№ 441

София, 08.07.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 682 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1* от 20.08.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 104 от 19.01.2009 година по гр. д. № 2760/2008 година на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Б. М. от с. П., Пловдивска област против “Е” АД, гр. П. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за периода от 22.12.2000 г. до 20.12.2007 година.

Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 86 ЗЗД относно началния момент на дължимото обезщетение за забава при обезщетяване на вреди от трудова злополука на основание чл. 200 КТ.

В обжалваното въззивно решение на съд е прието, че нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, съгласно която при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, не е приложима при обезщетяването за вреди по реда на чл. 200 КТ. Прието е, че разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да се прилага ограничително само при обезщетения, дължими на основание чл. 45 ЗЗД, когато се търси отговорност от виновно причинилото увреждането лице, без да има предходни договорни отношения между страните....