Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1084/16.06.2017 г. по адм. д. № 680/2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 3335/23.12.2016г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП – Бургас.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението е извършено за първи път и от страна на дружеството не е установена лоша практика. Намира, че деянието е формално и не е довело до вреди за фиска, нито до избягване на данъчно облагане.Счита, че определеният срок от един месец е прекалено дълъг и несъразмерен за нарушението. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед.

Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП – Бургас не изразява становище по нейната основателност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваното решение АС – Бургас е отхвърлил жалбата срещу Заповед № 3335/23.12.2016г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП – Бургас, с която на [фирма] е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ запечатване на обект – автосервиз, находящ се в [населено място],[жк]. [ адрес] за срок от 1 месец, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка, на основание чл.186, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗДДС за нарушение на чл. 185, ал.1-5 във вр. с чл.188 от ЗДДС.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е...