чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу решение № 5485 от 18.08.2014 г.

постановено по административно дело № 8528 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, по подробни съображения изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на Г.И.В да бъде отхвърлена.

Ответникът – Г.И.В, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за недопустимост на постановеното решение. Излага мотиви, че същото трябва да бъде обезсилено и върнато за разглеждане от друг състав на АССГ поради ненадлежно конституиране на ответника в първоинстанционното производство.

Върховният административен съд, трето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Видно от подадената от Г.И.В жалба, той е оспорил пред АССГ приложена принудителна административна мярка /ПАМ/, обективирана с принудително задържане на лек автомобил, чрез поставяне на устройство - скоба. С допълнително депозирана искова молба, Власаев е претендирал заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с издадената ПАМ. По жалбата е било образувано адм. дело № 8528 по описа за 2014 г. на АССГ, приключило с обжалваното в настоящето производство решение. С определение от 10.09.2013 г. първоинстанционният съд служебно е конституирал страните по делото. Като ответник, в частта по предявеното оспорване е конституирано [фирма] [населено място]. То е било призовавано и е участвало като страна в производството пред първоинстанционния съд.

С обжалваното решение съдът е отменил принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закон за движение по пътищата, обективирана в съобщение № В0030006/17.06.2013 г., изразяваща се в принудително задържане чрез поставяне на устройство тип „скоба” на лек автомобил. Също така е присъдил обезщетение на Г. В. по чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 150 лева за причинени неимуществени вреди за периода 17.06.2013 г. – 28.10.2013 г. и 30 лева имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на административната мярка.

[фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Власаев направени разноски по делото в размер на 316 лева. Като ответник в съдебното решение също е посочено [фирма] [населено място], на което е връчено и съобщението за изготвеното решение. По делото са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват органа приложил оспорената принудителна административна мярка – служителят на [фирма], заемащ длъжност „контрольор автомобилен транспорт – скоби”

При тези данни настоящият съдебен състав намира, следното:

Съгласно нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3

от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Със заповед № РД-09-05-476 от 03.09.2012 г. кметът на Столична община е одобрил „Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство /ППС/, чрез прилагане на техническо средство тип „скоба”. В т. 2 от приложение №1 към заповедта е посочено, че: „След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служителите на общинско дружество [фирма], се извършва задържане на ППС, чрез използване на техническо средство тип „скоба”. Видно от посочената заповед, оправомощени да констатират нарушението и да прилагат предвидената ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП са служителите на общинското предприятие [фирма], а не самото предприятие. Следователно ответник в производство по оспорване на ПАМ може да бъде конкретно длъжностно лице, приложило мярката, но не и търговско дружество или общинско предприятие. В случая съдът е установил кое е лицето приложило ПАМ, но е конституирал като страна в производството [фирма] [населено място]. Предвид изложеното настоящият състав намира, че производството пред административния съд е проведено при ненадлежно конституирана страна по оспорената като незаконосъобразна принудителна административна мярка. Решението се явява изцяло недопустимо и следва да се обезсили изцяло поради акцесорния характер на исковата претенция обусловена от законосъобразността на принудителната административна мярка. При този изход на спора делото следва да се върне на Административен съд София-град, за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране като ответник на приложилото ПАМ длъжностно лице, в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 от АПК, както и надлежния ответник по исковата претенция за обезвреда - ЮЛ към което принадлежи административният орган постановил принудителната административна мярка..

Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК

въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 5485 от 18.08.2014 г.

постановено по административно дело № 8528 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

Особено мнение: