Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и чл. 193, ал. 7 във връзка с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Е. М. М. - В. – прокурор в Районна прокуратура – [населено място], срещу решение по т. 5.35 от протокол № 25 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.07.2017 г., с което Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) отказва да я премести в длъжност „прокурор в РП – [населено място]“ по проведения през 2017 г. конкурс за преместване и повишаване, обявен с решение по протокол № 5 от 08.06.2016 г. на Прокурорската колегия на ВСС, поради отрицателно становище на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че към обжалваното решение по т. 5.35 от протокол № 25 на ПК на ВСС нямало мотиви относно липсата на нравствени и професионални качества на жалбоподателката и оспорва основанието, въз основа на което КПЕ към ПК на ВСС е взел становището, че кандидатът не спазва в цялост изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Иска се отмяна на обжалваното решение на ПК на ВСС и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че не са били допуснати нарушения на конкурсната процедура, а оспореното решение е взето от компетентен колективен орган, при съблюдаване на пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност, в съответствие с относимите материално правни норми и с целта на закона.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена...