№ 263

гр. София, 28.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2174 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. М. Д., чрез адв. П.К. срещу решение №158 от 21.05.2025 г., постановено по в. гр. д. №125/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №138 от 15.04.2024 г., постановено по т. д. №495/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – С. З. в частта за отхвърляне на предявеният от касатора срещу ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г. за разликата над 97 500 лева до претендирания размер от 220 000 лева, частично от 250 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане. В частта, с която е уважен искът за сумата 97 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, решението е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и ценил всички доказателства и при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Излага и подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в обем 35 %, респ. за неправилност на решението в частта, с която е редуцирано обезщетението за неимуществени вреди с 35 %. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като му се присъди сумата от още 122 500 лева –обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които обобщено се свеждат до въпросите за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да ги обсъди и да изложи конкретни мотиви и относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД - предпоставките за намаляване на обезщетението и може ли съдът да обосновава изводите си на вероятности или предположения, за да се приеме съпричиняване. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Сочи и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК без да излага конкретни доводи. Поддържа и аргументи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост.

Ответникът ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД и третото лице помагач Б. С. Й. не представят отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г. за разликата над 97 500 лева до претендирания размер от 220 000 лева, частично от 250 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, решаващият съдебен състав приема, че с влязло в сила решение е установено, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС] , че е налице причинно – следствената връзка между ПТП и травмите на пострадалия ищец Д. Д., както и сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за цитираното МПС с ответното дружество, като достига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 150 000 лева, като същият следва да бъде намален с 35 % /до сумата 97 500 лева/ поради съпричиняване на вредите от пострадалия.

Решаващият съдебен състав отграничава като спорни въпросите налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди - репарира ли то в достатъчна степен болките и страданията на ищеца, вследствие причинените му травматични увреждания в резултат на ПТП. Съдът след анализ на експертните заключения намира, че ищецът е пътувал в лекия автомобил на задната седалка и без поставен предпазен колан; че това е било причина в няколкото последователни отклонявания на автомобила и последващия задно десен удар в мантинелата и силен преден удар в земята, той да получи множество удари – травми по крайниците, тялото, гръбнака и в последния момент при удара в земята тялото му да излети напред и да се установи пред автомобила; че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, би получил по-малко на брой и по-леки по сила травми; че коланът няма възпиращо действие при движение на тялото в страни и предвид конкретния механизъм на ПТП и деформациите по лекия автомобил той не би имал възпиращо действие за движението на горната част на тялото на пострадалия на дясно, към мястото на удара, но тялото би останало в купето на автомобила и другите травми /извън торса, гръдния кош и корема/ – по глезените, по подколенниците и по рамото най-вероятно не биха настъпили, тъй като най-вероятно са от падането пред автомобила. Съдът, с оглед гореизложеното и заключението на автотехническата експертиза, стига до извод, че част от травмите, получени при процесното ПТП се дължат и на противоправното поведение на ищеца, който с действията си е нарушил конкретни изисквания и норми в ЗДвП /чл.137а от ЗДвП/. Съгласно цитираната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Апелативният състав намира, че процентът на съпричиняване на вредоносния резултат следва да се определи на поне 35 %, доколкото травмите на краката се дължат на падането на пострадалия извън автомобила.

По отношение на неимуществените вреди и техния размер, съдът счита, че следва да се отчетат характера и степента на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителния процес и колко е продължил той, налице ли е възможност за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване на състоянието, причинените морални и психически страдания, както и социално-икономическите условия в страната. Приема, че ищецът е претърпял счупване на серия ребра и дясна лопатка, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /3-4 месеца/; контузия на белия дроб, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, но с по-краткотрайна продължителност /фрактурите на ребрата са били с минимална дислокация и не е настъпила руптура на плевралната обвивка/; фисура на капсулата на черния дроб и на слезката, довела до излив на свободна кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота и наложило спешна хирургична интервенция за овладяване и преустановяване на кървенето; счупване на тялото на пети шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на шията за срок не по-малък от 3-4 месеца; луксация на лява глезенна става, с рана в областта и комуникация на вътрешните структури с външната среда, довела до трайно затрудняване на движенията на левия крак за срок не по-малък от 4 месеца и наложила оперативно лечение, целящо анатомичното възстановяване на структурата на двете кости /което от само себе си налага нуждата след определен период от време да бъдат извадени металните синтезни средства/; фрактура на долния край на тибията /медиалния малеол/ на десния крак с рана в областта, наложила оперативно лечение и довела до трайно затрудняване на движенията на десния крак за срок от около 3 месеца; фрактури на II, III и IV предно ходилни кости, в съвкупност, лекувани консервативно с имобилизация и водещи до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 3 месеца; фрактура на тибиалния кондил /изтръгнат малък фрагмент от инсерцията на задната кръстна връзка/, наложила оперативно лечение и обуславяща медикобиологичния характеризиращ признак: трайно затруднение на движенията на дясната колянна става и десния долен крайник /възстановителният период е около 3-4 месеца/; разкъсно-контузни рани в областта на лявата подколеница, десния глезен и охлузвания по дясното рамо, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота и възстановителен период е около 2-3 седмици. Съдът съобразява предприетите множество реанимационни мероприятия за стабилизиране на състоянието на пострадалия след инцидента, извършената по спешност оперативна лапаротомия на корема с цел ревизия и саниране на коремната кухина и хирургичен шев на чернодробната капсула и преустановяване на кървенето; извършеното оперативно лечение последователно на десен и на ляв глезен; последвалото продължително и мъчително лечение и възстановяване в домашни условия; дългият възстановителен процес, наложил се поради едновременното опериране на коремната кухина и двата долни крайника; обстоятелствата: че ищецът не е можел да ходи дори и с две помощни средства; че това е обусловило бавното разнасяне на травматичните и постоперативни отоци и бавното отзвучаване на болковия синдром; че контузията на рамото е довела до по-трудно ползване на патерица; че раздвижването в изправено положение е започнало чак след 3.5 месеца; че след началото на натоварването на десния крак е установено, че е откъснат фрагмент от тибиалното плато, наложило ново хоспитализиране и нова оперативна интервенция на задна кръсна връзка, колатерален лигамент и минискус.

Апелативният съд съобразява, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от травмите на белия дроб и фрактурите на ребрата, като има оплаквания от запъхтяване при по-продължителна работа. Контузията на дясното рамо, съчетана с фрактура на дясната лопатка е оставила като дефект непълни движения на дясното рамо - абдукцията /отвеждане в страни/ на дясната ръка е до 90 градуса, при норма 160 гадуса. Счупването на тялото на 5-ти шиен прешлен е оставило ограничени движения встрани - по 45-50 градуса вляво и вдясно /при норма 60-70 градуса/. Счупванията на лявата и дясна подколеница в долния й край са възстановени с пълно костно срастване, като движенията им са нищожно по-намалени спрямо нормалните, а походката е изгладена и балансирана. Ищецът има засилване на болките при застудяване на климата и отоци при продължително натоварване. Има външни белези от оперативните интервенции - множество белези с различна дължина по крайниците и корема.

Предвид установените травматични увреждания, тяхната тежест и брой, съществувалата опасност за живота, необходимите за лечението няколко оперативни интервенции и последвалото бавно и мъчително раздвижване и възстановяване, съдът счита, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания. Кредитира показанията на свидетелите относно преживяванията и състоянието на ищеца през периода на лечение и възстановяване, като намира, че той е бил в тежко физическо, психическо и емоционално състояние след инцидента. Решаващият състав акцентира, че възстановителният процес е продължил около година, като са налице трайни последици, въпреки адекватно проведеното лечение, че на ищеца му предстои още една операция и след нея рехабилитация.

Въззивният състав стига до извод, че при съобразяване на степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период, съчетан със зависимостта от чужда помощ, непълно възстановяване на увреждането на раменната става, ограничените движения, които са налице и към настоящия момент, както и обществено – икономическите условия в страната към датата на ПТП, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лева. Предвид основателността на възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец и определения обем съпричиняване - 35 %, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 97 500 лева, като за разликата до предявеният размер от 220 000 лева е неоснователен.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, като няма основание да се проверява за евентуална недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационното обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК е прието, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши при съобразяване дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или не беше бездействал, а определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка съответствието на въззивното решение със съдебната практика на ВКС.

По отношение на процесуалноправния въпрос, поставен с оглед оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол. Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото, изложил е мотиви кои факти приема за установени и е достигнал до съответни правни изводи. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните, включително относно претърпените болки и страдания от травматичните увреждания и последващото лечение, непълното възстановяване на ищеца, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато по последния материалноправен въпрос. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касаторите въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил обстойни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. характера и степента на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителния процес и колко е продължил той, налице ли е възможност за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване на състоянието, причинените морални и психически страдания, както и социално-икономическите условия в страната, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968 г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК.

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касационният жалбоподател не дължи държавна такса за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №158 от 21.05.2025г., постановено по в. гр. д. №125/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната част.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.