Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, представен от юрисконсулт Н. Н., срещу решение № 12754/24.10.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 2712/2016 г., с което е отменен изричен отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, обективиран в утвърдения от него протокол № 17/12.11.2015 г. на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ и е върната преписката на административния орган за произнасяне, като е определен срок за това. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните му оплаквания са за противоречащо на закона възприемане на съда на отменения акт като отказ за издаване на заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ за продажба на застроени и прилежащи площи от имущество на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според него актът на министъра представлява административнопроизводствено действие, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Иска отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът по касация Д. С. М., чрез повереника си адв. Д. отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на Д. М. против изричен отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, обективиран като одобрение на решение на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ, взето с протокол № РД-19-91/17.11.2015 г. Според първостепенния съд от М. е инициирано административно производство по заявление до министъра на земеделието и храните с вх. № 16-00-3314/27.08.2015 г. Искането на заявителя е за закупуване на имоти № 024025 и № 024024, двата в землището на [населено място], м. [местност]. Правото си на изкупуване е обосновал с притежаването на сгради в поземлените имоти...