Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез редовно упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 5418 от 11.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10557 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта, с която СДВР е осъдена да заплати на Т. М. В. сума в размер на 450,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.10.2013 г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноски, присъдени в размер на 160,00 лв.

Неправилно според касатора в решението предмет на контрол съдът е приел, че претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Поддържа, че като е предприел действия по чл. 157, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) при висящо съдебно производство по преценка законосъобразността на ПАМ, В. сам се е поставил в положение увреждането да е по изключително негова вина. Неправилен е и изводът, че твърдените неимуществени вреди са доказани, а присъдените разноски са прекомерно завишени предвид фактическата и правна сложност на делото. Иска се отмяна на решението в посочените части, а при условията на евентуалност – намаляване размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се представлява.

Ответникът Т. В. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание. Изтъква, че е упражнил едно свое законно право и е спазил изискванията на ЗДвП за възстановяване на загубена правоспособност за управление на моторно превозно средство, след като е бил лишен чрез издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. Иска съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение съставът на АССГ е осъдил СДВР да заплати на В. сума в размер на 450,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 178279 от 01.09.2012 г., издадена от началник група АНД – отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР и сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същата заповед, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 29.10.2013 г. до окончателното им изплащане, както и 160,00 лв., представляващи разноски по делото. Наред с това, съдът е отхвърлил предявения от В. иск срещу СДВР за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2700,00 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 2000,00 лв. до предявения размер, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Видно от исковата молба и от представена допълнителна молба, периодът за който се претендират претърпените неимуществени вреди е от момента на връчване на заповедта за ПАМ (05.09.2012 г.) до 10.05.2013 г.

Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 6393 от 10.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2676/2013 г. по описа на Върховния административен съд е отменена Заповед № 178279 от 01.09.2012 г., издадена от началник АНД – ОПП при СДВР. С нея, на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на В. е наложена ПАМ „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, отменена доколкото съставът на Върховния административен съд е приел, че не са налице посочените в нея фактически основания за издаването й.

Предявеният от В. иск срещу СДВР за присъждане на сума в размер на 450,00 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди е приет от състава на АССГ за основателен и доказан. Изложени са съображения, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна Заповед № 178279 от 01.09.2012 г. Съдът се е аргументирал с това, че именно в резултат на постановеното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, В. е бил принуден да предприеме действия по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП за възстановяване на правоспособността си да управлява моторно превозно средство като се яви отново на изпит за придобиване на такава. Като е съобразил представените доказателства за извършени плащания на такси за „теоретично обучение кат. В“, „часове по управление/такси за изпит“, „ДАИ – изпити по чл. 111 – теоретичен изпит“ и „изпит за управление на МПС по чл. 111“, съставът на АССГ е направил извод, че искът е доказан по размер.

Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., съдът е намерил за основателен до размера на 2000,00 лв., който е преценил, че е справедлив. Като е съобразил представеното психологично изследване на В. и показанията на разпитаната по делото свидетелка М. е изложил съображения, че предприемането на такава ПАМ естествено води до стрес, обърканост, напрежение и разочарование. Лихвата е присъдил, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, така както е поискана с исковата мо

лба, а разноските за адвокатско възнаграждение – съобразно уважената част от исковете.

Решението е валидно, допустимо и правилно, в частта относно присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди до размера на 360,00 лв., в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера на 200,00 лв. и неправилно в останалата обжалвана част, с която на В. е присъдено обезщетение в размер над 360,00 лв. до 450,00 лв. за претърпени имуществени вреди и в частта, с която му е присъдено обезщетение в размер над 200,00 лв. до 2000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Съгласно чл. 203 АПК

гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ

. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ

се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ .

Правилна и обоснована на доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за основателност на предявената от В. искова претенция за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразната Заповед № 178279 от 01.09.2012 г., издадена от началник АНД – ОПП при СДВР, с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена ПАМ „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за сума в размер до 360,00 лв. – заплатена от В. на учебен център [фирма] сума за „теор. обучение КАТ В“ в размер на 60,00 лв. и заплатена на [фирма] сума в размер на 300,00 лв. за „часове по управление/такси за изпит“. Необоснован на представените по делото доказателства обаче е направеният от първоинстанционния съд извод, че В. е заплатил сума в размер на 40,00 лв. и 60,00 лв. на ДАИ – П. по вносни бележки от 03.04.2013 г. и от 09.04.2013 г., респективно, че размерът на така твърдените вреди е доказан. От приобщените по делото две вносни бележки не се установява сумите да са внесени от В., нито от друго лице за него и в този смисъл не може да се приеме, че така внесените суми представляват претърпяна от лицето вреда от незаконосъобразния акт. Доказаните вреди в размер на 360,00 лв. се явяват

пряка и непосредствена последица на издадената заповед. Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Вредите произтичат от отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ и фактът, че В. е предприел действия по чл. 157, ал. 5 ЗДвП в хода на висящо производство по проверка законосъобразността на заповедта не води на обратен извод. Предприемането на действия по чл. 157, ал. 5 ЗДвП е право на лицето, което то е упражнило с оглед преодоляване последиците на акта преди неговата отмяна и след като видно от отбелязването върху заповедта за ПАМ, лишаването е изтърпяно. В случая В. е предприел действия по чл. 157, ал. 5 ЗДвП по време на висящността на производството пред Върховния административен съд след постановяване на Решение № 125 от 07.01.2013 г. по адм. д. № 9438 по описа за 2012 г. на АССГ, с което жалбата му против ПАМ е била отхвърлена и след изтичане на срока по посочената разпоредба.

Съгласно чл. 5 ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи (ал. 1), а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява (ал. 2). Процесуалното бездействие на В. да поиска на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК спиране изпълнението на посочената заповед, доколкото оспорването й няма суспензивен ефект, не води на извод за съпричиняване от страна на ищеца към настъпилия вредоносен резултат или за негова изключителна вина за увреждането. Законът предполага съпричиняването да е извършено виновно - ищецът да е съзнавал или допускал настъпването на вредите от неговото бездействие и то да има пряка причинна връзка с последвалото увреждане.

Самото предявяване на искане за спиране няма за сигурна последица спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. То е резултат от преценката на съда относно това, дали незабавното изпълнение на акта може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презюмираните предпоставки по

чл. 60, ал. 1 АПК

, тоест дали вредите, които могат да настъпят за молителя, са значителни и трудно поправими и дали са противопоставими на защитените от законодателя значими интереси. Вредите, които могат да настъпят не са значителни и трудно поправими във всеки случай. Предвид това преценката на лицето, адресат на заповедта, че те не отговарят на така установеното от закона изискване, не му дава основание за предявяване на искане за спиране. Това не означава обаче, че по - малко значителните вреди не следва да се обезщетят в пълен размер при положение, че са пряка и непосредствена последица от увреждането. Затова както несезирането на съда с искане за спиране, така и евентуалният отрицателен негов отговор, не са основание за отхвърляне на иска за обезвреда на претърпените вреди от издадения незаконосъобразен административен акт поради изключителна вина на пострадалия, респективно за намаляване на обезщетението.

Частично основателни са оплакванията на касатора във връзка с размера на присъденото обезщетение за претърпените от В. неимуществени вреди. Споделя се от настоящия състав възприетото в обжалваното решение, че предприемането на мярката в противоречие със закона води до стрес, обърканост, н

апрежение и разочарование. В съответствие с процесуалните правила съдът е основал изводите си за състоянието на лицето и неговите преживявания, респективно за претърнени неимуществени вреди, след обсъждане показанията на разпитаната по делото свидетелка М., като е посочил причините, поради които им дава вяра. Доколкото приобщаването на специални знания по определени въпроси, следва да стане по предвидения за това процесуален ред, тоест чрез експертиза, неправилно съдът е взел предвид и е обсъдил представеното му психологическо изследване на В. от клиничен психолог, извършено извън съдебното производство.

При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат отчетени характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди при спазване принципа на справедливост. Така при извършената от настоящия състав преценка и предвид съществуващите обществено – икономически условия на живот в България, които дават рамката и на обществените представи за справедливост, обезщетение в размер на 200,00 лв., ведно с лихвата така, както е предявен искът, се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), във вр. с пар. 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. То е достатъчно, за да възмезди претърпените от В. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен административен акт. Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 2000,00 лв. се явява завишено, поради което решението в тази част следва да бъде отменено за разликата между определения с настоящото решение размер от 200,00 лв. до присъдения с решението такъв от 2000,00 лв. В тази част искът на В. срещу СДВР следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора следва да се измени решението и в частта за присъдените на ищеца разноски, като в тази част решението се отмени за сумата над

35,04 лв. до

присъдения размер от 160,00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение № 5418 от 11.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10557 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град,

В ЧАСТТА

, с която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Т. М. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 200,00 (двеста) лв. до присъдената сума от 2000,00 (две хиляди) лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА

:

ОТХВЪРЛЯ

предявения от Т. М. В. иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Заповед № 178279 от 01.09.2012 г., издадена от началник група АНД – отдел „Пътна полиция“ за разликата над сумата от 200,00 (двеста) лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 2000,00 (две хиляди) лв. за периода 05.09.2012 г. – 10.05.2013 г.

ОТМЕНЯ

Решение № 5418 от 11.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10557 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град,

В ЧАСТТА

, с която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Т. М. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 360,00 (триста и шестдесет) лв. до присъдената сума от 450,00 (четиристотин и петдесет) лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА

:

ОТХВЪРЛЯ

предявения от Т. М. В. иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Заповед № 178279 от 01.09.2012 г., издадена от началник група АНД – отдел „Пътна полиция“ за разликата над сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 450,00 (четиристотин и петдесет) лв.

ОТМЕНЯ

Решение № 5418 от 11.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10557 по описа за 2013 г. на Административен съд София – град

,

В ЧАСТТА

, с която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Т. М. В. разноски в размер на разликата над сумата от 35,04 лв. (тридесет и пет цяло и четири стотни) лв. до присъдения с това решение размер от 160,00 (сто и шестдесет) лв.

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 5418 от 11.08.2014 г., постановено по адм. д. № 10557 по описа за 2013 г. на Административен съд София – град, в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

частично особено мнение на съдия И. А.:

Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав, в частта, в която се оставя в сила решението на първоинстанционния съд, относно присъдения размер на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди. Считам, че ищецът не е направил всичко възможно, за да предотврати настъпването на вредите, изразяващи се в платени суми за обучение и такси за изпити пред КАТ. Липсват данни по делото, ищецът да е искал спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, с каквато законова възможност той е разполагал съгласно чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК. Съгласна съм със съображението на мнозинството от съдебния състав, че предявяването на искането за спиране няма за сигурна последица спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Считам обаче, че упражняването от засегнатото лице на процесуалното му право по чл.166, ал.4 АПК, от една страна индикира отнапред, че предварителното изпълнение на заповедта ще е вредоносно за лицето, както и волята му, че действително иска да избегне този резултат, а от друга, е гаранция срещу злоупотреба с право на иск почл.1, ал.1 ЗОДОВ за получаване на обезщетение. В конкретния случай, ако ищецът бе упражнил правото си да иска спиране на предварителното изпълнение и искането му бе уважено от съда, то той не би направил разходите, чието обезщетяване претендира в настоящия процес. П. отхвърляне от съда на евентуалното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, това би означавало единствено и само, че твърдяните от жалбоподателя вредоносни последици от предварителното изпълнение на заповедта, са преценени от съда като такива, които не разполагат с интензитета на визираните в чл.60, ал.1 АПК и презумирани от законодателя. Отхвърлителното определение на съда, не би довело обаче до отпадане на отговорността на административния орган за обезщетяване на тези вреди при отмяната на заповедта като незаконосъобразна.

По тези съображения, считам, че ищецът в качестовото му на жалбоподател срещу заповедта за налагане на ПАМ не е упражнил свое процесуално право, с което е допринесъл за изпълнението на заповедта, а оттам и за последиците от това изпълнение, порадш което, не следва да черпи благоприятни последици от собственото си пасивно поведение.

Мотивирла особеното мнение:

съдия И. А.