Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Д., срещу Решение № 494 от 09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 402/2014 г. от Административен съд В. Т, в която са изложени доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответната страна – Искър С. Н., чрез пълномощника си адв. Г. Х., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, като в писмените си бележки излага подробни съображения за това.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорваното пред него уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент на Искър С. Н. от [населено място] по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 01-6500/15157 от 05.03.2014 г.
За да постанови този резултат съдът е приел, че при постановяването на административния акт административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и го е отменил.
Независимо от направените от съда законосъобразни изводи, настоящата инстанция намира, че постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон.
С. З № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. (л.56) изпълнителният директор на ДФЗ, на осн. чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а от ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от У. правилник на ДФЗ е делегирал на зам. Изпълнителния директор Н. Д. свои правомощия, вкл. да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологични ангажименти по мярка 214. Именно по тази причина процесното уведомително писмо е подписано „за изпълнителен директор“, а не от изпълнителния директор на ДФЗ.
При това положение административният съд неточно е приел, че издателят на оспорения административен акт има материална компетентност.
По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП в редакцията на текста отпреди изменението с ДВ, бр. 12/2015 г.).
С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор към момента на издаване на оспорвания административен акт - да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Законът за подпомагане на земеделски производители, в посочената по-горе редакция на текста, не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не е могъл да ги преотстъпва на подчинени нему лица.
Като носители на държавна власт, административните органи разполагат с определен обем от права и задължения, които представляват тяхната компетентност. Компетентността на административните органи, както е записано чл. 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, се определя със закон. По правило със закон се регламентират онези обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Що се отнася до необходимостта от трайно уреждане на компетентността на административните органи, тя произтича от динамиката и значимостта на изпълняваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност, свързана с решаването на широк кръг от въпроси от всички сфери на обществения живот.
Оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което не поражда правни последици. Затова постановеното от административния съд решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на уведомително писмо с изх. № 01-6500/15157 от 05.03.2014 г.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 494 от 09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 402/2014 г. от Административен съд В. Т и В. Н. П.:
ОБЯВЯВА за нищожно уведомително писмо с изх. № 01-6500/15157 от 05.03.2014 г., с което е прекратен агроекологичен ангажимент на Искър С. Н. от [населено място] по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: