6Р Е Ш Е Н И Е

№ 375

София, 25.06.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 2499 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК.

Образувано е по молба на Т. К. Г., чрез адв. С. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 840/27.10.2022 г. по гр. д. № 1567/2022 г. на Районен съд – Сливен, с което е уважен предявеният от М. Е. К. против Т. К. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото правото й на защита е било нарушено - бил й назначен особен представител, без да са налице предпоставките на чл. 47, ал.6 ГПК.

Ответникът М. Е. К., чрез процесуалния си представител адв. Н., с подадения отговор и в открито съдебно заседание оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:

Гражданско дело № 1567/2022 г. по описа на Сливенския районен съд е образувано по предявен от М. Е. К. против Т. К. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

На 19.05. 2022г. районният съд е разпоредил връчване на препис от исковата молба с приложенията на адреса на ответницата, посочен в исковата молба – [населено място], [улица], № 9, вх. Б, ет.2, ап.2.

Съобщението, изпратено до ответницата, е върнато в съда, като на него връчителят е отбелязал, че адресът е посетен на 22.05.2022г.; 31.05.2022г.; 13.06.2022г. и 24.06.2022г., но адресатът не е открит. Посочено е, че по сведение на собственика Х. Б. лицето е адресно регистрирано, без да е живяло там, че е дъщеря на съпругата му, която е починала преди четири години, като не поддържат връзка от шест години и Б. отказва да получи съобщението. Връчителят е удостоверил, че на 24.06.2022г. е залепено уведомление на входната врата.

При направената справка за постоянния и настоящия адрес на ответницата е констатирано, че те съвпадат с адреса, посочен в исковата молба. Установено е също, че ответницата няма регистриран трудов договор.

При тези данни съдът е приел, че съобщението е връчено редовно на ответницата при условията на чл. 47 ГПК и й е назначил особен представител на разноски на ищеца.

Установява се от показанията на свидетеля В. Д. Д. /служителят, извършил връчванията/, че е посещавала адреса за връчване на съдебни книжа и по други дела и познава Х. Б., като върху уведомлението е отразила казаното от него, че молителката не живее на адреса и от шест години не поддържат връзка. Сочи, че е залепила уведомлението на входната врата, защото входът се заключва и няма достъп до апартаментите. На входа има звънец и по този начин се осъществява контакт с живущите. Установява също, че на входа има процепи, като към момента на извършване на процесното връчване, тези процепи не са били обозначени, поради което и не е пуснала съобщение в някой от тях - не е знаела дали са процепи на пощенски кутии или не и ако са процепи на пощенски кутии, то не е било обозначено коя е на молителката. При последващо посещение на адреса за връчване на книжа по друго дело е видяла, че тези процепи вече са обозначени - поставена е табела за ап.2 , както и табела с фирмите на молителката.

Свидетелят Х. Н. Б. установява, че живее на адреса от 1994г., като е живял заедно със съпругата си и нейните дъщери. От около седем години молителката живее на друго място, но двамата поддържат контакти. До преди около три години молителката почти ежедневно, а понякога и по два пъти на ден е идвала в жилищната сграда, където притежава апартамент, различен от този, в който живее свидетелят. Впоследствие не е идвала толкова често, но веднъж седмично се чуват по телефона. Сочи, че във входа има пощенски кутии, които са номерирани, като на пощенската кутия на молителката има и табела с изписани трите й имена, която е поставена преди много години. Свидетелят не отваря пощенската кутия на молителката, но когато види, че вътре има съобщение й се обажда. Във връзка с процесното връчване сочи, че се е получило объркване, защото и към двете дъщери на съпругата си той се е обръщал с името Т. и си е мислел, че съобщението не е за молителката, а за сестра й, която живее в чужбина.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира за неоснователна подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице в случаите, когато поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител.

В производството по гр. д. № 1567/22г. на Районен съд – Сливен, молителката е била представлявана от особен представител, който й е бил назначен на основание чл. 47, ал.6 ГПК, приложението на която разпоредба е предпоставено от осъществяване процедурата по чл. 41, ал. 1– ал.5 ГПК.

От събраните по делото доказателства, се установява, че са били налице условията на чл. 47, ал.1 ГПК за поставяне на уведомление. Изявленията на връчителя на съдебни книжа имат материална доказателствена сила за удостоверените от него факти, тъй като тези изявления са извършени от длъжностно лице в кръга на службата и в тежест на молителката е да ги опровергае, което не е сторено в настоящето производство. Предвид направените отбелязвания от връчителя следва извод, че е установено, че са извършени четири посещения на адреса с интервал повече от една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията е в неприсъствен ден и при тези посещения адресатът не е намерен на адреса, т. е. невъзможността молителката да бъде намерена на посочения по делото адрес е удостоверена по реда на чл. 47, ал.1, изр. трето ГПК. Обстоятелството, че свидетелят Б. не е приел съобщението, мислейки си, че то не е за молителката, а е за нейната сестра, не е достатъчно, за да се направи извод, че официалното удостоверяване, направено от връчителя, че Б. е отказал да получи съобщението, е опровергано. Няма доказателства, че съобщението е било погрешно адресирано до сестрата на молителката или пък, че връчителят е съобщил, че адресатът на съобщението е друго лице. Връчителят не е могъл и не е бил длъжен да знае, че е възможно у Б. да възникне погрешна представа относно адресата на съобщението, за да предприеме действия относно изясняване на това обстоятелство.

Неоснователни са доводите на молителката, че при връчване преписа от исковата молба е допуснато нарушение на чл. 47, ал.1, изр. четвърто ГПК, защото съдът не е приел, че тя е напуснала адреса и не следва да се прилага редът по чл. 47, ал.1, изр. трето ГПК, а напротив, извършени са всички действия, подробно разписани в посочената разпоредба, но въпреки това не е могло да се извърши лично връчване на адресата или такова по чл. 46 ГПК.

От направените отбелязвания от връчителя, се установява, че след като и на последната дата, на която адресът е посетен, книжата не са могли да бъдат връчени, то на основание чл. 47, ал.1 изр. първо ГПК е залепено уведомление на входната врата. Установеното от свидетеля Б., че той не е видял уведомлението, не е основание да се приеме, че такова не е било залепено. Изискването на закона е уведомлението да бъде поставено на определените за това места, но няма въведено задължение за връчителя да проследява дали не е премахнато и да поставя ново.

Поддържа се, че при поставяне на уведомлението не е спазен редът по чл. 47, ал.1, изр. първо ГПК. Според тази разпоредба уведомлението се залепва на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Установено по делото от показанията на разпитаните свидетели, е че входната врата се заключва и външни лица нямат достъп до входа, поради което и изискването за поставяне на уведомление на вратата на жилището не е могло да бъде изпълнено. Спорен по делото е въпросът дали е имало възможност за поставяне на уведомление на пощенската кутия, като по несъмнен начин е установено, че на външната врата на входа има процепи на пощенски кутии, до които връчителят е имал достъп. От показанията на свидетеля Д. се установява, че при процесното връчване пощенските кутии не са били обозначени, поради което и е поставено уведомление само на входната врата. Целта на поставянето на уведомление по реда на чл. 47 ГПК е да се доведе до знанието на ответника, че до него е изпратено съобщение от съда, което той в двуседмичен срок може да получи, а в противен случай книжата ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. Следователно задължението за поставяне на уведомление на пощенската кутия и за пускане на такова уведомление в пощенската кутия възниква за връчителя, когато е видно, че адресатът има такава кутия. След като пощенските кутии не са били обозначени, т. е. не е могло да се установи на място, че молителката има пощенска кутия и коя е тази кутия, то и не може да се приеме, че при връчването разпоредбата на чл. 47, ал.1, изр. първо ГПК е нарушена. Посоченото от свидетеля Д., че в последствие при посещения на адреса за връчване книжа по друго дело е констатирала, че е обозначена кутията на апартамент втори, както и има табела с фирми на молителката, е неотносимо към спора, защото релевантно за разрешаването му е какво е било фактическото състояние към момента на процесното връчване. Съдът не дава вяра на свидетеля Б., който сочи, че от години кутиите са били обозначени, вкл. има и табела с трите имена на молителката. Предвид установените близки отношения между него и молителката /тя е дъщеря на съпругата му и са живели заедно на адреса, като от около седем години молителката не живее там, но поддържат близки отношения/, съдът намира, че се касае за показания на свидетел, който е заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, като тези показания са в противоречие с показанията на другия свидетел, за който липсват данни да е в близки отношения със страна по делото и да е заинтересован по смисъла на цитираната разпоредба.

При установеното, че адресът, посочен в исковата молба, съвпада с постоянния и настоящия адрес на молителката, която няма регистриран трудов договор и след изтичане двуседмичния срок по чл. 47, ал.2 ГПК, съдът правилно на основание чл. 47, ал.6 ГПК е назначил особен представител на разноски на ищеца.

Представените от молителката доказателства, касаещи връчването на съдебни книжа по други дела не следва да бъдат преценявани от съда във връзка с постъпилата молба за отмяна, защото от тях не се установяват конкретните обстоятелства, при които е извършено връчването на преписа от исковата молба с приложенията по гр. д. № 1567/22 г. на Районен съд – Сливен.

С оглед изложеното, съдът намира, че при призоваването на молителката като ответник в производството по гр. д. № 1567/22 г. на Районен съд – Сливен не е допуснато нарушение на предвидената в чл. 47 ГПК процедурата и в съответствие със закона й е бил назначен особен представител, поради което и молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК е неоснователна.

Предвид изхода от спора в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 500 лева, представляващи направени по делото разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. К. Г. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.2, ап.2 за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 840/27.10.2022 г. по гр. д. № 1567/2022 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Т. К. Г. да заплати на М. Е. К. от [населено място], м. „Д. река“, № 363 на основание чл. 78 ГПК, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.