Производството е по чл.290 ГПК,

Образувано е по касационна жалба на И. И. Т. против решение № 639/12.12.2013 год. по т. д.№ 1141/2013 год. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е отменено позитивно за ищеца – касатор решение № 309/04.07.2013 год. по т. д.№ 908/2011 год. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявените в обективно кумулативно съединение искове на И. И. Т. против [фирма], за сумата от 136 131,64 лева, претендирана на основание чл.59 ЗЗД и за сумата от 45 941,12 лева – обезщетение за забава в издължаването на предходната сума, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.59 ЗЗД и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страната намира необоснован извода на въззивния съд - за неоснователност на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване, предвид наличието на законово основание за осъществилото се разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника – влязло в сила постановление на частен съдебен изпълнител, за възлагане собствените на ищеца налични поименни акции от капитала на същото дружество, в погасяване на задължение в размер на 81 947,16 лева - на ответното дружество, като кредитор и взискател в изпълнителното производство, вместо плащане, на основание чл.398 ал.3 б.”а” пр. 2 ГПК отм. / текст идентичен с чл.515 ал.3 т.1 пр. второ ГПК в сила от 01.03.2008 год./. Оспорва правилността на извода за релевантност на факта на последващо възлагането вместо плащане разпореждане от ответното дружество с тези акции и преценката за наличие на обогатяване съобразно реализираната при тази продажба цена / в случая приета за незначително надвишаваща дълга, макар значително по-ниска от определената в изпълнителното производство пазарна цена от 201 700 лева.

Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба като намира въззивното решение законосъобразно и обосновано.

С определение № 825 /31.10.2014 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Може ли да се претендира неоснователно обогатяване, съизмеримо с разликата между пазарната стойност на акциите и размера на погасеното с прехвърлянето им задължение, в хипотеза на принудително изпълнение насочено върху акции на длъжника, възложени вместо плащане в полза на взискателя, чийто акционер е длъжника, и последващо извършено от взискателя разпореждане със същите в полза на трети лица? Въпросът е допуснат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с влязлото в сила, по предходно заведения между същите страни, на същото основание и за част от същото вземане частичен иск - решение по гр. д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си съгласно чл. 290 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, за осъждане ответника, на основание чл.59 ЗЗД, да му заплати разликата между пазарната оценка от 201 700 лева на притежавани от него налични поименни акции от капитала на ответното дружество, към 23.12.2006 год. / датата на влизане в сила постановление за възлагане вместо плащане на ЧСИ В. А.,рег.№ 827, по изп. дело №19/2006 год.,образувано за събиране вземане на ответното дружество към ищеца / и размера на задължението му към ответника - 81 947,16 лв.. Претендира и обезщетение за забава върху същата сума, за периода 30.11.2008 год. – 30.11.2011 година.Твърди, че неправилно акциите са възложени вместо плащане на ответника по номинална, а не пазарна стойност. Постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 23.12.2006 година.

Ответникът се е защитавал с довода, че влязлото в сила Постановление за възлагане вместо плащане съставлява законно основание за придобиването на акциите от дружеството. В тази връзка счита, че ищецът е можел единствено в производството по обжалването му / по реда на ГПК отм. / да противопоставя довода за недопустимо възлагане на целия пакет притежавани акции от капитала на ответното дружество, вместо на част от тях, кореспондираща по пазарна стойност на дълга му към взискателя.Противопоставил е и довод, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като в изпълнение задължението си / в качеството им на „ собствени акции „ / да се разпореди със същите, съгласно чл.187а ал.4 вр. с ал.1 т.6 ТЗ, дружеството е реализирало сума в размер на 82 076,80 лева, незначително по-ниска спрямо размера на задължението на ищеца.При това, между страните е постановено предходно, влязло в сила, решение по гр. д.№ 300/2011 год. на Пловдивски окръжен съд,V състав, с което частичен иск за сума от 10 000 лева, на същото основание и между същите страни, за част от тук претендираното като остатък вземане, е уважен по съображения конфронтиращи със съображенията на въззивната инстанция.

Противоречието между решенията, обусловило допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се свежда до следното:

В тук атакуваното въззивно решение съдът е приел, че постановлението за възлагане вместо плащане е законно основание за разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника, достатъчно за отхвърлянето на иска.Недоказана е и предпоставката обогатяване за ответника, тъй като последващото разпореждане на същия с акциите, в полза на трети за спора лица, е релевантно обстоятелство и при същото е реализирана незначително по-висока продажна цена. Досежно останалите, алтернативно обосноваващи неоснователност мотиви на решението, не е налице противопоставимост с мотиви на решение по гр. д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд.

Решението по гр. д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд не възприема постановлението за възлагане вместо плащане, влязло в сила, като законово основание за разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника, за разликата между размера на дълга и пазарната стойност на акциите и ирелевира последващото разпореждане на взискателя с акциите, в полза на трети лица,

Преди даване отговор на поставения правен въпрос следва да се съобрази:

Всяко от противопоставените решения изхожда от погрешна преценка за законосъобразността и правните последици на приложения способ за принудително изпълнение – възлагане вместо плащане. Редакциите на чл.398 ГПК отм. и чл.515 ГПК са идентични, поради което съображенията са приложими при действието на всеки от процесуалните закони. Съгласно чл.398 ал.3 ГПК отм. / чл.515 ал.3 ГПК в сила от 01.03.2008 год. / когато принудителното изпълнение за вземане на длъжника се насочва върху налични акции - негово притежание от капитала на дружеството – кредитор / вр. с чл.187а ал.1 т.6 ТЗ /, способите за принудително изпълнение са в зависимост от това дали изпълнението се насочва върху вземания от акциите / дивидент, право на ликвидационен дял / или върху самите акции, като запорът върху същите ползва всички имуществени права които акцията предоставя / чл.515 ал.2 ГПК /. Само когато принудителното изпълнение се насочва върху вземания от акции, законосъобразният изпълнителен способ е възлагане за събиране или вместо плащане. С възлагането вместо плащане взискателят става носител на вземането от акция, с което именно може да се разпорежда.Когато принудителното изпълнение се насочва върху самите акции, законосъобразният изпълнителен способ е публичната продан / чл. 398 ал.3 т.4 вр. с ал.4 ГПК отм. ; чл. 515 ал.3 т.4 вр. с ал.4 ГПК нов /. Разпоредбата на чл.187а ал.1 т.6 ТЗ не предпоставя различен изпълнителен способ, а допуска придобиването на собствени акции от дружеството и в случай на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството, т. е. визира материалното право, а реда за придобиването му е специалната процесуална норма – на чл.515 ГПК, респ. чл. 516 ГПК за безналичните акции,

Следователно, в настоящата хипотеза кредиторът е поискал, а съдебният изпълнител приложил незаконосъобразен изпълнителен способ, необжалван на това конкретно основание. Влизането му в сила, обаче, не е от естество да породи транслативен ефект досежно собствеността върху акциите в полза на дружеството – взискател, нито такъв транслативен ефект настъпва по силата на последващото им отчуждаване в полза на трети лица.Взискателят се е разпоредил с чужда вещ, за която оригинерния способ за придобиване по чл.78 ал.1 ЗС не важи.Длъжникът би могъл да евинцира акциите си, но доколкото същите материализират и право на членство в дружеството – продавач, ще следва да води исковете си спрямо същото, вкл. за установяване на непрекратени членствени права, респ. срещу приобретателя / аналогични съображения в опр.№ 745 от 25.11.2014 год. по ч. т.д.№ 3121 / 2014 год. на ІІ т. о. ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК /. Длъжникът, обаче, би могъл да няма правен интерес от подобно атакуване, доколкото и чрез разпореждането на практика е удовлетворен взискателя и задължението му погасено. Последното, по мнение на настоящия състав, не изключва правният му интерес от субсидиарен иск за неоснователно обогатяване на взискателя, ако същият и от разпореждането, на което не е имал право, реализира сума, надвишаваща размера на дълга - аналогично на ситуацията при публична продан – ако би била платена по-висока от дълга цена, разликата би била изплатима на длъжника.В този смисъл са нелогични съображенията на въззивния съд, че да се приеме допустим иск за неоснователно обогатяване в настоящата хипотеза, означава да се направи атакуема всяка публична продан, при която имотът е реализиран на по-висока от размера на дълга цена.

За подобен извод са налице предпоставките по чл.59 ЗЗД, съгласно задължителните указания на ППВС № 1/1979 год..Както обедняването на ищеца – длъжник в изпълнителното производство, така и обогатяването на ответника – взискател в същото / при условие, че при разпореждането с акциите е реализирана по-висока от дълга цена /, са в причинна връзка с един и същ общ факт – разпореждането, който обаче не е елемент на съществуващо помежду им правоотношение, нито обогатяването и обедняването са последица от реализираното принудително изпълнение, доколкото, макар и при влязло в сила постановление на частния съдебен изпълнител, възлагането вместо плащане не е прехвърлило в патримониума на взискателя правото на собственост върху акциите на длъжника.Дори при разпореждането да не би била реализирана по-висока от дълга цена, взискателят би отговарял пред длъжника – собственик на акциите, по правилата на непозволеното увреждане, ако би се установило че при законосъобразно проведена публична продан акциите биха реализирали по-висока от получената от взискателя цена.

И. на неоснователното обогатяване, при това хипотезата на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД / хипотези на чл. 55 ЗЗД са немислими поради липса на директно - между ищеца - длъжник и ответника - взискател предаване на имуществени блага / в конкретния случай е приложим.

В съответствие с преждеизложеното, отговорът на правния въпрос е: Изпълнителният способ „ възлагане вместо плащане „ по чл.398 ал.3 т.1 ГПК отм., респ. по чл.515 ал.3 пр. първо ГПК в сила от 01.03.2008 год., е приложим само по отношение вземания от налични поименни акции на длъжника, но не спрямо обект – самите акции. По силата на такова възлагане вместо плащане взискателят не придобива правото на собственост върху акциите на длъжника.Последващото му разпореждане със същите е разпореждане с чужда вещ, Длъжникът / ако не би предявил правата си на собственик и акционер / има правен интерес да предяви иск за неоснователно обогатяване срещу взискателя, ако от разпореждането с акциите е реализирал цена по-висока от размера на удовлетворявания чрез принудителното изпълнение дълг, за разликата между същата и дълга.Дори да не би била реализирана такава разлика, взискателят отговаря по правилата на непозволеното увреждане / чл.45 и сл. ЗЗД / ако би се доказало, че при прилагане на законосъобразния изпълнителен способ „публична продан „, съгласно чл.398 ал.4 ГПК отм., респ. чл.515 ал.4 ГПК в сила от 01.03.2008 год., би била реализирана по-висока пазарна цена от получената при извършеното от взискателя разпореждане.

Следователно, никое от решенията - тук атакуваното въззивно и решението по гр. д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд – не би могло да бъде споделено като правилност на мотивите.

Преждепосоченото дава достатъчен отговор и по основателността на касационната жалба.Същата е неоснователна, тъй като въпреки напълно различните съображения по приложението на закона – чл. 59 ЗЗД и чл.398 ГПК отм., няма доказано обогатяване на ответника, като резултат от разпореждането с акциите на ищеца – същите са продадени на незначително по-висока от размера на дълга цена - 82 076,80 лева, която е възмездена с влязлото в сила решение по гр. д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, обосновало хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване,

Водим от горното, на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 639 / 12.12.2013 год. по т. д.№ 1141 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав.

ОСЪЖДА И. И. Т.,на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК да заплати на [фирма] понесените за настоящото производство разноски– 2500 лева, адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: