Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП против решение № 5529/21.08.2014г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2629/2014г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/08.11.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 155/24.01.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на [фирма] е отказано възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2004г., 2005г. и 2006г. общо в размер на 27964, 69 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че специалният ред за приспадане на данъка, уреден в ЗКПО, дерогира разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК относно срока за подаване на искане за възстановяване. Според касатора съдът не е съобразил законодателната промяна, правеща невъзможно приспадането на надвнесения данък след 31.12.2012г., игнорирал е преходния режим и е направил недопустимо разширително тълкуване на данъчните норми. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща...