О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3364

София, 26.06.2025 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 1284 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17542/30.12.2024г., подадена от С. А. А.-А. О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. Ю., срещу решение № 489 от 21.10.2024г., постановено по в. гр. д. № 340/2024г. на Окръжен съд-Благоевград, Втори въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 330 от 12.10.2023г., постановено по гр. д. № 10/2022г. на Районен съд Петрич, с което С. А. А.-А. О. на основание чл. 109 ЗС е осъден да преустанови поддържането на създаденото състояние по отношение на вентилационен клон на общия за сградата канализационен клон, който е изведен по източната фасада на сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], след собствения му четвърти етаж нагоре до покрива, който четвърти жилищен етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], с което се препятства свободното отвеждане на миризми и влага от баните и тоалетните на същата сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], с което се ограничава, смущава и пречи на ползването на собствените на ищците Е. Г. П. и А. Г. П. самостоятелни обекти в същата сграда (самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], 5/8 идеални части, който е собственост на Е. П. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], който е собственост на А. П.), като премахне вентилационния клон на общия за сградата канализационен клон, който е изведен по източната фасада на сградата след собствения му четвърти етаж нагоре до покрива и възстанови първоначалното положение на канализационното съоръжение и е отхвърлен насрещния иск, предявен от С. А. А.-А. О. срещу Е. Г. П., с който се иска ответната страна да бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на собственика на четвърти жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], да упражнява правото си на собственост върху така описания обект, като възстанови състоянието на банята/санитарните си помещения - баня и тоалетна, част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], такова каквото е било съгласно първоначално одобрените строителни книжа и документи относно местоположението на канализационните тръби, тоалетна чиния - за чиста и мръсна вода, и постави тоалетната чиния на съответното по проекти място, както и това на съответните сифони за оттичане на мръсна/отпадна вода, както и да възстанови съответните трасета за чиста и мръсна вода в банята и тоалетната, а именно-в състояние, като местоположение, съответно на разположените на останалите три етажа, и са присъдени разноски.

В касационната жалба са развити доводи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и необосновано, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената от ищците негаторна претенция бъде отхвърлена.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1.Допустимо ли е съдът служебно да допълва петитума на исковата молба без такова искане да е направено от ищеца по надлежния ред - било като уточнение на иска или като изменение?

2.Допустимо ли е съдът да допълва петитума на исковата молба по негаторен иск, доколкото допълването по мнение на съда е част от претенцията на ищеца и съдебният състав само я конкретизира?

3.Допустимо ли е съдът да редактира в решението си петитума на исковата молба от съображение за адекватно изразяване на правосъдната воля?

По така поставените три въпроса поддържа, че въззивното решение противоречи на решение №226 от 03.08.2011г. по гр. д.№1470/2010г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение №439 от 23.07.2010г. по гр. д.№476/2009г. на ­ ІV г. о. на ВКС и решение №153 от 24.06.2016г. по гр. д.№719/2016г. на І г. о. на ВКС. Евентуално по тези въпроси поддържа наличие на предпоставки за допускане до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че съдебната практика следва да бъде доразвита и да се постанови решение, с което категорично да се постанови, че при негаторните искове, с оглед разнообразието на търсената защита, съдът не може служебно да редактира петитума на исковата молба без направено по надлежния ред искане от ищеца, като добавя думи или изречения, които според него се подразбират от съдържанието на исковата претенция.

4.Относно задължението на въззивната инстанция да формира собствени изводи по оплакванията във въззивната жалба от събраните доказателства и обсъждането им поотделно и в съвкупност (чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК) и за това, че препращането към мотивите на първата инстанция съгласно предвидената възможност по чл. 272 ГПК не освобождава съда от излагане на собствени мотиви по съществото на спора;

Поддържа, че при отговора на въпросите кога е поставена тръбата, от кого е поставена и дали пречи на останалите живущи в сградата, в частност на ищците по посочения в исковата молба начин, както и носи ли касаторът отговорност, въззивният съд е дал прекомерна вяра на показанията на св.М. (дъщеря на ищеца А. П. и на св. Е. С. (дъщеря на ищеца Е. П.) без да става ясно с кои други независими източници са съпоставени тези показания, но не е обсъдил показанията на св.С. А. и В. С. и не ги е съпоставил с останалите доказателства. За неправилен счита извода на въззивния съд, че кога и от кого е изведена тази тръба е ирелевантно за уважаването на иска, доколкото за уважаването му е достатъчно да се установи, че неправомерното положение съществува към датата на сезиране на съда.

За неправилен счита и извода на въззивния съд относно възражението за разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, както и констатацията му, че във въззивната жалба не се правят конкретни оплаквания в тази насока, както и на извода за несъстоятелност на оплакванията за липса на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната пълнота.

5.При наличие на противоречиви експертни заключения на вещо лице, длъжен ли е съдът да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение, като посочи недостатъците на заключението, което не възприема, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, както и да прецени всестранно другите доказателства?

Поддържа, че въззивният съд се е предоверил на оспореното експертно заключение и не го е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства, като не е съобразил и обстоятелството, че в сградата няма изградена вентилационна система, а вентилацията се извършва през прозорците, като не е дал отговор и на оспорването на експертизата.

6.Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в извършване на строителство в нарушение на строителните правила и норми, въвеждащи изисквания за минимални отстояния от съседните сгради?

7.Налице ли е ограничение по смисъла на чл. 50 ЗС на правото на собственост на обект в сграда в режим на етажна собственост при подмяна на тръба по част от външната фасада, когато тази тръба не е част от одобрените за сградата със строителните книжа и документи и не засяга одобрените инсталации в сградата и по никакъв начин не засяга правата на останалите собственици на обекти в сградата?

Поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че не е установено по проект вентилационна тръба да има вентилационна тръба, че липсват доказателства в обектите на ищците да има миризми, както и че вентилацията се осъществява чрез отваряне на прозорците, а не чрез каквато и да било изградена вентилационна система.

8.Търпимо ограничение по смисъла на чл. 50 ЗС ли е ограничаване на правото на собственост на обект в сграда в режим на етажна собственост подмяната на тръба по част от външната фасада, когато тази тръба не е част от одобрените за сградата със строителните книжа и документи инсталация и не засяга одобрените инсталации в сградата?

9.Изградената по източната фасада тръба само на ниво на етажа, собственост на ответника (последен етаж в кооперацията) смущава ли правото на собственост в по-голям обем от обикновените на ищците по делото?

10.Длъжен ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва пречене в случаите, в които неоснователните действия се изразяват в поставяне на тръба по част от фасадата, която фасада не засяга собствените на ищеца обекти и която тръба не е част от одобрени за сградата проекти и не нарушава вече одобрени строителни книжа и документи?

Поддържа също така, че въззивното решение е и очевидно неправилно, която очевидна неправилност счита, че се изразява в неправилното прилагане на нормите на чл. 109 ЗС и чл. 50 ЗС, което не е съобразено с вложения в тях смисъл, а превратно поради очевидно противоречие на изводите, че собственици на обекти в сграда, в която няма одобрени проекти за вентилационна система на обектите в сградата, са засегнати от поставяне на тръба по част от фасадата, която част от фасадата не засяга собствените им обекти, както и правото да вентилират помещенията си по предвидения с проектите способ - чрез отваряне на прозорците в баните и кухните.

Поддържа, че обжалваното решение противоречи на т. 3 на ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк. д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС; ТР №31 от 06.02.1985г. по гр. д.№10/1984г. на ОСГК на ВС;решение №625 от 03.12.2010г. по гр. д.№1426/2009г. на І г. о. на ВКС; решение №53 от 30.04.2018г. по гр. д.№3540/2016г. на І г. о. на ВКС; решение №483 от 11.12.2012г. по гр. д.№493/2012г. на І г. о. на ВКС; решение №122 от 03.12.2020г. по гр. д.№3549/2019г. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба Е. Г. П. и А. Г. П., чрез процесуалния си представител адвокат А. Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е съобразил, че Е. П. и А. П. са предявили срещу С. А. А.-А. О. по реда на чл. 109 ЗС иск с твърдението, че страните живеят в една кооперация, като Е. П. живее и е собственик на трети етаж, А. П. живее и е собственик на първи етаж, а С. А. А.-А. О. е собственик и живее на четвъртия етаж, като през 2021г. последният извършил ремонт в жилището си, при което без съгласието на останалите етажни собственици е извел канализационна тръба по източната фасада на сградата от четвъртия етаж нагоре и по този начин се препятства свободното движение на влага и миризми, загрозява се фасадата на сградата, а според последващо уточнение вследствие на поставената тръба се получава отливане на вода по стълбището, която през зимните месеци замръзва и това създава пречки за достъпа до сградата.

Взето е предвид, че при тези твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, като премахне изведената тръба и възстанови първоначалното положение на канализационното съоръжение.

Посочено е, че в срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от С. А. А.-А. О. срещу Е. П. с твърдения, че е променила местоположението на тоалетната, изменила (изместила) съответните канали за чиста и мръсна вода, както и щранговете, премахнала е стената на помещението и по този начин в жилището на ищеца по насрещния иск се усещат миризми и воня от санитарните помещения, като е застрашена и конструкцията на сградата, и с искане Е. П. да бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия и възстанови състоянието на банята и тоалетната според първоначално одобрените строителни книжа и документи.

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че страните притежават жилища в процесната сграда в режим на етажна собственост, като А. П. е собственик и живее на първия жилищен етаж, Е. П. е собственик и живее на третия етаж, а С. А. А.-А. О. е собственик на четвъртия жилищен етаж, който е придобил чрез дарение от своята майка в края на 2020г. За безспорно е прието също така, че над четвъртия етаж се намира таванско помещение, за което е налице влязло в сила съдебно решение за разпределяне правото на ползване между етажните собственици, както и че по източната фасада на сградата от четвъртия етаж нагоре е изведена тръба.

Посочено е, че спорни между страните са въпросите кога е поставена тръбата, от кого и дали пречи на останалите живущи в сградата, в частност на ищците по посочения в исковата молба начин.

Взето е предвид, че пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателства и са разпитани свидетелите М. (дъщеря на А. П.), Е. С. (дъщеря на Е. П.), С. А. (майка на С. А. А.-А. О.) и В. С..

Съобразено е, че според св.М. през 2020г. С. извършил ремонт, при който отразял тръбата на канализацията и извел нова такава по фасадата на сградата като казал, че е извел тръбата, тъй като му пречи и му потъмнява тавана; че в резултат от това се появила страшна миризма в банята и тоалетната на всички етажи, конкретно на първия етаж е много зле; че при силни дъждове подлива вода, вкл. на стълбището, където е входът на кооперацията, като в резултат на това живуща в сградата се подхлъзнала и паднала; че на трети и четвърти етаж се премахнала стената между банята и тоалетната и е направено общо помещение.

Съобразено е, че според св.С. след извеждане на тръбата по фасадата на кооперацията се усещат миризми; че при силен дъжд се стича вода и се облива фасадата на сградата и стълбището; че в жилището на майка й е направен ремонт на банята, но ВиК инсталация не е местена.

Посочено е, че според св.А. през 2000г. тръбата е изведена навън по указания на ищеца А. П., тъй като преди това тръбата била изведена на тавана, в място, което му е разпределено за ползване, като през 2020г. единствено е подменила тръбата с по-нова; от миризми никой не се е оплаквал, а не е имало и течове.

Съобразено е, че според св.В. С. през 2020г. той бил нает от св.А. за смяна на тръбата, като трябвало да сложи по-голяма и той сменил тръбата, като другите живущи в кооперацията видели, че се подменя тръбата, но не възразили.

Взето е предвид, че в производството пред първоинстанционния съд са назначени основна и допълнителна експертизи, като според констатациите на вещото лице действително по източната фасада на сградата има изграден вентилационен клон, продължение на главния канализационен клон, с дължина около 2 метра, изпълнен от PVC тръба Ф 110, който служи за вентилация на главния канализационен клон, но няма данни за издавани строителни книжа и документи за вентилационната тръба, както и решение на собствениците за изменение на съществуващата обща инсталация. Съобразени са и констатациите на вещото лице, че според нормативната уредба вентилационната тръба следва да е продължение на канализационната тръба и да излиза над покрива, както и че трасето на тръбата в случая минава от гаража през трите етажа и на четвърти етаж е изпълнено включване на тоалетната чиния в тръбата и след това вентилационната част на канализационния клон е изведена с чупка по фасадата на сградата. Взето е предвид, че според експерта чрез извеждането на вентилационната тръба се препятства свободното движение на миризма и влага в по-долните етажи, тъй като канализационният клон е следвало да е праволинеен, а не с чупки, както е изпълнено, което създава предпоставки за образуване на конденз, който може да облива фасадата на сградата по трасето, през което преминава, водата от конденза може да продължи и да намокри фасадата на жилищната сграда под четвъртия етаж. Посочено е, че според вещото лице по този начин е възможно нарушаване на мазилката, че течове по време на огледа не са констатирани, но има опасност при валеж да влезне вода в тръбата и по нея да се стича дъждовна вода. Взето е предвид също така, че според констатациите на вещото лице в сградата има само един вертикален канализационен клон, който обслужва всички етажи, който в края си има вентилационна част или това е вентилация на канализацията като според уточнението, направено от вещото лице в о. с.з. така изпълнената вентилационна тръба не осъществява функцията на канализация, както и че самата канализация не може да е с чупки, тъй като така се пречи на свободното преминаване на изпаренията и поради това се получават миризми.

От фактическа страна във връзка с предявения насрещен иск е съобразено, че в заключението по основната експертиза вещото лице е посочило, че в жилището на третия етаж е премахната разделителната стена между двете помещения – WC и домашно помещение, като е образувано едно общо санитарно помещение, тоалетната чиния е монтирана в частта, отредена за домакинско помещение, монтирана е и вана, но при този ремонт няма преместване на водопроводни и канализационни тръби, както и на сифони и щрангове. Посочено е, че според вещото лице тази промяна не е довела до наличие на замърсен въздух, миризма и шум, като не се отразява и на нормалното оттичане на нечистотиите, не са засегнати основни конструктивни елементи в жилището, които да се отразяват на сигурността на сградата.

Съобразено е също така, че според писмо от 17.01.2022г. на зам. кмета по ТСУ, С и Б при извършена проверка в жилището на Е. П. по повод жалба на С. А. А.-А. О. и неговата майка не са констатирани нарушения по ЗУТ, както и обстоятелството, че по повод изградената тръба е подавана жалба от живущите в кооперацията до началника на ДНСК, по повод на която е извършена проверка.

По предявения с първоначалната искова молба иск възивният съд от правна страна е изложил съображения, че за уважаването на този иск е достатъчно да се установи, че ищецът е собственик на вещта и че ответникът извършва неоснователни действия, с които пряко или косвено създава пречки за упражняване правото му на собственост в пълен обем.

Прието е, че по делото тези предпоставки са доказани, като е установено, че: ищците са собственици на първи и трети жилищен етаж от четириетажната жилищна кооперация, а ответникът е собственик на четвъртия етаж; в сградата е изградена една единствена канализационна тръба (вертикален канализационен клон, канализация на сградата), чието трасе минава вътре в сградата през гаража, трите етажа, като на четвърти етаж е издадена по фасадата на сградата); предназначението на вентилационния клон е да служи като вентилация на самия канал; по нормативни изисквания тази тръба (клон) следва да е изведена на 30 см. над покрива; извеждането на тръбата по фасадата на сградата е причина за появата на неприятна миризма и влага по долните етажи на кооперацията според вещото лице, като и доведените от ищците свидетели установяват, че след извеждането на тази тръба се появила неприятна миризма в другите жилища, особено на първия етаж; според вещото лице освен неприятна миризма и влага при силен дъжд е възможно да се стича вода по изведената тръба и така да се намокри фасадата на сградата ида се руши мазилката, като според свидетелите, доведени от ищците, вследствие на дъжда се стичала вода по стълбището, което е общ и единствен вход за жилищната кооперация и станало причина за инцидент през зимата поради замръзване.

Предвид така установеното въззивният съд е приел за доказано, че е налице неправомерно изместване на трасето на канализацията, представляваща обща част по смисъла на закона, което освен че е сторено без съгласието на останалите живущи в сградата им създава и пречки за нормалното и пълноценно ползване на жилищата им.

За ирелевантно за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е прието кога и от кого е изведена тази тръба, доколкото за уважаването му е достатъчно да се установи, че неправомерното положение съществува към датата на предявяване на сезиране на съда, а от кого е създадено и кога е без значение.

За ирелевантно е прието дали тръбата е изведена през 2020г. или през 2000г., доколкото е важно, че тя създава пречки за останалите собственици, но при това е отбелязано, че от ангажираните доказателства е установено, че тръбата е изведена през 2020г., когато е извършван ремонта на покрива и ремонта на жилището на С. А. А.-А. О.. В тази насока са съобразени показанията на свидетелите, доведени от ищците по този иск, които съдът е кредитирал изцяло, както и заключението на вещото лице, което е констатирало, че преди извеждането на тръбата по начина, който съществува в момента, тръбата е стигала до таванското помещение и с малка чупка е излизала под покрива на сградата, каквото е било положението към 2012г. Наред с това са изложени съображения, че дори тръбата да е била изведена по фасадата на сградата още през 2000г., това не означава, че ищците нямат право да се защитят срещу неоснователното изместване на трасето на общата част, каквато е канализационната тръба на сградата.

Тези изводи и констатации на въззивния съд изцяло съответстват на установените от събраните по делото доказателства факти и то след извършена преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, доколкото именно от заключението на допълнителната експертиза вещото лице въз основа на направена справка в „Гугъл карти-street view (заснемане на улични изображения в реално време през м. април 2012г.) е направило констатация (възприета от съда), че по фасадата на сградата към този момент няма монтирана ПВЦ тръба на мястото, на което понастоящем се намира процесната тръба (монтираната към онзи момент тръба е с различна конфигурация и не прави чупка по източната фасада на сградата). Именно предвид тази констатация съдът е кредитирал показанията на доведените от ищците свидетели досежно момента на поставяне на тръбата в сегашното й положение, а не показанията на св.А. и св.С..

Правните изводи на въззивния съд са основани на извършен от него самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и на собствени фактически констатации, като наред с това в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл и по наведените във въззивната жалба оплаквания. При това и в хода на обсъждането на конкретните оплаквания въззивният съд е извършвал анализ на доказателствата вкл. като е съпоставял казаното от свидетелите с констатациите, съдържащи се в експертните заключения.

По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, касаещи разпределението на доказателствената тежест, обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства.

Обсъдени са оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, касаещи редовността на исковата молба, нарушенията при изготвянето на доклада по делото и за недопустимост на решението, като е посочено, че тези оплаквания за твърде общо формулирани без да се сочат конкретни нарушения. Въпреки тази констатация въззивният съд е изложил съображения, че първоначалната искова молба е редовна и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 127 и чл. 128 ГПК - изложени са обстоятелства за това, че страните притежават имоти в четириетажната жилищна кооперация, за това, че ответникът, извършвайки ремонт в жилището си е извел по фасадата на сградата канализационна тръба без знанието и съгласието на останалите живущи, като е посочено, че това създава редица неудобства на останалите, доколкото се появили неприятни миризми, влага и теч по фасадата на сградата, което възпрепятства нормалното ползване на жилищните помещения. И доколкото с първоначалната искова молба е направено искане за осъждането на ответника да премахне изградената от него тръба и да възстанови положението на канализационното съоръжение такова, каквото е било преди това, въззивният съд е приел, че това е напълно достатъчно и възраженията за нередовност на исковата молба са неоснователни.

Обсъдено е и оплакването, че по отношение на първоначалния иск съдът не е разпределил доказателствената тежест, при което е съобразено, че при изготвяне на доклада първоинстанционния съд е използвал общи формулировки в частта за разпределение на доказателствената тежест. Но доколкото доказателствената тежест при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск е на ищците е прието, че с оплакванията за неправилно разпределена доказателствена тежест ответникът по този иск защитава чужди права. Наред с това е съобразено, че пред първата инстанция всички доказателствени искания на страните са уважени и всички релевантни обстоятелства са доказани, като дори са събрани доказателства, които са неотносими към предмета на спора, при което във въззивната жалба не са направени конкретни оплаквания по отношение на това какви указания е следвало да даде съдът и кой факт е останал недоказан, а не са направени и конкретни доказателствени искания.

Тези изводи на въззивния съд изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС, според която при предявен иск по чл. 109 ЗС установяването на твърдяните действия, като положително осъществени във времето факти, израз на евентуално неправомерното въздействие от страна на лицето-ответник подлежат на надлежно доказване от ищцовата страна с установените за това в гражданско-процесуалния закон доказателствени средства (решение №15/01.07.2015г. по гр. д.№5432/2014г. на II г. о. на ВКС) В случая въззивният съд е достигнал до извода, че твърдяните в исковата молба действия са извършени, както и че именно въз основа на тях са създадени твърдяните пречки за пълноценно ползване имотите на ищците, се установяват от събраните по делото доказателства (свидетелски показания и експертни заключения), поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението десети правен въпрос в частта, касаеща разпределянето на доказателствената тежест. В частта, касаеща конкретните факти, на които се основава исковата претенция, въпросът представлява по същността си оплакване за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на преценка в настоящата част от касационното производство, доколкото не може да бъде свързана с основанието, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставения в изложението девети правен въпрос. Още повече като бъде взето предвид, че преценката за това кои неоснователни въздействия смущават правото на собственост в по-голям обем от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело и в тази насока практиката не може да се обобщава, както е прието и в посоченото в изложението решение №53 от 30.04.2018г. по гр. д.№3540/2016г. на І г. о.на ВКС. Искането на касатора да се допусне касационно обжалване с цел даване на конкретен отговор, относим към разглеждания правен спор в този смисъл е неоснователно.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението шести въпрос, доколкото въззивният съд е приел преченето за доказано. Освен това въпросът за изискванията за минимални отстояния от съседни сгради по делото не е бил поставян и не може да бъде свързан с фактическите твърдения на спорещите страни.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените в изложението седми и осми въпрос, доколкото въззивният съд не е излагал съображения по приложението на чл. 50 ЗС. Съобразена е практиката на ВКС, според която тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. При това преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. С последното изискване въззивният съд също изцяло се е съобразил, като е извършил конкретна, основана на установените по делото факти, преценка на извършеното от ответника (сега касатор), за неговата основателност (наличие на основание за извършването), както и на значението на създадените от това пречки за ползването на жилищата на първия и третия етаж в сградата от техните собственици.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението девети въпрос, доколкото същият е фактически и в този смисъл представлява по същността си оплакване за неправилност на въззивното решение.

За несъстоятелни са приети и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционния съд не е анализирал всички доказателства по отделно и в тяхната пълнота, както и че не било ясно защо след като е кредитирал показанията на свидетелите на ответника по този иск е стигнал до извода за основателност на предявения иск. Въззивният съд е приел, че в мотивите към решението си първоинстанционният съд е обосновал изводите си въз основа на всички доказателства по делото-писмени, гласни и експертизите (основна и допълнителна), като е изложил съображения, че показанията на свидетелите на ответника по този иск не обосновават извод за неоснователност на претенцията, заявена с първоначалната искова молба, доколкото обстоятелството кога и от кого е изведена тръбата е ирелевантно за основателността на иска. Посочено е, че в случая пречките, които се създават за собствениците в резултат от промяната на трасето на общата част се установяват от свидетелите на ищците и най-вече от двете експертизи.

За неоснователно е прието и възражението, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Взето е предвид, че действително в исковата молба е направено искане ответникът да бъде осъден да премахне канализационната тръба, изведена по източната фасада на сградата след четвъртия етаж нагоре до покрива, докато съдът е осъдил ответника да премахне вентилационен клон, изграден по източната фасада на сградата. Прието е, че се касае за използването на различни термини, но с едно и също съдържание предвид обстоятелството, че според вещото лице така изведената тръба представлява вентилационен клон, част от главен канализационен клон (канализационна тръба), като в заключението си експертът използва както термина „клон“, така и „тръба“, т. е. това представлява едно и също нещо - според заключението процесният вентилационен клон е част от главен канализационен клон (тръба) и е изграден от тръба Ф 110 с дължина около 2 метра. Освен това е посочено, че не се установява друга тръба (клон) да е извеждан по фасадата на сградата.

Констатациите и изводите на въззивния съд досежно оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение в сочения от касатора смисъл, изразяващи се в редактиране на петитума и неговото допълване без такова искане да е било правено от ищеца, съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия/бездействия. За установяване на какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответникът по правило са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК, поради което не би могло да се изисква от ищеца още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор, дали се иска бъдещо бездействие или бъдещо съдействие от ответника и т. н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващите се по силата на закона конкретни действия/бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС. В този смисъл решение № 50056 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022г. на ІІ г. о. на ВКС и решение №363 от 17.06.2024г. по гр. д.№1819/2023г., І г. о. на ВКС.

Сочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС не обосновават поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, доколкото касаят хипотези, които не могат да бъдат съотнесени към настоящата, а именно: предявени искове за незаконност на уволнение при извършена констатация, че според въззивния съд е следвало да се разгледа установителен иск по преюдициален спор за прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие, какъвто според ВКС не е бил предявяван (решение №226 от 03.08.2011г. по гр. д.№1470/2010г. на ІІІ г. о. на ВКС); произнасяне по спорното материално субективно право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба при дадена неправилна правна квалификация, което обаче не обуславя недопустимост на решението (решение №439 от 23.07.2010г. по гр. д.№476/2009г. на ІV г. о. на ВКС); определяне на едно решение като недопустимо, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти (решение №153 от 24.06.2016г. по гр. д.№719/2016г. на І г. о. на ВКС). В настоящия случай съдът се е произнесъл по предявения иск, т. е. по спорното материално право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, т. е. разгледал е именно предявения иск при съобразяване на трайно установената практика на ВКС, относима към исковете, предявени по реда на чл. 109 ЗС. И след като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, относима към настоящия правен спор, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса, поставени в изложението.

В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил всички доводи и оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба, при което, както вече беше отбелязано, въззивният съд освен че е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства е обсъждал и анализирал същите и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба, поради което не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по петия, поставен в изложението правен въпрос, доколкото същият е основан единствено на поддържаната от касатора теза в процеса, че по делото са изслушани противоречиви експертни заключения, която не съответства на данните по делото и поради това не е била споделена от съда. И двете експертни заключения (основно и допълнително) съдържат констатации и заключения, които са еднозначни и непротиворечиви, поради което не е било необходимо въззивният съд да излага съображения кое от тях кредитира и защо. Въззивният съд е възприел констатациите и в двете заключения.

По иска по чл. 109 ЗС, предявен като насрещен, въззивният съд е взел предвид, че макар първоинстанционното решение да е обжалвано и в частта, с която този иск е отхвърлен, то конкретни оплаквания срещу правилността на решението в тази част не са направени. Отбелязано е при това, че насрещният иск е напълно неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Съобразено е, че Е. П. е извършила ремонт в банята си като е премахнала разделителна стена между две помещения – WC и домашно помещение, преместила е тоалетната чиния, монтирала е вана, но с тези си действия според заключението на вещото лице не са преместени водопроводни и канализационни тръби, няма засягане на основни конструктивни елементи на сградата и извършеното по никакъв начин не пречи на нормалното отвеждане на нечистотиите, замърсен въздух, шум и миризми. По съображения, че собственикът на имота има пълното право да извършва ремонт на помещението, какъвто е извършил и ищецът по този иск, обединявайки двете помещения на четвъртия етаж, и след като това не пречи на останалите по начина, описан в насрещната искова молба, искът е приет за неоснователен.

Във връзка с така изложените от въззивния съд съображения конкретни правни въпроси в изложението не са поставени.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

В случая подобни констатации при прочита на обжалваното решение не могат да бъдат направени – при постановяването му въззивният съд е приложил действащия материален закон към спорното правоотношение (чл. 109 ЗС), не е отказал да приложи императивни правни норми, извършил е анализ на всички посочени в мотивите към решението доказателства и е достигнал до правни изводи по основателността на заявените претенции в съответствие с трайно установената практика на ВКС и при съобразяване на установените в мотивите към решението факти и обстоятелства. Обстоятелството, на което касаторът основава твърдението си за очевидна неправилност, а именно начинът, по който собствениците на самостоятелни обекти в сградата могат да вентилират помещенията си според предвиденото в одобрения архитектурен проект, е ирелевантно, доколкото твърденията в исковата молба не са свързани с възможността ищците да осъществяват вентилиране на собствените си жилища, а с пречките за ползването на собствените им обекти, които създава изведената от ответника по иска (сега касатор) канализационна тръба.

По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на поддържаните от касатора основания.

С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в настоящото производство, а именно сумата от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 489 от 21.10.2024г., постановено по в. гр. д. № 340/2024г. на Окръжен съд-Благоевград, Втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА С. А. А.-А. О. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 4, да заплати на Е. Г. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 3 и А. Г. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1 сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: