Т. Х. Б. от [населено място] обжалва решение № 17 от 17.02.2017г., постановено по адм. дело № 413/2016г. по описа на Административен съд - В. Т. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушениея на съдопроизводстевните правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата й срещу заповед № ДК-10-СЦР-10/ 25.05.2016г. на началбника на РДНСК-Северен централен район в частта й за отмяна на Разрешение за строеж № 281/07.10.2015г. на главния архитект на община В. Т и одобрения към него инвестиционен проект относно "покриване на стълба с метална конструкция с плосък покрив и изграждане на метални перголи".
[фирма] [населено място] обжалва решението в частта, с която е обявена за нищожна същата заповед в часта й за оставяне в сила на другата част от разрешението за строеж- "промяна предназначението и преустройство на офис в два броя апартаменти и осигуряване на достъп и благоустрояване на плосък покрив от Жилищна сграда с офиси и магазини-тяло "Г"", находящ се в УПИ [номер], кв. 49 по плана на [населено място], [улица], вх. Г. С доводи за неправилност се иска отмяна на обжалваната част от решението.
Касаторите вземат становище за неоснователност на другата касационна жалба.
Ответникът началник на РДНСК-СЦР взема становище за основателност на жалбати в частта им срещу решението, обявяващо частична нищожност на заповедта.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема следното:
Жалбата на Т. Б. е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е изцяло неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.
Жалбата на [фирма] [населено място] е недопустима - решението, в обжалваната му част за обявяване нищожност на част от оспорената заповед, се явява благоприятно за тази страна, защото с него се уважава тяхната жалба. Несъгласието с мотивите на решението не може да обоснове право на жалба. Затова в тази част касационното производство подлежи на прекратяване.
Предмет на съдебен контрол е заповед на началника на РДНСК-СЦР, издадена в производство по чл. 216 ЗУТ, по жалба на [фирма] срещу издадено на името на Т.Б.Р за строеж за "Промяна предназначението и преустройството на офис в два броя апартаменти и осигуряване на достъп и благоустрояване на плосък покрив от жилищна сграда-тяло Г". Разрешението е отменено само в частта "покриване на стълба с метална конструкция с плосък покрив и изграждане на метални перголи". Административният орган е счел, че частта "покриване на стълба" представлява "надстройка-обособяване на обем извън параметрите на съществуващата сграда", за извършването на която е в съсобствен УПИ се изисква съгласие на съосбствениците по чл. 183, ал.1 ЗУТ. Липсата на такова, дадено от оспорващото дружество, което притежава ид. ч. от УПИ, е основание за допустимост на оспорването по реда на чл. 216 ЗУТ, както и за отмяна на разрешението за строеж в частта "покриване на стълба".
С обжалваното решение административният съд обявява нищожността на заповедта в обжалваната от дружеството част, с която е оставено в сила разрешението за строеж, поради "липса на повременна компетентност у издателя й" и отхвърля оспорването на Т. Б. срещу заповедта, с която е отменено разрешението за строеж.
За да постанови този резултат съдът приема, че дружеството не е заинтересувано лице да оспори разрешението за строеж в частта му извън разрешеното "покриване на стълба". Като се е произнесъл по неговата недопустима жалба и извън срока за служебен контрол по чл. 156, ал.1 ЗУТ органът издал нищожен акт, който е обявен за такъв в оспорената от дружеството част на разрешението. "Покриването на стълба" е счетено от първоинстанционния съд за надстрояване, за оспорване на което дружеството има правен интерес и отмяната в тази част е приета за законосъобразна.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Промяна предназначението и преустройството на офис в два броя апартаменти представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ и за тях важи разрешителен режим. Когато се извършват в самостоятелен обект за нежилищни нужди, изградени в заварени сгради и се спазват изискванията на чл. 185, ал.1,т.2-4 ЗУТ, както е в случая, не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост-чл. 38, ал.5 ЗУТ. В този смисъл правилно началникът на РДНСК и административният съд приемат, че [фирма] [населено място] не е заинтересувано лице да оспори разрешението за строеж в тази му част.
Неправилно съдът приема, че разрешеното "покриване на стълба с метална конструкция с плосък покрив и изграждане на метални перголи" представлява надстройка, за извършването на която е необходимо съгласие на съсобствениците на УПИ. В ЗУТ няма легално определение за "надстройка", но белезите на такъв строеж могат да се извлекат от разпоредби на закона и строителните правила и нормативи. Надстройката от гледна точка на строежа представлява присъединяване на допълнителни застроени площи във вертикално отношение спрямо съществуващата площ и обем. Покриването и остъкляването на стълба, която е в обема на сградата и в собствения обект, не представлява надстройка. В случая се касае за монтиране на лека метална конструкция, при която не се извършват зидарии, не се променя конструкцията, не се присъединяват площи и не се променят устройствените параметри на сградата или УПИ. Неправилно решаващият съд извежда извод, че с предвидено покриване на стълбата за достъп се променя функционалното предназначение и режами на ползване на покрива, Последните нямат отношение към характеризирането на определени дейности като строеж-надстройка.
Тази част, както и "благоустрояването на плосък покрив на тяло Г", са предмет на разрешението за строеж, само доколкото са част от общия проект, но за тях не се изисква самостоятелно разрешение. Издаденото такова е недопустимо да бъде оспорено и отменяно в тази част. Правният интерес за оспорването следва да бъде определен по критериите на чл. 149, ал.2 ЗУТ и те да се преценят спрямо строително-монтажните дейности, които представляват строеж и за които е въведен разрешителен режим. Както се посочи, дружеството не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал.2 вр. чл. 38, ал.5 ЗУТ да оспори разрешението в частта за промяна предназначението и преустройството на офиса, а в останалата част разрешените дейности не са строеж, поради което жалбата до началника на РДНСК е недопустима. Ирелевантно за спора се явява обстоятелството относно притежаването от дружеството на ид. ч. от общите части на цялата сграда или на отделните четири тела. Дори да се приеме, че притежава об. ч. от цялата сграда, това не може да обоснове право на жалба срещу процесното разрешение за строеж. Като се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да прекрати производството, съгласно чл. 216, ал.5 ЗУТ, началникът на РДНСК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в оспорената от Т. Б. част (чл. 173 АПК не урежда правомощие на съда за обезсилване на недопустим административен акт).
Неправилно първоинстанционният съд приема липса на повременна компетентност на издателя на заповедта. Производството за служебна проверка от органите на ДНСК върху разрешение за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти по реда на чл. 156 ЗУТ е самостоятелно и не изключва проверката на законосъобразността на разрешението по жалба на заинтересувано лице - арг. чл. 156, ал.1 ЗУТ. Разрешението за строеж влиза в сила след съобщаването му на всички заинтересувани лица, независимо дали са участвали в производството по издаването му, както и след изтичане на срока за обжалване.
С оглед изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед в частта й за отмяна на разрешението за строеж.
При този изход на делото разноските са в тежест на ответника РДНСК-СЦР и следва да се присъдят в полза на касатора Т. Б. по своевременно направеното искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение и държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17 от 17.02.2017г., постановено по адм. дело № 413/2016г. по описа на Административен съд - В. Т и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № ДК-10-СЦР-10/ 25.05.2016г. на началбника на РДНСК-Северен централен район в частта й за отмяна на Разрешение за строеж № 281/07.10.2015г. на главния архитект на община В. Т и одобрения към него инвестиционен проект относно "покриване на стълба с метална конструкция с плосък покрив и изграждане на метални перголи".
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] [населено място] против същата заповед в останалата й част.
О. Б. Р. касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу същото решение в частта, с която е обявена за нищожна заповедта в часта й за оставяне в сила на разрешението за строеж относно "промяна предназначението и преустройство на офис в два броя апартаменти и осигуряване на достъп и благоустрояване на плосък покрив от Жилищна сграда с офиси и магазини-тяло "Г"", находящ се в УПИ [номер], кв. 49 по плана на [населено място], [улица], вх. Г и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4653/2017г. по описа на ВАС, второ отделение, в тази част.
ОСЪЖДА РДНСК-Северен централен район да заплати на Т. Х. Б. от [населено място] семата от 730лв - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта за оставяне без разглеждане на жалбата на [фирма] [населено място] и прекратяване на производството по нея, пред 5-членен състав на ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 172а, ал.3 АПК отбелязвам, че съдия Д. Б. Р не може да подпише решението поради настъпила на 27.01.2018г. смърт.
Председател: