Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Б. – С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д. и Е. Д. Т. всички от [населено място], чрез адв. А. К. срещу решение № 8867 от 20.07.2015 г.

постановено по адм. дело 2098/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори против

т. 2 от Решение № 960 - ПОД/16.12.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, отхвърлена е й молбата им за отправяне на искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 4 от Директива на Съвета 79/7/Е. от 19 декември 1978. Подържат се доводи за

неправилност на съдебното решение и се иска същото да бъде отменено. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът – заместник - председателят на Комисията за финансов надзор, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Върховният административен съд, седмо отделение е

разгледал субективно съединени жалби на И. Н. Б. – С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д. и Е. Д. Т. от [населено място], против т.2 от Решение №960- ПОД/ 16.12.213 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, с която на основание чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19 от 8.12.2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества (ПОД), които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, са утвърдени биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2013 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в шест приложения по т. 2.1 – 2.6., съответно за мъже и за жени. След като подробно е анализирал приложимото право тричленният състав на съда е приел, че биометричните таблици, използвани за определяне на размера на пенсиите, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от КСО се изготвят от отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество и се утвърждават от управителния му орган, след което се одобряват от заместник-председателя. Тези биометрични таблици са различни от биометрични таблици, утвърдени с обжалваното решение. Посочено е, че оспорените биометрични таблици са единни за всички дружества и се използват при изчисляване на пенсионните резерви, а целта на пенсионния резерв не е да ощети пенсионерите, а да осигури средства за изплащане на пенсии на онези от тях, средствата по чиито партиди вече са изчерпани, защото те са преживели по-дълго от предварителните данни по актюерските разчети за повъзрастовия режим на преживяване. Във тази връзка съдът е посочил, че всички развити доводи и оплаквания на жалбоподателките са свързани с неправилно определяне на размера на допълнителна пожизнена пенсия с използване на пола като актюерски фактор, което не отговаря на съдържанието и смисъла на утвърдените с решението биометрични таблици. Размерът на личната пожизнена пенсия на всяка от жалбоподателките се определя по чл. 246 от КСО, но биометричните таблици, които участват във формулата по чл. 246, ал. 1, т. 2 от КСО, са различни. А съгласно забраната на чл. 246, ал. 3 от КСО полът не се отчита като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, поради което е прието, че не е налице нарушение на съюзното право. Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Т. състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

При правилно установена фактическа обстановка и кредитиране на изслушаното по делото експертно заключение

тричленният състав на ВАС е отхвърлил възраженията на жалбоподателките. В случая след анализ на разпоредбите на Наредба № 19 от 08.12.2014 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и относимите такива на КСО правилно съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбподателките, че утвърдените с оспореното решение биометрични таблици са фактор за определяне на размера на пожизнената им пенсия. Безспорно биометричните таблици, които са елемент от базата за определяне на размера на пожизнените пенсии са различни от биометричните таблици за смъртност по чл. 6 от Наредба № 19 за определяне на пенсионните резерви. Правилно е прието от съда, че оспореното пред него решение е съобразено с чл. 246, ал. 3 от КСО, с който се забранява полът да се отчита като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на делото и с оглед изричното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение такова следва да му се присъди.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр.1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Втора колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8867 от 20.07.2015 г.

постановено по адм. дело 2098/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.

ОСЪЖДА И. Н. Б. – С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д. и Е. Д. Т. всички от [населено място] да заплатят в полза на Комисията за финансов надзор сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представаляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: