Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от [населено място] против решение № 1166 от 29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. № 1604-94В-00-5239 от 07.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място].

Изложени са доводи за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и на глава трета от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

О. Д на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Ответницата З. Д. М. от [населено място] не е взела становище.

Ответницата Д. В. П., действаща чрез назначения й особен представител, е изразила становище за основателност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на В. А. П. против отказа на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, обективиран в писмо изх. № 1604 94В-00-5239 от 07.12.2016 г., за издаване на задължително предписание по сигнал на жалбоподателя с вх. № СИГ/Д-РВ/1386 от 02.11.2016 г.

С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като обосновано е приел, че предпоставките за издаване на задължително предписание по чл.18, ал. 4 от ППЗЗакрД не са доказани. Изводите на съда произтичат от анализа на събраните по делото доказателства, при който...