Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

„Б” Е., гр. С. е предявил иск по чл. 108 ЗС против П. И. П. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Х”. Искът е уважен.

Въззивният съд е оставил в сила първостепенния съдебен акт.

Срещу неговото решение е подадена касационна жалба от Е. „Х” по реда на чл. 218а, б. „а” ГПК от 1952 г отм., образувана в касационно гр. д. № 565/2008 г. на трето гражданско отделение.

Производството е прекратено и върнато на въззивния съд за постановяване на допълнително решение от първостепенния Плевенски районен съд по иска с правно основание чл. 64 ЗС.

Това е сторено. Допълнителното решение на районния съд е обжалвано от „Б” Е., София и въззивният Плевенски окръжен съд се е произнесъл с решение № 325/25.05.2009 г. по гр. д. № 758/2008 г.

Едноличният търговец е подал касационна жалба срещу това въззивно решение и тя е образувана в гр. д. № 1849/2009 г. на ВКС, трето гражданско отделение.

Същата страна е подала и молба за допълване на въззивното решение от 25.05.2009 г. с произнасяне по негова въззивна жалба вх. № 1118/14.08.2008 г. По това искане Плевенският окръжен съд се е произнесъл с Решение № 515/18.09.2009 г, което по характера си е определение. Въззивният съд е приел, че едноличният търговец също е подал въззивната жалба срещу допълнителното решение на районния съд по чл. 64 ЗС, по която няма произнасяне, но същата е недопустима. С нея се атакува решение, по което вече има постановен въззивен акт и също така се прави искане за произнасяне по инцидентен установителен иск в нарушение на чл. 118 ГПК отм., В заключение, окръжният съд е оставил въззивната жалба на Е. „Х” против решение № 94/28.07.2008 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 2772/2006 г. без разглеждане и е прекратил въззивното производство в тази част.

Срещу така постановения съдебен акт от окръжния съд по реда на чл. 193 ГПК отм. едноличният търговец е депозирал „допълнителна касационна жалба”, която има характера на частна жалба по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е предмет на настоящото частно производство.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно въззивната инстанция е приела, че е недопустимо по гр. д. № 758/2008 г. да се произнася по оплаквания срещу решението на Плевенския районен съд, постановено на 07.08.2007 г. по чл. 108 ЗС, тъй като това вече е сторено с решение по въззивно гражданско дело № 801/2007 г., образувано по въззивна жалба, подадена именно от Е. „Х”.

Въззивно гражданско дело № 758/2008 г. на Плевенския окръжен съд има за предмет решението на Плевенския районен съд, постановено на 28.07.2008 г. по реда на чл. 193 ГПК отм. по иск с правно осн. чл. 64 ЗС.

Отказът пък на районния съд да приеме за съвместно разглеждане нова претенция по реда на чл. 118 ГПК отм. не подлежи на обжалване по реда на чл. 196 ГПК отм. - липсва произнасяне от първата инстанция по чл. 189, ал. 1 ГПК. Изключено е и самостоятелното обжалване с частна жалба по чл. 213 и сл. ГПК отм., Законодателят не е предвидил такава възможност, нито актът е преграждащ движението по делото. Действително, с предявяването на инцидентен установителен иск, който има за предмет преюдициално на спора правоотношение, произнасянето по него намира отражение и в диспозитива на съдебния акт. Постановяването на решение по реда на чл. 118 ГПК отм., формира сила на присъдено нещо и по преюдициалното правоотношение. Отказът за приемането му, обаче, е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба, но не прегражда възможността да се разгледа самия материален спор, предмет на иска по чл. 118 ГПК. Съдът не е отказал разглеждане изобщо на спора, а е отказал да допусне обективно съединяване на искове /по аналогичен начин са разрешени в ГПК и други случаи на отказ да се стигне до последващо обективно съединяване на искове – чрез въвеждане на ново основание, наред с първоначалното или в евентуалност – чл. 116, ал. 1 ГПК отм., чрез предявяване на насрещен иск – чл. 104 ГПК отм., чрез предявяване на обратен иск – чл. 175, ал. 2 ГПК отм..

Недопустимо е, също така, инцидентен установителен иск да се разгледа за първи път от въззивната инстанция, както е разяснено и в ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. П. П. окръжен съд в атакуваното решение /определение/ е изяснил, че искането на едноличния търговец въззивната инстанция да приеме за разглеждане инцидентен установителен иск и да се произнесе по него, направено във въззивната жалба, е в нарушение на чл. 118 ГПК отм.,

В заключение, частната жалба се явява неоснователна.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 515/18.09.2009 г. на Плевенския окръжен съд, имащо характера на определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на страните и частно гр. д. № 714/2009 г. да се пришие към касационно гр. д. № 1849/2009 г., което да се докладва на съдията-докладчик.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: