Производството е по чл.47 т.4 предл. второ и трето ЗМТА.

Образувано е по иск на С. Т. В., за отмяна на арбитражно решение № 1221 / 08.04.2014 год. по арб. дело № 1221 / 2010 год. по описа на арбитър Б. Г,с което са уважени предявени от [фирма] против С. В. искове и последният е осъден да заплати сумата от 4 617,90 лева - дължима главница по договор за заем, лихва за забава в изплащането и неустойка за забава.Ищецът твърди, че не е уведомен за арбитражното производство, впрочем образувано през 2010 год. и по което предходно постановено арбитражно решение е отменено по иск на страната по чл.47 т.4 ЗМТА - с решение № 123 / 15.08.2013 год. по т. д.№ 675 / 2012 год. на ІІ т. о. на ВКС, като формално сочи и хипотезата на неучаствал по независещи от него причини в арбитражното производство, но при идентична на обосноваваща хипотезата на чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА мотивировка.Намира, че с еднократния „опит за доставка„ не е изпълнено изискването на чл.32 ал.1 ЗМТА за старателно издирване на получателя,

Ответникът - [фирма] – оспорва иска като недопустим, предвид неспазен срок по чл. 48 ал.1 ЗМТА, считано от датата на опит за доставка на арбитражното решение - 11 април 2014 год., върната с идентични на посочените при опита за доставка на призовката за арбитражното дело причини за невръчването - „ отсъствие на получател „.Оспорва в евентуалност и основателността на иска, по съображения за неоснователност на довода за лишаване страната от участие в производството, предвид приложението на уредените в Общите условия специални правила за уведомяването, вкл. фингирано връчване на призовки и книжа / чл. 18.4 /, изключващи приложението на общите правила за призоваване на ГПК.От значение според страната и с оглед уговореното в Общите условия е удостоверяването на опита за доставка, което счита надлежно с представените доказателства.

Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - Арбитражен съд ad hoc, като видно от товарителница № 1050013305639 на Куриерска агенция [фирма], сочеща опит за доставка на арбитражното решение на 10 и 11 април 2014 год., не може да се приеме фингирано връчване, предвид формалното несъответствие на удостовереното от куриерската служба основание „отсъствие на получател„ и уговорените в чл.18.4 на Общите условия хипотези на фингирано връчване.Ищецът твърди, че е уведомен за арбитражното решение, с полученото от ЧСИ Д. С. рег.№ 889 на КЧСИ възражение от [фирма], към което е било приложено и копие от арбитражното решение, ползвайки за релевантна с оглед срока по чл. 48 ал.1 ЗМТА датата на входиране възражението – 15.04.2014 год. / доколкото уведомяването му би могло единствено да следва, а не да предхожда постъпването при ЧСИ на връчения документ /. Предвид така установеното, с депозирането на исковата молба на 15.07.2014 год. е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ГПК.

Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното:

С решение № 1221 /08.04.2014 год. на арбитър Б. Г, по арб. д. № 1221 / 2010 год.,С. В. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 4 617,90 лева – главница лихва за забава и неустойка, на основание договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва върху цялата сума от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане, като са присъдени и разноски по арбитражното производство. Предходното решение под идентичен номер на арбитражното дело, с предмет същия спор, е отменено по реда на чл. 47 т.4 пр. второ ЗМТА, по идентични на тук изложените съображения за неуведомяване за арбитражното производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения:

Без значение са доказателствата за опити за доставка на призовката и книжа за новото разглеждане на делото, под същия номер, разпоредено изрично, като сигурно продължение на арбитражното производство, в диспозитива на решение № 123 / 15.08.2013 год. по т. д.№ 675/2012 год. на ВКС,ІІ т. о..Съгласно чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА,обосноваване на което единствено основание се съдържа в исковата молба, отмяната на арбитражното решение предпоставя неуведомяване за арбитражното производство, като изначално осуетен достъп до същото, поради непридобито от страната знание за образуването и висящността му и по мнение на настоящия състав не може да се прилага разширително. Неуведомяване за формалното му последващо развитие не би могло да се обоснове с нарушение по чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА, доколкото с разпоредбите на чл.47 ЗМТА в цялост, в който смисъл следва да се прилага стриктно и хипотезата на чл.47 т.4 пр. второ ЗМТА,се цели санкциониране не на всички нарушения в процедурата, формално от естество да накърнят защитата на страна в производството, а само драстични, несъвместими с действителната й воля / компетентността на арбитража /, с обществения ред или с непреодолими при добросъвестно упражняване на права от страната последици, на което изрично е приравнено изначалното й неуведомяване за арбитражното производство.С добросъвестно упражняване на права в случая ищецът е могъл да гарантира защитата си, като вече известен за образуваното и висящо арбитражно производство към датата на новото разглеждане на делото, депозирайки отговор, представяйки доказателства и като цяло информирайки се за развитието му.

Водим от горното,Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Т. В. за отмяна на арбитражно решение № 1221 / 08.04.2014 год. по арб. дело № 1221 / 2010 год. по описа на арбитър Б. Г, на основание чл. 47 т.4 предл. второ ЗМТА,

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: