Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. Г., от [населено място], чрез пълномощника й - адв.А., против решение №544/19.03.2015 г. по адм. дело №2216/2014 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът: директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на К. С. Г., против Ревизионен акт /РА/ №241400755/14.04.2014 г. издаден от ТД на НАП - П., потвърден с Решение №652/04.07.2014 г. на директора на Д"ОДОП"-П. при ЦУ на НАП, в частта му по ЗДДС, с която е начислен ДДС за внасяне в общ размер на 7 586,75 лв. и лихви в размер на 2 919,73 лв., за д. п. 01.12.2008 г. до 31.12.2010 г. на основание чл.86, ал.1 и 2, вр. с чл.25, ал.2 от ЗДДС. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че за ревизирания период К. Г. и съпругът й - П. Г. са извършвали дейност за отдаване под наем собствени недвижими имоти / в режим на СИО/ на фирми и продажба на такива имоти, от която са реализирали доходи. Според органа по приходите и съда тази дейност представлява "независима икономическа дейност" по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, което определя оспорващата като данъчно задължено лице, което при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. и повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, дължи подаване на заявление за...