О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

гр. София, 10.02.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. д. № 703 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от И. А. Б. и М. А. Б. – двамата със съдебен адрес в гр. С., чрез адв. К, против определение № 1* от 20 юли 2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е потвърдено определение без номер от 9 февруари 2009 г., постановено по гр. д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2008 г. за прекратяване на производството по делото.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът не е обвързан с правната квалификация, посочена в исковата молба, а определянето на нормата на приложимия материален закон е преимуществено функция на съда, като посочването на такава от страна на ищеца не обвързва съда, нито може да бъде единствено основание за отхвърляне на иска; съдът би трябвало самостоятелно да се ориентира в множеството законови и подзаконови нормативни актове, защото той би трябвало да знае законите; указанията на СГС за поправка на исковата молба са написани ръкописно и нечетливо, което е нарушаване на принципа на професионална колегиалност. Искането...