Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Българската телекомуникационна компания“ (БТК) ЕАД, [населено място] против решение № 9063 от 27.07.2015 г. по адм. дело № 12972/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 578/ 19.08.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което е одобрена система за определяне разходите на компанията. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствата, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на акта на КРС съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с формиране и обективиране на волята на регулаторния орган, както и че системата за определяне на разходи не е обвързана с методологията за водене на разделно счетоводство и не следва да се отнася за всички услуги, които предлага дружеството. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) оспорва касационната жалба. Моли решението на тричленния състав да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно обжалване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по смисъла на чл. 222, ал. 4 от ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС) орган, в границите на правомощията на КРС, очертани с цитирания текст, при спазване изискванията за форма (чл. 35, ал.1 от ЗЕС) и в съответствие с административнопроизводствените правила.
Възражението за липса на формирана воля и за обективирано волеизявление от страна на регулаторния орган, правилно е прието от тричленния състав за неоснователно. Оспореното решение № 578/19.08.2014 г., с което КРС одобрява Системата за определяне на разходите на [фирма] съгласно представения проект за изменение с писма вх. №№ 04-04-87/ 11.07.2014 г. и 04-04-87/ 08.08.2014 г., с която се изменя и допълва Системата за определяне на разходите на дружеството, одобрена с решение № 158/28.02.2008 г. на КРС, е взето единодушно от членовете на комисията, на редовно заседание на регулаторния орган, проведено на 19.08.2014 г. (протокол № 43 от същата дата). Съгласно т. 5.1 от протокола КРС одобрява доклад относно изпълнението на т. ІХ.5.2.5 и т. Х.5.2.5 от Решение № 1361/ 31.05.2012 г., приема, че с представянето на проект за изменение на Системата за определяне на разходите от 11.07.2014 г. [фирма] е преустановила неизпълнението на цитираните точки от посоченото решение и постановява да се изпрати писмо до компанията съгласно приложението към доклада по т. 5.1 (т. 5.1, 5.2 и 5.3 от протокола). Протоколното решение в т. 5.2 възпроизвежда смислово предложенията на директора на дирекция „Пазарно регулиране“, обективирани в т. 1 и т. 2 на одобрения доклад, а постановеният акт на комисията е в съответствие с приложения към доклада проект за решение. По този начин приетото от комисията решение № 578/ 19.08.2014 г., подписано от председателя на комисията и от главния секретар (чл. 15, ал.1 от Правилник за устройството, дейността, организацията на работа, числеността на Комисията за регулиране на съобщенията и структурата на нейната администрация) изразява ясно и недвусмислено волята на колегиалния орган за одобряване на Системата на определяне на разходите в съответствие с измененията, предложени от [фирма].
Възражението, че докладът не установява действителната воля на органа, е неоснователно. Докладът съдържа предложения, които изцяло са възприети от КРС и са обективирани в протокола от проведеното на 19.08.2014 г. заседание, а обстоятелството, че същият е одобрен изцяло, заедно с приложенията, разкрива съответствие на съображенията в него с мотивите на регулаторния орган да постанови решение, с което да одобри Система на определяне на разходите, съобразно предложеното от [фирма] изменение. Обстоятелството, че проектът за решение, приложен към доклада, не е изрично одобрен от комисията с отделно волеизявление, вписано в протокола, не опорочава взетото решение, тъй като с одобряването на доклада са одобрени и приложенията към него, включително и проекта за решение.
Допълнително следва да се посочи, че фактическите основания за издаване на оспореното решение се допълват и от водената между регулатора и [фирма] кореспонденция, насочена към привеждане на Системата за определяне на разходите в съответствие с изискванията на решение № 1361/2012 г. на КРС. В този смисъл постановеното от комисията решение е логичен завършек на производството пред КРС, издадено след констатация, че представеният от [фирма] проект за изменение на системата изпълнява предвиденото в т. ІХ 5.2.5 и т. Х.5.2.5 от цитираното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че при формиране на волята на регулаторния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до липса на волеизявление или да опорочават взетото решение, като обосновават отмяната му. Ето защо доводите на касационният жалбоподател за нищожност на оспорения акт, както и за постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.
Правилно, аргументирано и съответно на представените доказателства е и заключението на тричленния състав, че решението на регулаторния орган е издадено при осъществяване на материалноправните предпоставки за това.
Задълженията на [фирма] да измени действащата Система за определяне на разходите са предвидени в т. ІХ.5.2.5 и т. Х.5.2.5 от решение № 1361/2012 г. на КРС. Според първия текст в изпълнение на изискването на т. ІХ. 5.2.4 от решенето за прилагане на разходоориентирани цени за услуги за достъп до мрежови съоръжения и елементи, необходими за достъп до мрежата, както и услуги за съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване на пазара на генериране на повиквания от определено местоположение на обществени телефонни мрежи, [фирма] се задължава да въведе необходимите промени в действащата система за определяне на разходите на предприятието с оглед измененото разделно счетоводство, което дружеството следва да въведе и приложи в 6- месечен срок (т.ІХ.5.1.2 от решението) от одобряване с решение на КРС на методологията за разделно счетоводство и формите за представяне на счетоводни отчети (т.ІХ.5.1.1. от решението). Т.Х.5.2.5. от решенето се отнася за пазара на терминиране на повиквания в определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи и с нея дружеството се задължава с оглед изпълнение на задължението по т. Х.5.2.4 за разходоориентирани цени за услуги за достъп до мрежата, включително предоставяне на съвместно разполагане и други форми на съвместно ползване, да въведе необходимите промени за изменение на действащата система за определяне на разходите на предприятието с оглед измененото разделно счетоводство по т.Х.5.1.2 от решението в 6-месечен срок от приемане на решение от КРС за одобряване на методологията за разделно счетоводство и формите за представяне на счетоводни отчети с решение на КРС (т.Х.5.1.1. от решението). Анализът на текстовете налага извода, че измененията в Системата за определяне на разходите на предприятието следва да бъдат предприети с оглед одобрената от КРС с решение №1882/ 23.08.2012 г. форма и методология за прилагане на разделно счетоводство, като включат в списъка с услуги към системата всички услуги, изброени в приложение № 2 към методологията. Задълженията за съобразяване с одобрената с решение № 1882/2012 г. методология произтичат от изискванията на т. ІХ.5.1.1 и т.Х.5.1.1. от решение № 1361/2012 г. на КРС, които ясно препращат към последващ акт на комисията, с който да бъдат одобрени методология за разделно счетоводство и формите за представяне на счетоводни отчети. Именно в този смисъл е решение № 1882/ 20012 г. на КРС, поради което доводът на касационния жалбоподател, че не съществува изискване за съобразяване с приетата по - късно методология, е неоснователен.
Възражението, че измененията в Системата за определяне на разходите не следва да обхващат всички услуги, включени в методологията, правилно е прието за неоснователно от тричленния състав. Задължението за прилагане на разделно счетоводство е наложено на [фирма] с решение № 237/17.03.2009 г. и обхваща цялостната дейност на предприятието, включително и на пазарите, на които не е определено като предприятие със значително въздействие. Това е в съответствие с §5 от преамбюла и чл. 4 на Препоръка на ЕК 2005/698/ЕО. С решение № 1361/ 2012 г. действието на предходното решение за водене на разделно счетоводство не е изменено по отношение на обхвата, а задълженията за изменение на системата препращат към одобрената от КРС методология за разделно счетоводство. В раздел ІІІ, т. 4 от Форма и методология за прилагане на разделно счетоводство изрично е посочено, че задължението за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство обхваща цялостната дейност на дружеството, включително и на пазарите, на които то не е определено като предприятие със значително пазарно въздействие. В текста изрично е посочено, че с оглед принципа на равнопоставеност и премахване на възможностите за антиконкурентно крос - субсидиране комисията има право да изисква от [фирма] да предоставя регулаторни отчети за услуги на свързани пазари, които не са анализирани, като пълният списък на услугите, за които да се предоставят регулаторни отчети е в Приложение № 2 от методологията. Изложеното налага извода, че изискването за разделно счетоводство се отнася за цялостната дейност на предприятието и включва всички предлагани услуги съгласно Приложение № 2 от методологията. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни.
Задълженията на [фирма] включват и услугите „генериране и терминиране на повикване от определено местоположение на индивидуални обществени телефонни мрежи“. Същите са посочени в Приложение № 2 към методологията, а обстоятелството, че предприятието разполага с инфраструктура за предоставяне на тези услуги, която трудно може да бъде дублирана, изискват намесата на регулаторния орган за създаване на конкурентна среда и регулиране на цените в интерес на потребителите. В този смисъл са мотивите към решение № 1361/ 2012 г. на комисията.
Така очертаният обхват на задълженията на [фирма] е предмет на предвидения в чл. 222, ал. 8 от ЗЕС ежегоден одиторски контрол. Регламентираната в текста проверка на прилагането на системата за определяне на разходите, по вече изложените съображения, следва да обхване всички услуги, включени в Приложение № 2 от методологията. Начинът на извършване на проверката и нейните параметри не влияят върху обхвата на задължението на предприятието да прилага системата в посочените по – горе рамки, което произтича от анализираните актове, а не се определя от вида и формите на контрол за тяхното изпълнение, предвидени в закона. Ето защо доводите на касатора, че предприятието дължи представяне на информация само за услугите, за които има задължение за разходоориентираност, както и че тричленният състав е направил недопустими предположения относно вероятните изводи на одиторската проверка са неоснователни.
Д., че с предприетите от комисията мерки целта на закона няма да бъде постигната, не са споделя от настоящата инстанция. Специфичните задължения на предприятието са наложени в изпълнение на правомощието на комисията по чл. 150, ал.1 от ЗЕС по определяне, анализ и оценка на съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/ или услуги относно наличието на ефективна конкуренция. Предприетите от комисията мерки са насочени към създаване на условия за ефективна конкуренция, а това е в хармония, с целите, предвидени в чл. 4, ал.1, т. 1 от закона.
Поради всичко изложено настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и събраните доказателства и не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват неговата отмяна. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане касационният жалбоподател следва да заплати на КРС сумата 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 9063 от 27.07.2014 г. по адм. дело № 12972/ 2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА „
Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, [населено място], [улица] да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията, [населено място], [улица] сумата 300.00 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение .
Решението е окончателно.
Особено мнение: