Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. – полицейски орган при Районно управление „Полиция“ – [населено място], към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] срещу решение № 618/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 476/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба.

Ответникът – И. Г. И., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в изключително подробен писмен отговор. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 618/24.11.2014 г., постановено по адм. д. 476/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана е отменено разпореждане от 13.09.2014 г. на М. Й. М. – полицейски орган при Районно управление „Полиция“ – [населено място], към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място], с което на И. Г. И. е разпоредено да премести паркирания от него автомобил „Сузуки х90“ с рег. [рег. номер на МПС], Административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане е незаконосъобразно, поради липсата на изложени фактически и правни основания за издаването му - задължителни реквизити съгласно чл. 64, ал. 5, т. 3 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Според първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка не се съдържат описани фактически и правни основания за неговото издаване при прилагане на принципното тълкуване на закона, направено в ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Обоснован е изводът на съда, че обжалваното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, доколкото в него липсват основни задължителни реквизити като не са посочени никакви правни и фактически основания за издаването му. На практика това не се оспорва от касатора и в настоящото производство.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан и оспореният акт, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити / чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР/. Видно от съдържанието на отмененото разпореждане, то не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му. Такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, установяващи извършени от жалбоподателя или други лица действия, които да налагат издаването на разпореждане за прекратяване на противоправни действия. Въпреки дадените указания, по делото не са представени никакви доказателства, за изготвяне на фактически основания към полицейското разпореждане.

Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия.

Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че издаденото разпореждане съответства на установената законова форма, а от съдържанието му може да се направи извод какви са фактическите основания за издаването му. В случая административният съд правилно е преценил, че разпореждането е немотивирано, поради което обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие със закона и съдебната практика. Следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт може да бъде санирано фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в друг документ, съставен от административния орган. В настоящия случай обаче, от приложените по делото доказателства, не са установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Така постановен административният акт не съдържа мотиви, които да обосноват твърдяните от касатора обстоятелства като по този начин се препятства организирането на защитата на неговия адресат, който фактически не е известен за причините, довели до издаване на процесното разпореждане. Констатираното нарушение и липсата на основни реквизити на акта е достатъчно основание за отмяна му. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на основание за издаване на разпореждането пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК, като в настоящия случай, както в хода на административното производство, така и в съдебна фаза на производството, твърдените от касатора обстоятелства, касаещи издаването на обжалваното разпореждане не са установени по безспорен начин.

Като е достигнал до същия правен извод относно незаконосъобразността на издаденото от полицай М. М. разпореждане, Административен съд - Монтана не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, които да обуславят отмяна на съдебното решение.

С оглед липсата на претенции от ответната страна за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 618/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 476/2014 г. по описа на Административен съд – Монтана. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: