[фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община], е подало касационна жалба срещу решение № 1816 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 561/2016 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПО-01-98/12.09.2016 г. на директора на Басейнова дирекция [район]. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния и се присъдят направените разноски.
Директорът на Басейнова дирекция [район] е поискал отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.
Административният съд е установил, че на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община], е било издадено разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140180/31.01.2012 г., с което срокът на действие на предходно разрешително № 400517/19.07.2006 г., с цел на водовземането – производство на електроенергия посредством малка водноелектрическа централа и цел на ползването – изграждане на водохващане в руслото на река Камешница, десен приток на р. Струмешница, бил продължен до 19.07.2015 г.
Тъй като дружеството пропуснало да подаде заявление за продължаване на срока на разрешителното в рамките на тримесечния срок по чл. 78, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), на 22.06.2015 г. подало ново заявление за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, с приложени към заявлението предпроектно проучване и решение № 51-ОС/2011 г. по оценка на съвместимостта на министъра на околната среда и водите, както и доказателства за одобрен подпробен устройствен план. С решение № ПО-01-140/27.08.2015 г. директорът на Басейнова дирекция [район] отказал да издаде разрешително за водовземане и ползване на воден обект. След съдебно оспорване актът бил отменен и преписката била изтратена на органа за ново произнасяне.
При повторното разглеждане на заявлението на [фирма] от 22.06.2015 г., административният орган изпратил писмо до директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Благоевград с искане за становище относно валидността на решение № БД-17-ПР/2006 г., с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда. С писмо № 1972/30.08.2016 г. директорът на РИОСВ – Благоевград уведомил директора на Басейнова дирекция [район], че съгласно чл. 93, ал. 7 ЗООС решението, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, губи правно действие, ако в срок от 5 години от датата на издаването му не е започвало осъществяването на инвестиционното предложение.
В преценка № РР-14-99/12.09.2016 г. по чл.62 ЗВ директорът на Басейнова дирекция [район] отбелязал, че относно заявлението на [фирма] от 22.06.2015 г. са установени и други основания за отказ поради наличието на забрана по чл.118 ж, ал.1,т.4 ЗВ и забрани, установени в Плана за управление на речните басейни.
С решение № ПО-01-98/12.09.2016 г. административният орган отказал да издаде на дружеството ново разрешително за водовземане и ползване на воден обект, с мотив, че заявлението за издаване на разрешителното не съответства на изискванията на чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗВ и чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ и чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗВ и тъй като процедурите по глава шеста от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) и/или по чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) не са проведени е налице основание за отказ по чл.68,т.9 ЗВ.
От правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 68, т. 9 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), при спазване на производствените правила, с излагане на фактически и правни основания за постановения отказ. Според административният съд, постановеният отказ съответства на материалния закон. Дружеството не притежавало разрешение за строеж на малка водноелектрическа централа на река Камешница и строителството не било извършено. Извършената проверка на място установила, че терените, в които било предвидено изграждане на съоръженията, са в естествено състояние и върху тях не е извършено строителство. Тъй като решение № БД-17-ПР/2006 г., с което е било прието да не се извършва оценка на въздействието на околната среда, загубило правно действие, не било изпълнено изискването на чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗВ за представяне на актуално решение на министъра на околната среда и водите и/или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда съгласно ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА). По тези съображения съдът отхвърлил подадената от [фирма] жалба.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, б."ж" от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) въвежда разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ).
Тъй като [фирма] не е представило решение на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, административният орган законосъобразно е постановил отказ на основание чл.68, т.9 ЗВ. Съобразно чл.61, ал.5, предл. второ от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), органът не е бил длъжен да уведоми дружеството да отстрани несъответствието в представените документи, защото несъответствието в документите не влияе върху преценката по чл. 62 ЗВ.
При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал .2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1816 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 561/2016 г. по описа на Административния съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.