Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е касационни жалби подадени от [фирма][ЕИК] и кмета на община К. срещу решение № 45 от 22.02.2017 г. постановено по адм. дело № 573 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - С. З.
Касационният жалбоподателят - [фирма], счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът в мотивите си неправилно е приел, че за част от посочените критерии, липсват каквито и да било обективни начини за оценяване и поради това по тези критерии членовете на комисията би трябвало да изложат мотиви, обуславящи възприетите оценки, а това не е направено. Счита, че този извод на съда е неправилен, тъй като при формирането му съдът не е взел предвид факта, че общата тежест на тези три критерия е 37%, спрямо тежестта на останалите критерии за оценка – 63%, поради което оценката по посочените три критерия, дори да е субективна, не може да промени съществено резултатите при извършване на класирането на участниците. Смята, че съдът е извършил неправилно тълкуване на нормата на чл. 111, ал. 1 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НПУРОИ/Наредба № 15) на Общински съвет – Казанлък, като е приел, че участниците в конкурса неправилно са допуснати от комисията единствено при отваряне на пликовете на кандидатите. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Касационният жалбоподател - Кметът на община К., оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като след отстраняване на нередовностите по жалбата не е изпратил препис от същата на страните, както и че не е разпределил правилно доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че заповедта е немотивирана. Сочи, че при издаване на заповедта са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Прави искане решението да бъде отменено.
Ответникът – [фирма], оспорва касационните жалби, по съображения изложени в представени по делото писмени отговори. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. При евентуално уважаване на жалбите прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационните жалби.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.
С оспореното съдебно решение АС – С. З, е отменил заповед № 1853 от 22.11.2016 г. на кмета на община К., с която [фирма] – [населено място] е обявено за спечелило в проведения на 17.11.2016 г. публично оповестен конкурс за отдаване под наем, за срок от десет години, на общински терен от 204 км. м. за поставяне на временно преместваемо съоръжение за заведение за хранене и развлечение, находящ се в поземлен имот с идентификатор [номер] – за ОДО по плана на [населено място] ([адрес]) [населено място] и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата по провеждане на търга, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил община К. да заплати на [фирма] сумата от 550, 00 лв., представляваща направени по делото разноски.
За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 275 от 29.09.2016 г. на Общински съвет - Казанлък, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), чл. 8, ал. 4 и ал. 9 и чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) и чл. 22, ал.1, чл. 80, т. и чл. 96 от НПУРОИ, приета с решение № 276 от 24.09.2009 г. на Общински съвет – [населено място], е открита процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от 10 години на общински терен от 204 кв. м за поставяне на временно преместваемо съоръжение за заведение за хранене и развлечения, находящ се в поземлен имот с идентификатор [номер] – за ОДО, по плана на [населено място] ([адрес]), [населено място]. С решението са определени критериите, начините на оценка и класиране на кандидатите, а именно: 1. месечен наем – не по-малко от началния месечен наем – 20%; 2. идеен вариант, ведно с обяснителни записки за изграждане на временно преместваемо съоръжение за заведение за хранене и развлечения – 10%; 3 идеен вариант на Парк за отдих, който включва: ситуационна скица с нанесени размерни, 3D визия, апликирана върху реално заснет екстериор – минимум от три различни ъгъла – 15%; 4. идеен вариант на открит фитнес център, който да включва: ситуационна скица с нанесени размери, 3D визия, апликирана върху реално заснет екстериор – минимум от три различни ъгъла, схема и вида на спортните уреди, брой вид и сертификат за съответствие – 12%; 5. размер на инвестициите, свързани с изграждането на временното преместваемо съоръжение за заведение за хранене и развлечения, подробно изписани в количествено-стойностна сметка не по малко от 100 000 лева – 6%; 6. размер на инвестициите, свързани с реализацията на Парка за отдих, подробно изписани в количествено-стойностна сметка – не по-малко от 10 000 лева – 17%; 7. размер на инвестициите, свързани с реализацията на открития фитнес център, подробно изписани в количествено-стойностна сметка – 8%; 8. размер на инвестициите /подробно описани в количествено-стойностна сметка/ на други благоустройствени мероприятия по предложение на кандидата – 7%; 9. срок за изграждане на временното преместваемо съоръжение за заведение за хранене и развлечения – не по-дълъг от 3 месеца – 5%. Определен е начинът на оценка на кандидатите – по десетобалната система на всеки от критериите, чрез съпоставяне на предложенията и съобразно посочените тежести. Определени са датата на провеждане на конкурса, необходимата документация за участие и е дадена възможност за оглед на обекта. С решението е определена и поименно комисията за провеждане на конкурса, като е упълномощен кмета на общината да извърши всички необходими действия по организацията и провеждането на публично оповестения конкурс. Н.а с посочената заповед комисия, е приела „вътрешни правила” за работата си при разглеждане, оценка и класиране на предложенията по критериите и показателите. На 17.11.2016 г. комисията е пристъпила към разглеждане, оценка и класиране на постъпилите предложения. Провеждането на заседанието е обективирано в протокол № 003 от 17.11.2016 г., като е констатирано, че за участие в обявения конкурс са подадени документи на двама кандидати – [фирма] и [фирма]. Отварянето на пликовете по реда на тяхното подаване е извършено в присъствието на представители на двамата кандидати. След отварянето на пликовете председателят на комисията е приканил присъстващите външни лица да напуснат залата, за продължаване на работата на комисията. С оглед получените резултати комисията е предложила на кмета на община К., за спечелил участник в конкурса, кандидат № 1 – [фирма]. Въз основа на изготвения протокол кмета на община К. е издал заповед № 1853от 22.11.2016 г. и е обявил [фирма] – [населено място] за спечелило в проведения на 17.11.2016 г. публично оповестен конкурс.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в същата не са изложени мотиви. Посочил е, че част от конкурсните критерии имат чисто цифрово изражение и въз основа на предложените от двамата кандидати цени или размер на инвестициите би могло обективно да се извърши оценяване по тях. За една част от критериите обаче, а именно идеен вариант, ведно с обяснителни записки за изграждане на временно преместваемо съоръжение за заведение за хранене и развлечения; идеен вариант на Парк за отдих, който включва: ситуационна скица с нанесени размерни, 3D визия, апликирана върху реално заснет екстериор – минимум от три различни ъгъла; идеен вариант на открит фитнес център, който да включва: ситуационна скица с нанесени размери, 3D визия, апликирана върху реално заснет екстериор – минимум от три различни ъгъла, схема и вида на спортните уреди, брой вид и сертификат за съответствие, липсват каквито и да било обективни начини за оценяване в решението за провеждане на конкурса. Посочил е, че това прави невъзможно осъществяването на контрол върху работата на всеки член от комисията, обективирана в представените по делото попълнени от тях матрични таблици. Направил е извод, че по тези три критерия членовете на комисията при личната си оценка, или комисията в цялост, би трябвало да изложат мотиви, обуславящи възприетите оценки, а това не е направено. Съдът е счел, че при провеждането на конкурса е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от Наредба № 15, тъй като след отварянето на пликовете на кандидатите, представителите им са приканени да напуснат залата. С оглед изложеното е отменил заповедта и е върнал приписката на административния орган за продължаване на процедурата по провеждане на търга от фазата на разглеждане от назначената комисия. Решението е правилно.
Провеждането на конкурс по чл. 14 от ЗОС се извършва при спазване на процесуални императивни разпоредби, като самото оценяване и класиране се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Това обаче не освобождава административния орган от задължението да спазва собствените си условия за провеждане на конкурса и да изложи мотиви относно направения избор.
В настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, за една част от критериите в процедурата липсват каквито и да било обективни начини за оценяване в решението за провеждане на конкурса. Посоченото води до невъзможност за осъществяване на контрол върху работата на всеки член от комисията, обективирана в представените по делото попълнени от тях матрични таблици. Липсата на мотиви на комисията, като помощен орган, се отразява пряко и на законосъобразността на оспорената заповед. Последната, като издадена въз основа на решение, взето от колективен орган и основаваща се на него, при неизлагане на собствени мотиви на издалия я административен орган, се явява незаконосъобразна.
Класирането е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, провеждащ конкурса, но задължението за мотивиране на издавания административен акт следва да се спазва, като това в случая не е направено. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна.
Неоснователно е направеното в касационната жалба на кмета на община К. възражение за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците в първоинстанционното производство са били редовно призовани за проведеното на 14.02.2016 г. открито съдебно заседание (призовката до кмета на община К. е връчена на 04.01.2017 г.) и са имали възможност своевременно да се запознаят с молбата на [фирма] от 24.12.2016 г, с която нередовностите по жалбата са отстранени. Съгласно посочената като нарушена в касационната жалба разпоредба на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Посоченото е указано на органа с разпореждането от 29.12.2016 г. Твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е дал конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест, не може да бъде споделено, тъй като наличието на несъществуващи при издаването на акта мотиви няма как да бъде установено и при даване на подробни и конкретни указания от съда.
По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че атакуваното решение като обосновано, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника – [фирма] за присъждане на разноски е основателна и като своевременно направена и доказана следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 22.02.2017 г. постановено по адм. дело № 573 по описа за 2016 г. на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА [фирма] и община К. да заплатят на [фирма] сумата от 300, 00 лв. (триста лева) разноски по делото. Решението е окончателно.