Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 4881/19.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1363/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22001416000272-091-001 от 29.07.2016 г., потвърден с Решение № 100/20.01.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- София.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът незаконосъобразно е отказал да уважи искането му за събиране на доказателства от Германия на основание чл. 614 от ГПК във вр. с Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. относно реда за облагане по ДДС, който е приложил „[фирма]”- VIN DE [номер]- Германия за доставка на стока – втора употреба: лек автомобил, марка „Мерцедес Е300CDI“.Намира, че събирането на поисканите доказателства е от съществено значение за преценката дължимо ли е начисляване на ДДС по доставката на лекия автомобил – втора употреба. Аргументира тезата, че ако „[фирма]”- VIN DE [номер]- Германия е приложил специалният ред за облагане с ДДС за стоки втора употреба, то ДДС не следва да се начисли от него в качеството му на получател. Счита, че от издадената от доставчика фактура не може да се направи извод, че той е приложил общият ред за облагане с ДДС. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура...