Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма], подадена чрез адвокати Ю. К. и К. Д. – САК, против решение № 1767/19.03.2014 г. по адм. дело № 6202/2013 г. на Административния съд – С.-град, второ отделение, 36-и състав. Твърди, че решението е неправилно, и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на заявените претенции, както и че не е налице основание за предявяването им спрямо ответника – [община]. Оспорва с частна жалба определение № 3038/26.06.2014 г. по адм. дело № 6202/2013 г. на АССГ, с което е изменено решението в частта за разноските и е увеличен размерът на сумата, която [фирма] е осъден да заплати на [община], от 300 на 3000 лева. Делото не е от фактическа и правна сложност и посоченият хонорар е завишен. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът – [община], се представлява от адв. Я.. Оспорва касационната и частната жалба и поддържа представения писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Законосъобразно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед ЗОДОВ не е предвиждал отговорност на общините за вреди. Отговорността на общините е включена в обхвата на закона от 12.07.2006 година. Съдът е преценил и основателността на доводите за изтекла давност, като се е съобразил с ТР № 3/2004 г. на ВКС.

Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от [фирма] срещу [община], с които ищецът моли съда да бъде осъдена [община]...