Производството е по чл. 204, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. М., подадена чрез адв. Е. Б., против решение № 64 от 9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 494 от 2016 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.

Ответникът – Столична община чрез своя процесуален представител юрисконсулт В. К. М. оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Иска се присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба, но иска след частичната отмяна на съдебното решение, делото да се върне в тази част за ново разглеждане.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:

С обжалваното решение е отхвърлен иска на Б. Г. М. против Столична община с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на стойност 9 208,12 лева. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 208,12 лева, причинени от незаконосъобразни действия на общинска администрация по издаване на удостоверение № 000016/11.01.2006г. с невярно вписани данни за наследник. Съдът е приел за установено, че на 08.01.2001г. ищецът е купил от И. Р. Г. недвижим имот с предварителен договор за продажба, няколко дни след което...