Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Р. И. Н. от [населено място] против решение № 5 от 10.02.2017г., постановено по адм. дело № 555/2016г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2361/28.10.2016г. на кмета на община П.-отказ за изработването на проект за изменение на ПУП на част от кв. [номер] по регулационния план на [населено място], кв. К..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорената заповед.

Ответникът кмет на община П. писмено оспорна жалбата.

Заключението на предсатвителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореният отказ да се изработи проект за изменение на план за регулация на основание чл. 134, ал. 2,т.4 ЗУТ за законосъобразен, доколкото отразяването на данни за фактическото положение на сгради в поземлен имот не е предмет на този устройствен план. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Оспореният отказ е постановен в изпълнение на влязло в сила определение по адм. дело № 180/2016г. по описа на Административен съд-Перник, с което кметът на община перник е задължен да се произнесе по същество по искането за изменение на действащия ПУП на основание чл. 134, ал.2,т.4 ЗУТ-съдържащ явна фактическа грешка, която има значение за предвижданията му. Правилно административният съд и компетентният административен орган приема, че "ненанасянето в графичната част на действащия план на съществуващи на място жилищни постройки" не представлява явна фактическа грешка по смисъла на посочената правна норма. Такава е налице при несъответствие между формираната воля на административния орган относно параметрите на плана и волята, изразена чрез текстовата и графичната му част. Грешката е при документиране на вече формирана воля на органа относно предвижданията на плана.

В случая сградите, чието отразяване в графичната част на действащия ПУП се иска, са нанесени в одобрената кадастрална карта. Последната е техническата основа за устройственото планиране, съгласно чл. 115, ал.2 ЗУТ. При евентуално инвестиционно намерение на възложителя, данните за местоположението, границите, размерите на сградите ще се извлекат от кадастралната карта-арг. чл. 140, ал.2 ЗУТ. Само за КККР е налице задължение за вярно, точно и актуално отразяване на данни за обектите по чл. 23 ЗКИР. Непълнотата на подробния устройствен план не е изведена в закона като самостоятелно основание за изменение, а и не може да бъде приравнена на явна фактическа грешка. Изменение на ПУП може да се допусне само на посочените в чл. 134 ЗУТ основания.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че заявлението за изменение на ПУП не може да бъде уважено на посоченото основание и отказът се явява законосъобразен. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 10.02.2017г., постановено по адм. дело № 555/2016г. по описа на Административен съд-Перник. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На основание чл. 172а, ал.3 АПК отбелязвам, че съдия Д. Б. Р не може да подпише решението поради настъпила на 27.01.2018г. смърт. Председател: