Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. В. от [населено място], против Решение № 7226/27.11.2014 г., постановено по а. д. № 6920/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ).

Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на В. против Решение №199/09.06.2014 г., постановено по Преписка № 14/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). Касаторката е била осъдена да заплати на КЗД сумата 300 лева разноски по делото.

Недоволна, В. обжалва решението на АССГ. Счита същото за неправилно. Твърди, без да конкретизира изложените доводи, за допуснати от съда "груби процесуални нарушения, недостатъчно вникване в проблема, недостатъчно анализиране на ситуацията, смесване на изложени факти и обстоятелства, тенденциозно лансиране на т. нар. заинтересована страна и като краен резултат - нарушаване на нейните човешки права, разписани в Конституцията на Р. Б и в ЗЗД". Т.е. излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение извън посочените в чл. 209, т. 3 АПК. Чрез тълкуване на изложеното може да се извлече извод за наличието на доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна - КЗД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й и присъждане на направените разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В. Г. Т., чрез процесуалния си представител и лична пледоария пред ВАС, също счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й и присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на П. отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Въпреки обжалването на постановеното негово решение, касаторката фактически не сочи нито един факт, за който да твърди, че е възприет от първоинстанционния съд в несъответствие със събраните по делото доказателства.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение - обосновано и законосъобразно.

В. е сезирала КЗД с Жалба вх. № 44-00-5157/06.12.2013 г. Изложила е твърдения, че е обект на сексуален тормоз от страна на ответника В. Т.. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, разпределящ доказателствената тежест между страните в спорове за наличието или липсата на дискриминация, тя следва да "

представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация". Както правилно е констатирал съдът, такива факти не са представени по делото. Налице са единствено твърденията в тази насока на касаторката. Последните са преценени правилно от съда, като са съобразени с всички събрани доказателства: становището на заинтересованата страна Т. и факта, че част от твърденията на В. са оборени в производството. Изводът на АССГ за недоказаност на твърдението на касаторката, отправено към Комисията, се явява обосновано и в съответствие с липсата на представени от нея доказателства в противната насока. Основателно е твърдението на В., че в преобладаващия брой случаи деяния с които се упражнява "сексуален тормоз" като форма на пряка дискриминация, са трудно доказуеми предвид обстоятелството, че обикновано се разиграват само между две лица. В същото време обаче, предметът на доказване по спора е останал изцяло недоказан. Такова е и твърдението й за уведомяване от нейна страна на преките й университетски ръководители. В тази част тезата на В. е оборена от обясненията на ректора на Тракийския университет И. С. (л. 44) и ръководителя на катедра "Регионално развитие" при Стопански факултет на университета - Ю. Я. (л. 49). Този факт сам по себе си не дава възможност да се приеме достоверност и на останалите нейни твърдения за поведението на В. Т., което законосъобразно и обосновано не е квалифицирано като "сексуален тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗД. По посочените съображения доводът за необоснованост се явява неоснователен.

Д. за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е конкретизиран. Налице е голословно твърдение, без да се сочи кои именно съдопроизводствени правила са съществено нарушени от страна на АССГ. При липсата на конкретност, ВАС не може да се произнесе по така наведения довод.

Видно от текста на касацонната жалба, същата представлява емоционално преразказване на нееднокротните твърдения на В. за поведението на В. Т. и нейната оценка като "сексуален тормоз" от негова страна спрямо нея. Съставът на АССГ са обосновали фактическите си изводи и въз основа на тях са изложили правните такива за недоказаност, съответно - липса на укоримо поведение от страна на Т., годно да бъде квалифицирано като "сексуален тормаз" спрямо касаторката. ВАС изцяло възприема тези фактически и правни изводи.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закони събраните доказателства по делото.

По делото са направени искания от процесуалните представители на КЗД и ответника Т. за присъждане на направените от тях разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на съда, те се явяват основателни и следва да бъдат уважени. На основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъдена В. да заплати на КЗД сумата 300 лв. Предвид представените в касационната инстанция доказателства за заплатен от Т. адвокатски хонорар на адв. Ч. в размер на 300 лв., следва да бъде осъдена В. да му заплати посочената сума.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва обжалваното решение да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на П. отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7226/27.11.2014 г., постановено по а. д. № 6920/2014 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Г. Ц. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Комисията за защита от дискриминация, С. и на В. Г. Т. от С., [жк], [жилищен адрес] по 300,00 (триста) лева на всеки от тях, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Особено мнение: