втория регулаторен период, който е с продължителност 5 години.
Обратно на твърдението на касационния жалбоподател, енергийните предприятия подават заявление за утвърждаване на цени, но само в обхвата на лицензионната им дейност. Независимо от заглавието на заявлението, дружеството е предложило за утвърждаване цени на мрежови услуги, обосновало е ценообразуващите елементи по отношение на тези цени и е представило доказателствата, необходими за извършване на регулаторния преглед именно за тези цени. С оглед обема на лицензията, предприятието не може да иска утвърждаване на цена на електрическата енергия. Такава възможност съществува за енергийни предприятия - производители, крайни снабдители или за обществения доставчик, но не и за електроразпределителното или електроснабдителното предприятие.
Поради тези доводи настоящият състав счита, че не е налице мълчалив отказ по заявлението на касатора за утвърждаване цена на електрическа енергия, тъй като предприятието не е заявило, а и не може да заяви за утвърждаване на такава цена. По заявлението на оспорващото дружество е налице изрично произнасяне на регулатора за определяне на цени за мрежови услуги, което е допустимия предмет на оспорване.
Обоснован е правният извод на решаващия съд, че при приемане на решението в оспорените части не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основания за отмяна на акта.
Както правилно е приел решаващият съд за регулаторния период не се прилагат правилата на глава четвърта от Наредба №1/2013 за регулиране цените на електрическата енергия отм. , съгласно изричното законово изключение предвидено в §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, обн.Дв бр. 59/2013г. Процедурата по която се утвърждават цени за регулаторния период е тази предвидена в ал.2 и при приемане на оспореното решение тази процедура е спазена.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Комисията за енергийно и водно регулиране е единственият орган, в чиято компетентност е утвърждаване на цени в сектор енергетика и в пределите на тези правомощия е постановено оспореното решение. Неоснователни са твърденията, че в рамките на регулаторната си функция КЕВР следва да утвърди цените, които са предложени от енергийните предприятия, без да коригира предложените ценообразуващи компоненти. Именно при изпълнение на възложените регулаторни функции при определяне на цени в сектора, КЕВР гарантира спазване на основния принцип за балансиране на интересите на енергийните предприятия и потребителите. Лицензията за изпълнение на мрежовите услуги на обособената територия създава естествено монополно положение на електроразпределителното дружество, поради което би било в противоречие с конкурентните правила точно това предприятие да определя цените за предоставяната услуга, която само да се регистрира от държавния регулаторен орган.
Неоснователни са възраженията за необоснованост на правния извод на решаващия съд относно спазване на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК при издаване на оспореното решение. В решението подробно са изложени фактическите и правни основания за постановения резултат, като мотивите са изложени в две части – част, която е относима към всички електроразпределителни предприятия и част, относима за конкретния адресат.
Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на решаващия съд относно за материална законосъобразност на оспореното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.5 от НРЦЕЕ отм. , КЕВР с решение определя приложим метод за ценово регулиране за енергийните предприятия, като се ръководи от принципите по чл.23 и 31 от ЗЕ. Безспорно е, че за третия регулаторен период, по смисъла на § 1, т.14 от ДР на НРЦЕЕ отм. , КЕВР е извършила регулаторен преглед, по смисъла на § 1, т.15, като за регулаторния период е определен метод за ценово регулиране „горна граница на приходите“, според чл.4, ал.2, т.2 от НРЦЕЕ отм. , Продължителността на регулаторен период е от 2 до 5 години по този метод. Целта на метода на регулиране чрез „горна граница на приходите“ е създаването на стимули за енергийните предприятия да намаляват своите разходи. Това се постига чрез определяне на приходи, които енергийното предприятие следва да получава за период от няколко години, независимо от направените през този период разходи. В изпълнение на чл.4, ал.2, т.2 от НРЦЕЕ отм. , КЕВР е приела следващия регулаторен период да е с продължителност от две години, а въз основа на извършения регулаторен преглед, да бъдат утвърдени цени и необходими годишни приходи на електроразпределителните дружества за първата година от третия регулаторен период.
Допустимите размери на технологичните разходи са определени в т.7 от Методиката за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на ел. енергия, приета на основание чл.21, ал.1, т.16 ЗЕ в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г. с решение по протокол № 69 от 10.05.2012 г. на КЕВР. От приетата по делото СИЕ е видно, че технологичните разходи са определени за закупуване на електрическа енергия са изчислени правилно от страна на КЕВР.Уено е, че надценката за дейността е в рамките на предвиденото по чл. 9, ал.2 от Наредбата, но не е изчислена в съответствие с чл. 9, ал.3 от същата наредба - като включваща икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала, определени по реда на чл. 10 и чл. 14 от НРЦЕЕ. Експертът точно е посочил, че основните ценообразуващи елементи на цените за продажба на електрическа енергия на битови и небитови клиенти на ниво ниско напрежение са необходимите годишни приходи и количества, като необходимите приходи се формират от два елемента - всички разходи за покупка на електрическа енергия и надценка за дейността "крайно снабдяване" в размер до 3% от утвърдената средна покупна цена за енергия, съответно от разходите за покупка на електрическа енергия, съгласно чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. В случая разходите за закупуване на електрическа енергия са изчислени правилно от КЕВР като произведение на планираните от дружеството количества, необходими за доставка на крайни клиенти на регулирания пазар, включващи присъединените битови и небитови клиенти на ниво ниско напрежение и цената, по която ще бъде закупувана електрическата енергия, а именно: утвърдената на обществения доставчик [фирма] за продажба на крайните снабдители, считано от 01.08.2013 г, а надценката за дейността крайно снабдяване е изчислена на база приет от Комисията размер от 3% върху разходите за закупуване на електрическа енергия, като не се потвърждава с конкретни данни надценката да е била формирана от икономически обосновани разходи за дейността снабдяване и възвръщаемост на капитала.
Дружеството възразява и срещу определената норма на възвръщаемост на капитала, като твърди, че КЕВР е нарушила ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), регулаторната рамка, приета през 2003г. и се е произнесла в разрез с дългосрочната държавна политика в сектора. Възражението е неоснователно и се опровергава от приложимата разпоредба на чл.14, ал.4 от НРЦЕЕ отм. , в която са посочени факторите, които се използват при определяне на нормата на възвръщаемост на капитала. Съгласно заключението на приетата експертиза, утвърдената на цена за пренос и достъп на електрическа енергия през електропреносната мрежа, която се заплаща от всички крайни клиенти на [фирма] е изчислена правилно, а необходимите приходи на преносното предприятие и на електроенергийния системен оператор са формирани от ценообразуващите елементи по метода "Норма на възвръщаемост на капитала" по чл. 4, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2013 г., който се прилага по отношение на цените за пренос през и за достъп до електропреносната мрежа. Експертът е посочил, че утвърдените необходими приходи на [фирма] за цената за пренос по ЕПМ не могат да бъдат преизчислени на база посоченото в мотивите към решението, тъй като не става ясно окончателна корекция в кой от елементите е извършена. Посочено е, че ценообразуващите елементи на цената за достъп до ЕПМ са посочени и анализирани в мотивите към процесното решение, което е обосновало верен извод, че цената за достъп до електропреносната мрежа е изчислена законосъобразно.
Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта с която ДКЕВР не е признала за включване в цените, на разходи за енергийна ефективност, разходи за балансиране и некомпенсирани разходи за закупена електрическа енергия от възобновяеми източници за предходния ценови период, по съображения, изложени в общия подход от мотивите към решение № Ц-25/29.07.2013 г. - т.9 и т. 10 на л. 55 от Мотивите към Решение № Ц-25/29.07.2013 г. Утвърдените цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите - чл. 23, ал. 1, т. 4 от З), поради което е обоснован изводът на решаващия съд, че Комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които са икономически обосновани и в този смисъл са мотивите, изложени в оспореното решение.
Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на първостепенния съд не са оборени в хода на първоинстанционното производство и касационият жалбоподател не е представил доказателства, опровергаващи правилността на атакувания съдебен акт.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 880лв – договорен и реално заплатен адвокатски хонорар за процесуалното представителство в касационното производство.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5443 от 28.07.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав, по адм. д. № 4782/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 880 /осемстотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.