Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова

дело № 742/2009 година.

Производство на частно обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Д. К. от гр. А. е подал частна жалба срещу определението на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 2836/2009 г..

След проверка, касационният съд установи следното:

Делото е образувано по иск на М. К., като майка на малолетното дете С, срещу бащата на детето Д. К. за заплащане на издръжка. С решение от 2. 10. 2009 г. по гр. д. № 770/2009 г. Асеновградският районен съд е осъдил ответника да заплаща по 120 лв. месечна издръжка за детето С. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. К., вх. № 11083/19. 10. 2009 г., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 2836/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното определение, постановено на 28. 10. 2009 год., окръжният съд е оставил без разглеждане въззивната жалбата и прекратил производството по делото. Констатирал е, че жабата е недопустима, тъй-като е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение, който е започнал да тече от обявяването на решението на 2. 10. 2009 год., съгласно чл. 315 ал. 2 ГПК. Въззивният съд е посочил, че делото се разглежда по реда на бързото производство, чл. 310 – 317 ГПК, и в случая е неприложима общата разпоредба на чл. 259, ал. 1 ГПК, че въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчване на първоинстанционното решение на страна.

Принципните съображения на въззивния съд относно правилата на бързото производство и конкретно, за началния момент на срока за подаване на въззивна жалба, съответстват точно...