№ 382

гр. София, 28.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. П. ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 815/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5468/18.12.2024 г. на Х. А. Ш., [населено място], подадена чрез адвокат М. Ч., срещу въззивно решение № 136/10.11.2024 г. по в. гр. д. № 158/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Подлежи ли на обезсилване съдебно решение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективирана претенция по чл. 124 ГПК, заявена с искова молба и изменена по реда на чл. 214, изр. второ ГПК, формулирана след и с оглед изготвено заключение /техническо описание/ на вещо лице, индивидуализиращо спорен недвижим имот по площ и вид. Представлява ли това „новозаявено претендирано право на собственост върху обект, различен от заявения с исковата молба“; 2. Като каква следва да се определи претенция за принадлежност на право на собственост над недвижим имот, заявена по реда на чл. 124 ГПК, но уточнена допълнително само относно индивидуализацията на спорния имот, с оглед и след изготвено заключение на в. л., очертаващо техническото описание на имота относно неговата площ и вид? Като такава, която да бъде заявена по реда на чл. 214 ГПК, или като сторена по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК; 3 С посочване/детайлизиране описанието на спорен недвижим имот, изменя ли се основанието на иска, или само се очертава спорното право чрез уточнения, детайлизиращи описанието му? Въвежда ли се в този случай ново придобивно основание, различно от заявеното, цели ли се нов резултат, различен от заявения, както и тези уточнения следва ли да бъдат приравнени към института изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК.

Ответникът по касация Б. А. Ш., [населено място], чрез адвокат Д. Ш., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е обезсилено решение № 149/23.05.2024 г. по гр. д. № 75/2024 г. на Районен съд - Момчилград, с което: 1. признато е за установено по отношение на Б. А. Ш., че Х. А. Ш. е собственик на 1/2 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ 1069 кв. м., ведно с югоизточната половина на два етажа със застроена площ на първия етаж - 50.93 кв. м., и застроена площ на втория етаж - 79.30 кв. м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, от двуетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 161 кв. м., преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, на основание покупка, извършено строителство и ремонт и давностно владение; 2. Б. А. Ш. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на Х. А. Ш. от процесния имот; 3. отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.02.2010 г. до размера на уважената част на иска, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Първоинстанционното решение е постановено, след като с решение № 193 от 13.12.2023 г. по в. гр. д. № 143/2023 г. на ОС-Кърджали е обезсилено решение № 111 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 248/2022 г. на РС-Момчилград и делото е върнато за ново разглеждане.

Въззивният съд е приел, че първоначално образуваното пред РС - Момчилград гр. д. № 248/2022 г. е по предявен от Х. Ш. иск по чл. 108 ЗС срещу ответника Б. Ш. за установяване правото на собственост и предаване владението на идеална част от неурегулиран поземлен имот с площ 1 069 кв. м., ведно с идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 161 кв. м. В исковата молба ищецът е навел твърдения, че е собственик на идеална част от посочените недвижими имоти на основание покупка, извършено строителство и ремонт и давностно владение. С решение №193/13.12.2023 г. по в. гр. д. № 143/2023 г. на ОС-Кърджали е констатирано, че недопустимо в проведеното на 14.03.2023 г. съдебно заседание първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска по отношение на процесната жилищна сграда, приемайки, че е предявен иск за югоизточната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на първия етаж - 50.93 кв., м и застроена площ на втория етаж - 79.30 кв. м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, тъй като е въведен напълно нов обект на претендираното право на собственост. Търси се защита не за идеалната част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, а за югоизточната половина на два етажа от масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище.

С обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че вместо при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да пристъпи към действия по приключване на съдебното дирене и приемане на делото за решаване по същество, съобразно дадените указания, той е дал възможност на страните да извършат нова размяна на книжа – както при първоначално предявен иск. Отново е приел за допустимо изменение на иска при условията на чл. 214 ГПК и е решил спора съобразно допуснатото изменение. При тези данни въззивният съд е счел така постановеното първоинстанционно решение отново за недопустимо. Изложил е съображения, че с първоначално предявената искова молба Х. Ш. претендира да бъде признат за собственик и ответникът Б. Ш. да бъде осъден да му предаде владението на идеална част от неурегулиран поземлен имот с площ 1 069 кв. м., ведно с идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 161 кв. м. Посоченото от ищеца придобивно основание е покупка, извършено строителство и ремонт и давностно владение. С първоинстанционното решение съдът се е произнесъл относно ид. ч. от неурегулирания поземлен имот и за югоизточната половина на два етажа със застроена площ на първия етаж 50.93 кв. м. и на втория етаж – 79,30 кв. м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, която източна половина представлява част от двуетажна масивна жилищна сграда с обща площ 161 кв. м., преустроена на две самостоятелни жилища. Според въззивния съд е налице произнасяне по непредявен иск, доколкото е признато за установено право на собственост върху обект, различен от заявения с исковата молба, като е прието недопустимо изменение на иска.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение.

В случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на нито едно от посочените основания по чл.280 ГПК. При проверката, която касационната инстанция прави в производството по чл. 288 ГПК, не се констатират предпоставки за недопустимост на обжалваното решение, а и касаторът не сочи конкретни обстоятелства във връзка с твърдението си за наличие на това основание. Не е налице и основанието очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Във въззивното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Поставените въпроси също не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението.Така поставени, те касаят разграничението между института на изменение на иска и уточняване на исковата молба, както и същността на предприетото от касатора процесуално действие в първоинстанционното производство по изменение предмета на иска. Въззивният съд е приел, че не се касае за отстраняване нередовност на исковата молба по реда на чл.129 ГПК, а че ищецът е предприел и първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска в нарушение на чл.214 ГПК и след изтичане на предвидения в същата разпоредба преклузивен срок, като по този начин недопустимо е разгледал изцяло нов иск за собственост, а оттук се е произнесъл по непредявен иск. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Тя касае процесуални въпроси по отстраняване нередовности на исковата молба, какъвто не е разглежданият случай, както и въпроси за допустимост на изменение на иска по реда на чл.124 ГПК в преклузивния срок, каквото в случая не е налице.

С оглед изложеното не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото касаторът Х. А. Ш. следва да заплати в полза на ответника по касация Б. А. Ш. сторените от него в настоящото съдебно производство разноски. Те са в размер на 1500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Сумата следва да се превалутира в евро, съобразно чл.5, чл.12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като се присъдят 766,94 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136/10.11.2024 г. по в. гр. д. № 158/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Х. А. Ш., [населено място], да заплати на Б. А. Ш., [населено място], 766,94 евро - съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: