Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна срещу решение № 659/19.04.2017 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 222 по описа за 2017г., с което е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03000316164129-004-001/07.10.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна и е върната преписката на органа по приходите за извършване на нова проверка с указания по тълкуването и прилагането на закона. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Предлага интерпретация на правилото на чл. 169, ал. 8 ДОПК, според която с приоритет се погасяват публичните задължения, за които са предприето действия за принудително изпълнение в последователността по тази разпоредба, а не според времето на възникването им. С това обосновава извод за правомерност на извършеното с АПВ прихващане на заявения за възстановяване ДДС с представляващите предмет на изпълнително производство публични вземания за лихви върху ДДС по ревизионен акт, макар към датата на издаване на акта да са съществували и задължения за данък върху доходите и за задължителни осигурителни вноски. Твърди и липса на предмет на новото производство за прихващане или възстановяване предвид извършеното от длъжника плащане на 13.10.2016 г. на глъвницните задължения за данък и за ЗОВ. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу АПВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма], чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

С оспорения пред АС Варна акт за прихващане или възстановяване е разпоредено прихващане на деклариран от [фирма] данък за възстановяване в размер 28 760.89 лева за данъчен период м....