Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на А. И. Т. с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 /съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 10/, подадена чрез процесуалния й представител адв. В. Я., против решение № 1879/14.08.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3166/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., в обжалваната и потвърдена част с решение № 989/19.09.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че не са приложени разпоредбите на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗДДФЛ и не е приспаднат авансово внесеният данък, както и че задълженото лице е друго, а именно собственикът на предприятието на ЕТ към края на проверяваната календарна година. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, или да бъде намален размерът на задълженията, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – П. при ЦУ на НАП –оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. С. по съображения, изложени в писмено възражение, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА №[ЕИК]/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., в обжалваната и потвърдена част с решение № 989/19.09.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – П. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1895.31 лв. и лихва в размер на 615.40 лв.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, постановено съобразно приложимите материалноправни норми.

Установено е в ревизионното производство, че с НА № 92/09.02.09 г, [фирма] продава на К. В. Я. търговски обект с идеални части от дворното място, в което е построен. Не е спорно, че недвижимият имот е собственост на предприятието на ЕТ, заведен като Д., но във връзка с продажбата му в счетоводството на ЕТ не са отчетени приходи през 2009 г. при спазване принципа на съпоставимост на приходите и разходите по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Във връзка с продажбата на Д. на основание чл. 78 ЗКПО органите по приходите са коригирали счетоводния финансов резултат със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са били отчетени от данъчно задълженото лице /приход от продажба на имот, собственост на ЕТ в размер на 58 780.90 лв. и разход за придобиване на имота – 45 000 лв./ Определена е от ревизиращия екип данъчна основа, представляваща облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ, в размер на 12 635.41 лв., върху която на основание чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е определен дължим данък в размер на 1895.31 лв. Както точно е констатирал съдът в мотивите на решението, данъчната основа, формирана по този начин, не е следвало да бъде намалявана с начислените в РА осигурителни вноски, доколкото с решението на решаващия орган РА е отменен в тази част. Независимо от това с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 155, ал. 8 и чл. 160, ал. 5 ДОПК както решаващият орган, така и административният съд, са потвърдили определения в РА размер на данъка.

Неоснователна е претенцията на жалбоподателката за приспадане от определения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ данък на удържания от работодателя данък върху доход от трудово правоотношение в размер на 1447.53 лв. и данък в размер на 12.65 лв. върху доход от извънтрудови правоотношения с [община], Район „Централен“. Данъчната основа по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е общата годишна данъчна основа по чл. 17, включваща годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, но не и тази по чл. 28 вр. чл. 26 за доходите от стопанска дейност като ЕТ. Данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е 10 на сто. Данъкът по чл. 48, ал. 2 върху данъчна основа по чл. 28, ал. 2 е в размер на 15 на сто. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗДДФЛ касае намаляване на определения по ал. 1 на чл. 48 данък, а не на този по ал. 2. Разпоредбата на ал. 3 регламентира приспадане на авансово удържан и/или внесен съответен данък по ал. 1 или по ал. 2. Не са налице по делото доказателства за авансово внесен данък по ал. 2. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция приема, че при определянето на размера на дължимия данък административният съд не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗДДФЛ.

Правилно и законосъобразно също така съдът е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ТЗ регламентира солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника при прехвърляне предприятието на ЕТ. Поради това прехвърлянето на предприятието на ЕТ, вписано в търговския регистър на 16.02.09 г., не задължава органите по приходите да установят дължимите данъци в ревизионно производство на правоприемника. Съгласно декларацията на правоприемника след прехвърлянето на предприятието той не е осъществявал търговска дейност и не е водил счетоводство. Данните по делото сочат на вписано заличаване на ЕТ в търговския регистър.

С оглед изложеното, решението на Административен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК е неоснователна, тъй като на данъчната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1879/14.08.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3166/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: