1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3344

София, 25.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.06.2025 година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 1468/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. – Г., чрез адв. Б. М., срещу определение № 110 от 06.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 56/2025 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 20.01.2025 г., постановено по гр. д. № 14/2020 г. по описа на Районен съд - Чепеларе, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените с молба от 18.11.2024 г., уточнена с молба от 20.11.2024 г. от К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. – Г. против Е. Д. К. и А. Д. К., по реда на чл. 346 ГПК, претенции по сметки.

Касаторите обжалват определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Поддържат, че с молбата от 20.11.2024 г. са изпълнени дадените указания, като в уточнението на сумата, претендирана към отделните съделители, не е посочена с цифри частта от общата сума как се разпределя между тях съобразно квотата им в делбените имоти, което представлява неволна фактическа грешка. Отделно от това сочат, че неправилно съдът е приел, че за писмената молба, с която са предявени претенции по сметки, се прилагат разпоредбите на ГПК за исковото производство. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните три въпроса:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК в производството по сметки във фазата на извършване на делбата за връщане на молбата по сметки, след като законът не изисква писмена форма на молбата по сметки? Налице ли е основание за връщане на молбата по сметки, след като пропускът се дължи не на неоправдано бездействие, а на неволен пропуск, който е било възможно да се отстрани устно в съдебно заседание в присъствие на страните, но съдът не е предоставил такава възможност?

2. Налице ли е неизпълнение за отстраняване на нередовност, след като съдът не е посочил конкретно в какво се състои нередовността относно петитума на молбата, а е посочил общо „да се прецизира петитумът“?

3. Налице ли е уточнение на исковата претенция по сметки, ако претендираната сума е посочена като определяема въз основа на посочената квота и общата искова претенция от всички съделители – ответници?

Твърди се, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 231/18.12.2023 г. по гр. д. № 4143/2022 г. на II г. о., определение № 708/16.08.2012 г. по гр. д. № 747/2011 г. на I г. о. и решение 53/14.05.2019 г. по гр. д. № 2613/2018 г. на II г. о.

Ответниците по жалбата А. Д. К. и Е. Д. К., с подадения отговор на частната касационна жалба оспорват наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от страни по делото с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че в проведеното на 18.11.2024 г. първо съдебно заседание на втората фаза на съдебната делба, съделителите К. К., С. Ш. и А. К.-Г., са депозирали молба по чл. 346 от ГПК срещу Е. К. и А. К. за сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на вложените средства в пристройката към делбените имоти. В същото съдебно заседание по искане на ищците първоинстанционният съд им е предоставил възможност в едноседмичен срок от датата на заседанието да уточнят всички претенции по сметки, вида на направените подобрения, вложените материали, труд, в какво конкретно се изразяват самите подобрения, тяхната квадратура или линейни метри, както и да прецизират петитума на молбата и задачата към вещото лице, като им е указал, че ако в срок не бъдат отстранени нередовностите в цялост, производството в частта относно заявените претенции ще бъде прекратено. В молба от 20.11.2024 г. ищците са уточнили, че стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на наследствения имот в резултат на изброените в молбата разходи за подобрения е в размер на 30 000 лв. към датата на откриване на наследството, от които 10 000 лв. са в съответствие с дяловото участие на наследниците на В. А. К. в размер на 30/48 ид. ч. В молбата се сочи, че претенцията за заплащане на сумата от 10000 лева за уреждане на сметки при делбата е насочена към съделителите Е. Д. К. „ в размер на „ и А. Д. К. „в размер на „ в полза на ищците К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К.-Г. общо за всички тях, тъй като същите желаят общ дял.

С протоколно определение от 20.01.2025 г. съдът е приел, че в срок не са изпълнени в цялост дадените указания – в уточнителната молба ищците не само че не са прецизирали петитума на претенцията си по сметки, но изобщо не са формулирали такъв, тъй като не е посочено от всеки от съделителите каква сума се претендира. Поради това първоинстанционният е постановил връщане на молбата по чл. 346 от ГПК и прекратяване производството по делото в тази част.

За да потвърди определението на районния съд, въззивният съд е приел, че не се касае за неизписване словом на претендираните суми, както твърдят ищците, а за липса на петитум, тъй като в текста на уточнителната молба срещу имената на ответниците е оставено празно място и не е посочено каква сума за подобрения се претендира от всеки от тях. Изложени са мотиви, че претенциите по чл. 346 ГПК могат да бъдат предявени писмено или устно в съдебно заседание, ако присъстват ответниците, но независимо от формата, в която е изразена молбата по чл. 346 от ГПК, претенцията следва да е формулирана ясно и точно, като се посочи спрямо всеки от ответниците каква сума се претендира. Въпреки че квотите на съделителите са определени с решението за допускане на делбата, съдът не би могъл служебно при произнасянето си по същество да определи според квотите на ответниците каква сума се претендира от тях, защото не може да замести волята на ищците, още повече, че не е посочено дали претендираната от всеки от ответниците сума е съответна на дяловете им от съсобствеността. Въззивният съд е приел също, че липсата на изрично формулиран петитум спрямо всеки от ответниците води до предположения относно предявената претенция, което възпрепятства както ответниците в тяхната защита, така и съда при произнасянето по съществото на претенцията. Предвид доводите във въззивната жалба съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК се прилага при редовна първоначална искова молба, а не за молба, която е оставена без движение като нередовна с указания за отстраняване на нейните нередовности в дадения срок, поради което и не намира приложение в случая. В заключение е направен извод, че въпреки дадената възможност, ищците не са отстранили нередовностите на претенцията по чл. 346 от ГПК в срок, поради което и определението на районния съд е потвърдено.

При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия поставен от касаторите въпрос не може да се допусне касационно обжалване, тъй като макар да е обуславящ решаващите изводи на съда, същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на чл. 346 ГПК, според която искът по чл. 346 ГПК по своята правна същност представлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание, и трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право - фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред - няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Като самостоятелен имуществен иск и претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, въпреки предвидения от законодателя облекчен ред по предявяването й в производството по делбата, следва да отговаря на изискванията за редовност, касаещи индивидуализацията на спорното право. Ако страната не е спазила тези изисквания, чрез посочване на правнорелевантните факти, обстоятелства и петитум, въпреки дадените й от съда указания, то разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК намира съответно приложение, като претенцията по сметки се оставя без разглеждане, респ. когато искът е предявен в писмена форма, съдът не допуска процесуално нарушение постановявайки разпореждане за връщане на подадената молба на подателя й. В този смисъл са напр. определение № 143/16.03.2017 г. по ч. гр. д. № 643/2017 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 5239/18.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2912/2024 г. на І г. о. на ВКС, вкл. и цитираните от касатора решение № 231/18.12.2023 г. по гр. д. № 4143/2022 г. на II г. о. на ВКС и решение 53/14.05.2019 г. по гр. д. № 2613/2018 г. на II г. о. В случая в първото съдебно заседание след допускането на делбата страните са представили писмена молба, с която са предявили претенции по сметки и са поискали от съда да им предостави възможност да уточнят „кой на кого какво ще плаща и как ще плаща и тези 10 000 лв. какво представляват“. Въпреки предоставената им от съда възможност в едноседмичен срок от датата на заседанието да уточнят претенциите си по сметки, във връзка с които е дал и конкретни указания, ищците - касатори са отстранили частично нередовностите на молбата, като отново не са формулирали ясен петитум на претенциите. Предвид изложеното, в съответствие с константното разбиране в съдебната практика, въззивният съд е действал в рамките на правомощията си, като е постановил връщане на писмената молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Вторият въпрос също не може да обоснове допускането на касационно обжалване, защото не е във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, които са, че претенциите по сметки следва да бъдат ясно и точно формулирани, като се посочи спрямо всеки от ответниците каква сума се претендира, което в случая не е сторено както с първоначалната, така и с уточнителната молба, въпреки поисканата и предоставена на ищците възможност да уточнят „кой на кого какво ще плаща и как ще плаща и тези 10 000 лв. какво представляват“. Въпросът е изведен във връзка с твърдението на ищците за неправилност на обжалваното определение, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се дължи произнасяне по поддържаната специална предпоставка за това.

Третият въпрос не е правен такъв предвид разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е изведен от мотивите на въззивното определение. Въззивният съд не е приел, че претенциите по сметки не са уточнени, въпреки че претендираната сума е посочена като определяема въз основа на посочената квота и общата искова претенция от всички съделители - ответници. Напротив – изводите на съда са, че дори след поисканата и предоставена възможност за уточняване на предявените претенции по сметки, включително за прецизиране на петитума, ищците не са посочили ясно и точно каква сума се претендира от всеки от ответниците. Посочено е, че макар квотите на съделителите да са определени с решението за допускане на делбата, съдът не би могъл служебно при произнасянето си по същество да определи според квотите на ответниците каква сума се претендира от тях, защото не може да замести волята на ищците, а същите не са посочили дали претендираната от всеки от ответниците сума е съответна на техните дялове от съсобствеността.

Не се констатира и наличието на предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по частната касационна жалба направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 110 от 06.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 56/2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян.

ОСЪЖДА К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К. – Г. да заплатят на А. Д. К. и Е. Д. К. на основание чл. 78 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: