Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. Г. от [населено място], срещу решение № 304 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 8535 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН] от 31.01.2013 г. на ръководител "ПО", потвърдено с решение № РО – 510 от 01.07.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – С. град и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила и на материалноправните разпоредби на чл. 70, ал. 3 и 5 като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – С. – град не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО – 510 от 01.07.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 31.01.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. И. Г. от [населено място] на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, считано от 14.09.2012 г., в частта за определения размер на пенсията при индивидуален коефициент 0.686.

След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 70 от КСО.

Неоснователни са съображенията, развити в касационната жалба и в допълнението към нея, релевиращи нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК.

При оспорване на заключението на вещото лице съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Съгласно трайно установената съдебна практика съдът упражнява това процесуално правомощие по своя преценка с оглед ясно и точно посочените критерии в чл. 201 ГПК. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Даденото в настоящия случай заключение е пълно, ясно и обосновано, поради което не поражда съмнения относно притежаваните от вещото лице специални знания за извършване на съдебно-счетоводната експертиза, правилността на фактическите констатации относно осигурителните доходи и извършените на тяхна база изчисления. Приложимите разпоредби на чл. 70, ал. 1 - 4 от КСО са цитирани точно в редакциите им, действали към датата на изменението на пенсията. При разпита му в заседанието на 16.06.2014 г. вещото лице А. е посочило, че е ползвало информацията в представените от жалбоподателката документи относно придобития от нея осигурителен доход и е извършило изчисленията съгласно нормативната уредба. С оглед становището на жалбоподателката по прилагането на тази нормативна уредба вещото лице е отговорило, че не може да дава правни квалификации („не е мой въпрос”) и че се е съобразило с методологията за изчисляване на НОИ. Допуснатата техническа грешка при посочване на номера на цитираната трета алинея на чл. 70 от КСО не се отразява върху яснотата и правилността на изчисленията.

Некоректно е твърдението на касационната жалбоподателка за „бегло и неубедително” засягане на въпроса за получените от нея възнаграждения за клас - квалификация. В заключението на вещото лице подробно са изброени документите, използвани от него при определяне на размера на осигурителния доход. В таблица № 4 са посочени получаваните възнаграждения за прослужено време и за клас - квалификация през тригодишния период до 01.01.1997 г., които участват в осигурителния доход. Задължение на лицето, подаващо заявление за отпускане на пенсия, е да приложи всички необходими оригинални документи относно осигурителния му стаж и осигурителния му доход (чл. 1, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Пенсионните органи, както също и назначаваните в съдебните производства вещи лица, нямат задължение да издирват доказателства за придобит от лицата стаж и доход. При издаване на оспорения акт и при изготвянето на заключението на съдебно-счетоводната експертиза са използвани данните, удостоверени в представените от лицето осигурителната книжка, удостоверенията обр. УП-2 и УП-3.

Подробно изложените от жалбоподателката възражения засягат съществото на материалноправния спор. Както в съдебното заседание на 16.06.2014 г., така и в касационната жалба, тя застъпва становище, че при правилно изчислени съотношения за двата релевантни периода съгласно чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО е извършено неправилно изчисление на индивидуалния коефициент по ал. 5, поради намаляване на общия й осигурителен стаж, придобит за времето до 01.01.1997 г. и вместо това употреба на броя на месеците от трите благоприятни години във формулата по чл. 70, ал. 5 от КСО, „където не им е мястото”.

Така поддържаните доводи за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни.

Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО, в сила към датата ни изменение на пенсията, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

За изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 3 разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от КСО изисква определяне на следните съотношения: 1.между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2.между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 4, т. 1 от КСО се прилага във връзка с чл. 70, ал. 3 от КСО, която под „периода до 31 декември 1996 г.” има предвид избрания от лицето период от три последователни години от последните 15 години до 01.01.1997 г. Жалбоподателката е избрала периода 01.10.1987 г. - 30.09.1990 г., през който е получила осигурителен доход 11 354.00 лв. Съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 1 от КСО е изчислено на 1,129, а по т. 2 – на 0.601.

Определянето на индивидуалния коефициент се извършва по правилото на чл. 70, ал. 5 от КСО: всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

Съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 1 от КСО е установено за броя на месеците, включени в избрания от лицето тригодишен период по ал. 3. Не намира законова опора претенцията на жалбоподателката умножението по чл. 70, ал. 5 от КСО да се извърши, като съотношението 1,129 бъде умножено не по броя на месеците от тригодишния период (36 месеци), а по броя на всички месеци от придобития от нея осигурителен стаж за времето до 01.01.1997 г.

При извършване на аритметическите действия по умножения на двете съотношения по чл. 70, ал. 4 от КСО по броя на месеците, за които те са установени, сборуване на получените суми и деленето им на общия брой на месеците за двата периода, се получава сума в размер на 0.686, колкото е изчисленият от пенсионния орган индивидуален коефициент.

Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С. То решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите, в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.), съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., издадена по законова делегация от чл. 121, ал. 1 във вр. с чл. 36 и 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА). Действащата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване минималният размер на адвокатското възнаграждение е 350 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 8535 по описа за 2013 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: