София 30.12.2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто

гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и девета година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

МАРИО ПЪРВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №682/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. И. Ж., град Б., срещу определение №153/12.10.2009 г. по гр. д. № 1226/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата и за отмяна на основание чл.303, ал.1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение от 24.06.2009 г. по гр. д. №325/2009 г. на Русенския окръжен съд.

В определението е посочено, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е процесуално недопустима, тъй като е липсва мотивирано изложение на соченото основание за отмяна. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. За да е налице това противоречие, то трябва да съществува между решения, постановени от еднакво компетентни правораздавателни органи и да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. Такова тъждество в случая липсва, тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск за връщане на получени без основание парични суми, а посочените от молителката две други решения са постановени по предявени искове за неизплатени трудови възнаграждения. Ето защо правилно молбата за отмяна е оставена без разглеждане като недопустима.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на...