Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР, отм. ). Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Н. от [населено място], против Решение № 107/09.12.2014 г., постановено по а. д. № 160/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол (АСЯб).

Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСЯб е отхвърлил жалбата на Н. против Заповед рег. № з-1098/20.08.2014 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Я. (ОДМВР). Според заповедта, на 18.06.2014 г. Н. е разрешил на Д. Б. – полицейски инспектор (ПИ) в Група „ОП” на Районно управление „Полиция” (РУП), Е. в работно за служителя време, да пътува до [населено място] със служебен транспорт, заедно със служители на РУП Е., имащи служебни ангажименти в ОДМВР. Мотивите за пътуването на Б. са били от лично естество, поради което той се е отклонил този ден от изпълнението на служебните си задължения. Приобщаването на лицето към групата за пътуване до Я., е довело до необходимост от ползването на по-голям служебен автомобил, управляван от Х. А. – ВОА, той и домакин РУ в „ОДЧ” на РУП – Е.. Същите двама служители са установени от екипа, който съгласно заповед на директора на ОДМВР, е осъществил този ден проверка в РУП, Е., за спазване на работното време, да пазаруват в магазин в [населено място]. Изложеното според заповедта, е довело до неизпълнение на служебното задължение на Н. съгласно длъжностната му характеристика, да „осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина, поради което и на основание § 15, ал. 1 ПЗР на ЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 2, чл....