Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище [населено място] чрез адв. О. против решение № 494 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1575/2014г. на Административен съд-град Б.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл.209 от АПК.Обжалва и частта на решението досежно размера на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” в представено по делото писмено становище изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна в частта относно определяне на размера и присъждането на разноските за юрисконсултско възнаграждание.

Производството пред Административен съд град Бургас е образувано по жалба на [фирма] срещу Заповед № 03-РД/1156/16.06.2014г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане на жалбоподателя с ИД № на проекта 02/121/06061/24.06.2013 година със стойност 632 956,40лв. Основанието за отказа за финансиране е обстоятелството, че дружеството не е доказало наличие на минимум 50% от общия доход за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/ или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги, поради което е налице несъответствие с нормата на чл.13, ал.2, т.4 от Наредба №8/ 03.04.2008г. за условията за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Заповед № 03-РД/1156/16.06.2014г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 859,56лева..

За да стигне до този правен резултат, съдът, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че административния акт е издадено от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Издадена е при спазване на изискванията на чл.59, ал.2 АПК,на всички приложими материалноправни разпоредби, както и целта на закона, поради което същият е законосъобразен акт, тъй като не страда от нито един от пороците по чл.146 от АПК.За неоснователно е прието твърдението за нарушение на изискванията на чл.31,ал.3 от Наредба №8, тъй като от доказателствата по делото е констатирано, че с Уведомително писмо от 13.03.2014година на изпълнителния директор на ДФЗ са дадени подробни указания в какво се състоят установените непълноти и неясноти в представените документи, както и необходимите действия за тяхното отстраняване.

Като неоснователни са приети и възраженията в жалбата за начина на формиране на сумата от доказания доход от земеделсдки дейности, преработка на земеделска продукция и/ или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги и е приел, че към датата на издаване на заповедта са налице материалноправните предпоставки на чл.13, ал.2,т.4от Наредба № 8/2008г. Правилно и законосъобразно административният орган е приел, че те са в размер на 48,92% от общия доход на бенецефиента, тъй като дейностите декларирани по този показател са във връзка с поддържане на паркове и градини, поради и което не могат да бъдат квалифицирани като такива, изброени в чл.13, ал.2, т.4 от Наредба №8. В тази връзка не е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената съдебно - счетоводна експертиза, с мотива, че при анализа на сключените от дружеството договори за 2012година, издадените към тях фактури и актове за реално извършени дейности, вещото лице е приело дейностите по подържането и озеленяването на зелени площи за извършени със земеделска техника, поради и което отговарящи на дейностите описани в чл.13, ал.2, т.4 от Наредба №8. За основателно е прието и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът съобразно чл.8,ал.1,т.5 от Наредба №1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определил в размер на 8 859,56лева.

Съдебното решение е правилно в частта на оспорения административен акт и неправилно е необосновано в частта по отношение на определените и присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Правилно АССГ е приел, че е налице формалната пречка за финансиране проекта на касатора, визирана в чл.13, ал.2,т.4 от Наредба № 8/2008г.- по делото е установено, че сумата на доказания доход от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности на жалбоподателя е в размер на 2 264 985лева, което съставлява 48,92% от общия доход на бенефефиента. Обосновано съдът, с оглед представеното по делото писмени доказателства е приел, че приходите от услуги в частта, свързани с озеленяването на паркове, градини и поддържането им не биха могли да се считат за вид услуги, директно свързани със земеделска дейност, тъй като то от една страна не покрива критериите за земеделска дейност, а от друга не подпомага производството на земеделски продукти. В тази връзка са обсъдени разпоредбите на §1,т.25 ДР ЗПЗЗ относно определението за земеделска дейност и чл.4, §1,б"в" от Регламент 1307/2013година относно определението за селскостопанска дейност, като видно от дадените дефиниции, дружеството не е представило доказателства за извършени подобни дейности. За неоснователни са приети и твърденията, че декларираните от жалбоподателя дейности попадат и в дефиницията, заложена в §1, т.42 от ДР на Наредба №8, където са определени земеделските дейности за целта на тази Наредба. Констатирано е също така, че посочените от жалбоподателя дейности, свързани с озеленяването на паркове, градини и тяхното поддържане не могат да се тълкуват и като дейности директно свързани със земеделска дейност по смисъла на §1,т.46,вр. т.42 от Наредба №8 и §1,т."в" и сл. от Регламент №1307/2013.. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл.13, ал.2, т.4 от наредба №8/2008г., тъй като доходите от оспорените услуги не са от земеделска дейност.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения на чл.31 и сл. от Наредба №8, свързани с процедурата по подаване заявлението за подпомагане, разглеждането им от административния орган и критериите и начина на отпускане на исканата безвъзмездна помощ. От приложената административна преписка се установява, че с Уведомително писмо с изх. № 01-2600/1632 от 13.03.2014година/л.236 и сл. по делото/, на жаллбоподателя са указани констатираните непълноти и неясноти в подаденото от него заявление за подпомагане с ид. № 02/121/06061. В т.16 от писмото е посочено несъответствие с изискването на чл.13, ал.2 т.4 от Наредба №8, като в дадените указания за тяхното отстраняване/л.238, т.16/, изрично е посочен начина на тяхното отстраняване.

Неоснователни са и доводите на касатора за необоснованост на атакуваното съдебно решение и постановяване на същото при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с оплаквания за незаконосъобразно позоваване на съда в мотивите си на становище вх. №01-0409/3537/30.11.2009г. на заместник министъра на земеделието и храните.Административния съд е постановил съдебния си акт при анализ на всички събрани по делото доказателства и обоснованост на приетите за установени на база доказателствата факти и правни изводи. Изводите на съда са ясно мотивирани и обосвонани и се основават на цитираните разпоредби на Наредба №8, ЗПЗП и Регламент 1307/2013г, а не на посоченото становище, поради и което не може да се приеме, че анализа му от страна на съда е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна в тази част, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Основателни са възраженията в жалбата по отношение на присъденото с решението юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 859,56лева.От страна на съда няма изложени никакви мотиви въз основа на какво приема този размер, поради и което в тази част решението се явява неправилно по смисъла на чл.209,т.3 АПК и следва да се измени.

Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт - Заповед №03-РД/1156/16.06.2014година на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Характерът на съдебните решения в този случай - установителни, определя неоценяемия характер на жалбата. Следователно решението в частта на присъдените разноски следва да бъде изменено, като на ДФ"Земеделие" вместо присъдените разноски в размер на 8 859,56лева следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определени от съда, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ

решение № 494 от 16.03.2015година, постановено по адм. дело №1575/2014година по описа на на Административен съд Бургас в частта на присъдените разноски, като вместо присъдените 8859,56лева ОСЪЖДА Б.-90-Т."Е. да заплати в полза на ДФ"Земеделие" РАЗНОСКИ ЗЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/ триста/ лева/, ОСТАВЯ В СИЛ

А решение № 494 от 16.03.2015година, постановено по адм. дело №1575/2014година по описа на на Административен съд Бургас в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: