ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1976

гр. София, 25.06.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 593 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците „Л. Т. - 1“ ООД, К. А. и Р. А. срещу въззивно решение на Окръжен съд - Монтана.

Ответникът „ОТП Лизинг“ ЕООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответниците въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, като краен резултат е уважил частично до размер на 9141,71 евро, заедно със законната лихва, предявените по реда на чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК искове за установяване на вземане на ищеца в размер на 10 744,16 евро, заедно със законната лихва, при условията на солидарност, произтичащо от запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от останалите.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение се обосновават с доводите, че същото е постановено по нередовна искова молба и по иск за вземане, различно от вземането, предмет на заявлението и заповедта по чл. 417 ГПК. Поддържа се в тази насока, че със заявлението и с исковата молба ищецът е претендирал вземане в размер на 10 744,16 евро на основание запис на заповед, а в хода на исковото производство е заявил, че на основание сключения между него и първия ответник договор за лизинг претендира суми в различен размер, представляващи главница, такси, неустойки и застрахователни премии, с което недопустимо и с нередовна искова молба е изменил иска си.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

1) задължителни ли са указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;

2) дали заявените от молителя правопораждащи факти или посочените в издадената въз основа на молбата му заповед за изпълнение са предмет на установяване в производство по чл. 422 ГПК в хипотеза, когато съдът е издал заповедта на различно от посоченото в молбата фактическо основание или е уважил предявения положителен установителен иск, основан на други, различни обстоятелства в сравнение с поддържаните в заявлението по чл. 410 ГПК обстоятелства, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за парични вземания (главница и мораторни лихви);

3) необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация;

4) обвързан ли е съдът в производствата по чл. 410 ГПК, чл. 417 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация и как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение;

5) допустимо ли е въззивното решение, постановено по искова молба, чиито предмет и петитум не съответстват на предмета и петитума на заповедта за незабавно изпълнение за определено вземане;

6) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, заявени с въззивната жалба;

7) има ли задължение въззивната инстанция да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, ако във въззивната жалба има направени възражения срещу доклада на първоинстанционния съд, респективно редовността на исковата молба, противоречие между заявените обстоятелства в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обстоятелствата/правопораждащите факти, заявени/посочени в исковата молба, с която е предявен положителният установителен иск.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Данни за вероятна недопустимост на въззивното решение не се установяват, доколкото както заявлението и заповедта по чл. 417 ГПК, така и предявеният иск, разгледан и частично уважен от инстанциите по същество, имат за предмет претендираното от ищеца вземане, произтичащо от процесния запис на заповед. Основаните на молбата от 02.06.2022 г. доводи за извършено от ищеца недопустимо изменение на иска са неоснователни, доколкото с тази молба подобно изменение не е извършено, а единствено са посочени, и то в отговор на заявеното с отговора на исковата молба възражение на ответниците за обезпечителна функция на записа на заповед, обезпечените със записа вземания на ищеца, произтичащи от сключен между праводателя му и ответниците договор за лизинг. Още по-малко същите доводи могат да обосноват очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и установената последователна практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, съгласно която очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика.

Същите съображения се отнасят и до формулираните във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси от втори до пети вкл., доколкото всички те се основават също на поддържаната от ответниците теза на недопустимост на решението поради несъвпадане на предмета на исковото производство с предмета на заповедното.

Първият от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не удовлетворява общото изискване за достъп до касация съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд с оглед пълната липса на аргументи, които да обосновават евентуална значимост за конкретното производство.

Във връзка с шестия и седмия въпрос се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба възражения за недействителност на отделни клаузи на договора за лизинг на основание качеството „потребител“ на втория и третия ответник. Изложени са и подробни оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд за действителност на процесния запис на заповед, основани на недостатъци във формата му.

Така изложените доводи не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Проверката на извода на въззивния съд за действителност на менителничния ефект като въпрос по правилността на решението е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Що се отнася до липсата на обсъждане на възраженията за недействителност на клаузи на лизинговия договор на основание твърдяното потребителско качество на втория и третия ответник, следва да се отбележи, че по делото не са налице данни за наличие на такова качество. Лизингополучател по процесния договор е първият ответник - търговско дружество, договорът има за предмет товарен автомобил, т. е. вещ с търговско предназначение, а вторият и третият ответници като съдлъжници по договора са съдружници в дружеството-лизингополучател. Същевременно по делото липсват доказателства, които да сочат, че при сключването на договора за лизинг и издаването на записа на заповед тези двама ответници са действали извън рамките на търговската или професионалната си дейност съгласно съдържащото се в § 13, т. 1 ЗЗП определение на понятието „потребител“. Поради това липсата на изложени от въззивния съд мотиви в тази насока не е явява обусловила крайния му правен извод за основателност на исковете.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 300 лв.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 140/20.05.2024 г. по гр. д. № 102/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.

Осъжда „Л. Т. - 1“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] , обл. Монтана, ул. ... № ., К. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място] , обл. Монтана, ул. 40 № 11, и Р. П. А., ЕГН [ЕГН], [населено място] махала, обл. Монтана, ул. .. № .., да заплатят на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................